Анти-архитектура – силата, която движи архитектурната мисъл напред

За да се движи напред към развитие всяка дисциплина търси нови отговори, но за целта е необходимо да бъдат зададени правилните въпроси. В света на архитектурата, роля на такива провокатори имат т.нар. “хартиени” или “анти-архитектурни” проекти, които представляват нереализирани концепции, отправящи силно послание, обществена критика или предизвикват мислене за бъдещето.

Именно поради идейния си характер подобни авангардни идеи не са обременени от обективни изисквания и изграждат работещи прототипи, които впоследствие стават основоположници на следващото течение, вдъхновяващо редица архитекти или променящо начина, по който създаваме среда за обитаване.

колаж на Йона Фридман за мегаструктура над града

Началото на този тип проекти можем да проследим до XVIII век, когато схващането за това какво е архитектура до голяма степен се е дефинира от трактата “10 книги за архитектурата”, в който Витрувий дава определение за нея като “изкуството да се строи”. В подобна дидактична епоха, в която архитектурата тепърва започва да се установява като академична наука във Франция, Етиен Луи Буле поставя началото на мисленето за нея предимно като продукт на ума.

Четете тук: Анти-архитектурата на Ступерстудио

Прединдустриалното общество и новаторството на Буле

В своя проект за кенотаф на сър Исак Нютон Буле използва светлината и пространството като изразни средства, с които създава формата на архитектурата. Сградата представлява празна гробница, предназначена да отдаде почит към паметта на учения физик, боравейки единствено със средствата на архитектурата. Тя е във формата на сфера с диаметър 152 м, разположена върху тройна цилиндрична платформа и частично потопена в нея.

макет на кенотаф за сър Исак Нютон/източник: Bernd Grimm

Повърхността на сферата е перфорирана с малки отвори, чието разположение съответства на местоположението на планетите и съзвездията на нощното небе. През нощта голямо кълбовидно тяло, окачено в централната точка на пространството, осветява вътрешността на кенотафа, като по този начин се преобръщат възприятията за ден и нощ на посетителя.

Четете тук: Вирусът на вдъхновението и неговата стихийност

Идеята на Буле да проектира храм, предназначен да почете постиженията на личност на база на собственото ѝ познание, е изключителна за времето си и отразява идеите на епохата на Просвещението, които поставят човекът и знанието на върха на ценностната система и оставя траен отпечатък във времето. Вдъхновен от Буле, два века по-късно през 1980 г.  Лебиъс Уудс ще създаде проект за кенотаф на друг учен, допринесъл за развитието на физиката – Алберт Айнщайн.

идейни скици за кенотаф на Алберт Айнщайн/източник: Pamphlet Architecture 6

Машинната естетика – “двигателят” на архитектурната мисъл в модерното време

Настъпването на индустриалната революция, въвеждането на парния двигател и масовото строителството на ЖП линии довеждат  до бърз растеж на градовете и увеличаване гъстотата на население. Това дава тласък на множество анти-архитектурни концепции, които търсят решение на актуалния за времето си проблем и изследват мястото на индивида в големия град. Провокиран от това Льо Корбюзие в самото начало на XX век създава концепцията dom-ino – прототип за достъпно жилище за средната класа, която се явява основа за бъдещите му проекти през следващото десетилетие. 

макет на концепцията за dom-ino/източник: FLCADAGP

Dom-ino представлява конструкция от бетонни плочи, носени от минимален брой стоманобетонни колони, разположени в периферията, и стълбище в единия край, осигуряващо достъп до всяко ниво. Тази иновативна за времето си идея позволява да бъдат елиминирани носещите стени и дава свобода в организацията на вътрешното пространство и възможност да се реализира т.нар “свободен план”.

Четете тук: Защо един артист “удави” петте принципа на модернистичната архитектура?

Един от реализираните проекти на Корбюзие, който стъпва върху концепцията за dom-ino  и отразява 5-те принципа на модернистичната къща, формулирани от него, е вила Савой. Заедно с редица други проекти на архитекта, тя въплъщава концепцията за дома като машина за живеене, която отразява динамичността на времето си.

чертежи на вила Савоя

Идеята за растеж и адитивност търсене на мястото на индивида и неговата свобода

В началото на XX век в архитектурата се появява течението на структурализма, в чиято основа стои идеята за безкраен растеж и довършване. Унгарско-френският архитект Йона Фридман, в средата на века развива теорията си за „мобилната архитектура”, като отражение на новото общество, в което той вярва. Неговата концепция за мегаструктура над града, дава възможност на хората да избират посоката си в този обем и могат да правят и добавят собствени модули с различни функции към него.

източник: vernaculaire.com

Четете тук: Архитектурата на Идеалния град

Нишката на тази идея можем да проследим в проекта за офис сграда Centraal Beheer на Херман Херцбергер, отворила врати през 1972 г. Терасовидният обем на сградата се формира на базата на модулния принцип, и и дава възможност да може да се свива или расте спрямо нуждите на своите обитатели.

Centraal Beheer

Паралелно със структурализма в Европа се появява течението на метаболистите в Япония, които изследват взаимодействието и прехода на материята и енергията между човека и външната среда, преведено на езика на архитектурата. Те въвеждат  понятието за органично растяща архитектура, взаимствано от принципите на природата. С нахлуването на Япония в Китай преди Втората световна война се налага да се удовлетвори нуждата от място за обитаване на голям брой японско население на територията на Китай. В отговор на това  метаболистите предлагат пространствена идея за жилищни мегаструктури, изградени на принципа на органичен растеж. 

Капсулната кула Накагин в Токио/източник: Juan Verdaguer Aguerrebehere

Въпреки че голяма част от тях остават само на хартия, един от най-ярките образци на тази идея на практика е Капсулната кула Накагин на Кишо Курокава в Токио. До 2022 г. съществуваше възможност сградата да бъде запазена и превърната в паметник на недвижимото архитектурното наследство,когато стана ясно, че ще бъде демонтирана. Независимо от това кулата остава манифест на архитектурната мисъл на своето време.

Четете тук: Капсулната кула в Токио с неясна съдба

Преходът от архитектурната форма към формата на архитектурата

По-нататъшното развитие на анти-архитектурната мисъл продължава с автора на самото понятие – Седрик Прайз, който се вдъхновява от кибернетиката и възможността да получи реален резултат при дадено действие. В своята същност концепция за театър Fun Palace представя динамично променяща се сграда с подвижни под и стени.

Fun Palace, скица/източник: University of Brighton

Един от прочитите на тази концепция в нейния смисъл е център “Жорж Помпиду” в Париж, в който архитектите първоначално предлагат преградните елементи да бъдат мобилни. Поради технически и икономически причини тази идея отпада, но остава манифестирана от деконструктивния архитектурен език на сградата.

Четете тук: Ключови хай-тек сгради, които трябва да познавате

Следващата стъпка в процеса на дематериализация на пространството предприема френският художник Ив Клайн, който разработва концепция за архитектура без стени, базирана на температура и климат. Впоследствие швейцарският архитект Филип Рам развива и реализира тази идея, като създава Павилион за Венецианско биенале през 2008 г., оформяйки прострастванства посредством принципите на конвекция, радиация и влага без да използва стени като градивен елемент.

модел на павилиона за Венецианското биенале/източник: philipperahm.com

Анти-архитектурните проекти не спират да предизвикват разбирането ни за сграда и пространство. Идейният заряд, който носят, продиктуван от обстоятелствата на епохата, в която са създадени, им придава безвремева актуалност и им позволява да звучат съвременни във всеки един момент. По този начин те се превръщат в нестихващ източник на идеи, от който архитектите са свободни да черпят.

Основен източник: Ratio Podcast – EP 330 Антиархитектура с арх. Андрей Ходкевич и Васил Лозанов