Български архитектурни награди – победители и тенденции

Тази седмица бяха връчени Българските архитектурни награди, организирани от Камарата на архитектите в България. Конкурсът отличи най-успешните проекти на български архитекти в периода 2019 – 2021 г. Церемонията по награждаването се състоя на 16 ноември в „София Хотел Балкан“. За първи път бе даден и приз за цялостното творчество на архитект Лозан Лозанов, който е създател на едни от най-познатите образци на следвоенната архитектура в България.

Снимка: КАБ

Големият победител

Първа награда получи Винарска изба Драгомир на ZOOM Studio по проект на арх. Теодора Алексиева и арх. Тодор Обрешков. Сградата визуално се слива със заобикалящия я терен без да се натрапва в богатия природен пейзаж.

Снимка: ZOOM Studio

Изборът на студените фасадни материали като бетон и стъкло контрастира на меките дървени покрития в интериор. Освен това сградата играе важна социално-икономическа роля за региона, в която се намира, като осигурява заетост на голяма част от населението и по своеобразен начин възражда местния туризъм.

Министърът на регионалното развитие – арх. Комитова награждава победителите. Снимка: КАБ

Специални награди

Номинираните проекти в изданието бяха презентирани и пред международно жури, което избра своите четири фаворита, на които бяха връчени специални награди. Една от тях бе връчена на вила Гантиади по проект на арх. Нели Стефанова и арх. Лъчезар Николов от архитектурно студио NIKART.

Сградата се развива стъпаловидно по височината на скалист склон в близост до морския бряг. Тя не е видима от страна на улицата и е проектирана изцяло под нивото й. С елегантното си вписване в средата, тя става добър пример за контекстуална архитектура.

Вила Гантиади. Снимка: NIKART

Арх. Вяра Желязкова, арх. Георги Кътов и арх. Стефан Апостолов от I/O Архитекти бяха отличени с проекта си за жилищна сграда “Бояна 49”. Той представлява стъпаловиден обем, който търси уединение в заобикалящата го богата природна среда. Късата фасада гледа към улицата, като сградата постепенно се скрива в дълбочина и осигурява интимност и спокойствие на обитателите си.

Жилищна сграда “Бояна 49”. Снимка I/O архитекти.

Студиото беше наградено и с още един специален приз, а именно за проекта си Eclipse House. Той цели търсенето на контакт между човека и природата. Къщата смесва в себе си богата функционалност на помещенията и гъвкавост в разпределенията, постигнати с подвижни панели за зониране на помещенията по избор на обитателите си.

Eclipse House. Снимка: I/O архитекти

Четвъртата специална награда получи културно-туристически комплекс „Ченгене скеле“ на арх. Десислава Стоянова и арх. Мариана Сърбова от архитектурно студио МОТО.

Комплексът се намира на 15 км от Бургас в близост до едноименното рибарско селце и цели обвързването на посетителите с рибарския занаят и неговото популяризиране. Той предлага разнообразни начини за развлечение, културна разходка, демонстриране на рибарски практики, специални обучения и много други развлекателни дейности за гостите си.

Ченгене скеле. Снимка: студио MOTO

Награда за цялостно творчество

Голямото име в българската архитектура Лозан Лозанов получи приз за цялостно творчество. Архитект Лозанов е автор на едни от най-ценните примери на архитектурата през 70-те и 80-те години. Той проектира известния хотел Плиска, който е пример за добре издържана архитектура в Интернационален стил. (днес сградата е преустроена и не е запазена в оригиналния си вид).

Георги Лозанов приема награда за цялостно творчество от името на баща си арх. Лозан Лозанов. Снимка: КАБ

Държавната резиденция в Бояна, която и до днес остава един от най-амбициозните примери на късния български модернизъм, който преплита основни световни тенденции в тогавашната архитектура с традиционни елементи от българската такава. До днес комплексът се използва от властта в България и умело капсулира в себе си едни от най-интересните елементи, техники и примери на тогавашното изкуство, които трябва да бъдат запазени във времето.

Хотел Плиска преди преустройството си. Снимка: Изгубената България

Отличието, което получава творчеството на Лозан Лозанов, е стъпка за позитивна промяна на отношението към следвоенната архитектура в България. Признаването на ценностните качества на тези примери и значението на архитектурното творчество от периода е от ключова роля за постигането на обществен консенсус за тяхното належащо опазване и институционална защита.

Изводи и тенденции

Наградите са добра инициатива, която издърпва на преден план позитивните тенденции в българската архитектура. Забелязват се все повече примери, които умело работят с контекста, търсят умерен и логичен контакт със заобикалящата ги среда.

Все повече международни тенденции намират място и в българското проектиране и определено се наблюдава повишаване в нивото и качеството на крайния продукт. Точно затова и  проекти, въплътяващи подобни идеи са номинирани за най-престижния европейски архитектурен приз – наградите “Мис ван дер Рое”.

Българските номинации за наградите Мис ван дер Рое

За съжаление обаче, голяма част от примерите, които получават внимание са бутикови и подобно развитие се наблюдава по-трудно в масовата архитектура. Надяваме се тези позитивни тенденции постепенно да разширяват обсега си и да променят цялостния облик на съвременната българска архитектура.