Skip to main content
search

В следобедните часове на 7-ми март стана ясно, че именно Сър Дейвид Чипърфийлд е 52-рият носител на най-престижната награда за архитектура в света – Прицкер. Наградата му бе присъдена за “отлично овладяване на съществуваща и нова архитектура, която влиза в диалог с времето, пространството, създавайки устойчиви възможности за културно развитие на обществото“ както се твърди в официалното изявление на фондацията. Чипърфийлд е носител и на много други награди като RIBA Royal Gold Medal (2011) и European Union Prize for Contemporary Architecture—the Mies van der Rohe Award.

Ранни архитектурни впечатления

Въпреки че е роден в Лондон през 1953-та година, Чипърфийлд израства във ферма в югоизточната част на Англия. Там го заобикалят хамбари и плевни, а детското му въображение витае в атмосферата на спокойния селски живот.

Самият той споделя, че възприема архитектурата по-скоро като театрален сет, на фона, на който се разгръщат ежедневните дейности, които той намира за специални сами по себе си. Може би на това се дължи и чувствителният му и ненатрапчив подход към съществуващата среда и архитектура.

Многофункционална сграда на брега на река Сена / Източник: Google Images

Творчески път 

След като работи за имена като Норман Фостър и покойния Ричард Роджърс, Чипърфийлд основава своя собствена практика в Лондон през 1985-та година, която по-късно прераства в още четири офиса в Берлин (1998), Шанхай (2005), Милано (2006) и Сантяго де Компостела (2022).

Четете тук: В памет на Ричард Роджърс

Проектите на Чипърфийлд включват най-различни типологии и локации. Затова и неговият стил не е директно разпознаваем.  Това се дължи на потапянето му в културния и социалния контекст на всеки един индивидуален проект.

Neues Musem / Източник: Google Images


Сред официалната селекция на фондация “Прицкер” са няколко значими проекта. Neues Museum, разположен на „Музейния остров“ в Берлин според журито е чудесен пример, който отразява в себе си еволюцията на един град. Новодобавеното от Чипърфийлд продължение на колонадата, която обрамчва сградния ансамбъл създава покрити междинни пространства, които приканват минувачите да поспрат в щедрите публични пространства около музея дори без да влизат в него. 

Семплите обеми на новата част са едва доловим, но силно въздействащ жест в средата. 

Те създават поредица от нови гледки навън и навътре към музея, докато умело съдържат танца на светлина и сянката в себе си. 

Светлината и нейната сила като архитектурен похват

Подходът към реставрирането и намесата в сградата на Procuratie Vecchie, която се намира на пиаца Сан Марко във Венеция и датира от 16 век, предефинира гражданското възприятие за тази емблема в сърцето на града. Проектът на Чипърфийлд позволява обществен достъп към сградата за първи път. В процеса на работа са включени местни занаятчии, които възстановяват оригиналните стенописи и настилките, разкриващи слоеве от историята. В създаването на съвременна пространствена намеса – новата вертикална комуникация, се използват местни строителни техники. Сградата в новия си вид дава възможност за поглед от терасата, разкривайки изложбени пространства, анфилада от арки и нов аудиториум за събития.

Макет на новодобавената вертикална комуникация в сградата на Procuratie Vecchie / Източник: Google Images

Освен в архитектурното проектиране, Чипърфийлд има опит и в света на изложбите за архитектура. През 2012-та година е куратор на 13-тото Архитектурно биенале във Венеция. Темата, която той поставя е Common Grounds (общи територии) – и с нея поставя под въпрос до каква степен архитектите споделят обща архитектурна култура и къде и как те се срещат в рамките на интелектуалните и физическите територии.

Музеят MUDEC в Милано / Източник: Google Images

Председателят на журито на Прицкер – Алехандро Аравена, споделя, че Чипърфийлд се утвърждава като професионалист, заради неговият талант да не се поддава на тенденциите на момента, а да слуша вътрешния си усет за архитектурна намеса.

Повече за Аравена, научете тук:

Чипърфийлд споделя, че за него е важно в дизайна да бъдат адресирани екзистенциалните предизвикателства, свързани с климатичните промени и социалните неправди. Затова и основен мотив в творчеството му е да прави средата не само по-красива, но и по-устойчива и предлагаща еднакви възможности и достъпни публични пространства за всички. 

А посланието, което той отправя към всички е да приемем това предизвикателство и да вдъхновяваме бъдещите поколения да поемат отговорност за подобряването на средата, в която се намират с визионерски хъс и смелост.

Музеят MUDEC отвътре / Източник: Google Images

Станимира Гетова

Архитект със страст към всевъзможни архитектурни явления в заобикалящия ни свят. Обича четенето, история, изкуство, танци и рисуване. Вярва, че пътуването е безценен източник на вдъхновение, нови знания и представи за света.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu