През цялата история на човечеството хората са търсили творчески начини да разкажат и запазят своето културно наследство. От древните пещерни рисунки през модерния свят на мангата и комиксите до съвременните “миймове”, изкуството на визуалния наратив продължава да съществува като мощно средство за комуникация.
Сред разнообразните форми на художествено изразяване, ръчно рисуваните керамични плочки, познати още като азулежу, се отличават като забележително доказателство за устойчивото влечение към разказването на истории по португалските фасади.
Четете тук: Как плочките “пано” се превръщат в символ на Барселона
Как се прави азулежу?
Изработката на азулежу е труден занаятчийски процес, предаван през поколения от умелите майстори. Основата от глина внимателно се оформя в малки квадратни или правоъгълни плочки, които след това се изсушават и изпичат в пещи за здравина. Етапът на глазиране, при който ярките цветове внимателно се нанасят върху основата, превръща плочките в изкуството.
Във времето са се развили различни техники и стилове
От сложните синьо-бели фигуративни до изискани богато орнаментирани дизайни, плочките притежават ненадминат артистизъм. Тяхната здравина допълнително предпазва сградите от атмосферни влияния и замърсявания.
Произход и традиция на азулежу
Историята на азулежу може да бъде проследена до 15-и век, когато маврите привнасят изкуството на глазираната керамика на Иберийския полуостров. Терминът “азулежу” намира своите корени в арабската дума “al zuleycha“, което означава полиран камък.
Азулежу предават историята и културното наследство на Португалия.
Първоначално тези плочки имат геометрични орнаменти, повлияни от ислямското изкуство. Постепенно португалските майстори започват да изразяват собствената си културна идентичност в азулежу, превръщайки ги в уникална художествена форма. През вековете традицията на използването на тези плочки превръща сградите във впечатляващи визуални разкази.
История на азулежу в Португалия
През XVI и XVII век Португалия преживява Златен век на производството на плочки. Въвеждането на техниките на “cuerda seca” и “aresta”, позволява по-точни и сложни дизайни. В този период се появяват и забележителните синьо-бели плочки като доминиращ стил, силно повлияни от китайското порцеланово изкуство. Тези “сини плочки” стават синоним за португалските азулежу и украсяват множество известни сгради от това време.
Азулежу са своеобразни визуални разкази, обхващащи разнообразие от теми и повествования.
По-късно стилът Рококо оставя своя отпечатък върху изкуството на азулежу. Върху плочките се появяват сложни флорални мотиви, херувими и спираловидни фигури, отразяващи естетическите особености на стила. В допълнение бароковото влияние също допринася към развитието на наративите, като въвежда тематиката, изобразяващи сцени от живота на светци и библейски истории.
Четете тук: Игра на власт: Ар нуво и империализъм
Съвременна история
С формирането на португалската идентичност започва рисуването на историческите теми на азулежу. Панелите, илюстриращи значими събития и герои от португалската история, украсяват обществени сгради и дворци, допринасяйки към чувството за национална гордост.
След период на спад в използването на техниката, породен индустриализацията и променящите се архитектурни предпочитания, през XX век изкуството на азулежу се възражда. Известни художници като Хорхе Коласо и Мария Кайл вдъхват нов живот на това изкуство, експериментирайки със съвременни стилове и теми, но запазвайки традицията на азулежу.
Четете тук: Архитектурно съвремие в историческото сърце на Прага
Най-значимите примери на азулежу фасади
По улиците на португалските градчета редица фасади илюстрират изкуството на разказване на истории с азулежу. Църквата Сан Висенте де Фора в Лисабон пресъздава библейски истории с помощта на своите прекрасни плочки. Фасадата на църквата е свидетелство за религиозната значението на религиозните институции в Португалия. Изисканите дизайни на плочките живописно разказват библейски истории и сцени от живота на Свети Висент, покровителят на Лисабон.
В град Порто се намира впечатляващата гара Сао Бенто с нейните близо 20,000 плочки. Тя е изписана от художника Жорже Колашо и представя исторически сцени, битки и моменти от монархическата история на Португалия.
Четете тук: Лятна дестинация – архитектурна разходка в Порто
Националният дворец в Синтра се явява като световно наследство на ЮНЕСКО със своите впечатляващи мавритански и португалски мотиви, които изобразяват същността на португалската история. Неговата фасада, украсена със сложни азулежо мотиви, е впечатляващо доказателство за мавританските влияния. Плочките съчетават сцени от дворцовия живот, митични създания и кралски паради, което представя на посетителите богатото минало на Португалия.
Днес азулежу продължават да бъдат неразривна част от португалската културна идентичност, ценени за тяхната способност да разказват истории, възбуждат емоции и подчертават красотата на сградите. Богатата им история и приспособимост гарантират тяхното продължаващо присъствие в архитектурния пейзаж на Португалия, демонстрирайки, че изкуството на разказване на истории с плочки продължава.