Skip to main content
search

Незавършеният от десетилетия строеж на нова детска болница ще бъде премахнат и заведението ще бъде изградено изцяло наново. Това заяви вчера премиерът Бойко Борисов. Казусът съществува още от края на миналата година, когато КАБ внесе жалба срещу обществената поръчка. Макар и добра, тази новина носи след себе си и горчив привкус. Защо за пореден път мнението на експертите бе чуто чак след месеци публично недоволство на инициативата „За истинска детска болница“?

Защо няма единодушно мнение?

Защитниците на съществуващата конструкция са на мнение, че тя отговаря на съвременните конструктивни изисквания и може да бъде устроена в лечебно заведение, функциониращо спрямо сегашните норми. Противниците смятат, че конструкцията е била изложена на атмосферните влияния незащитена твърде дълго, както и че не може да бъде съгласувана с днешните устройствени рамки.

Напомняме, че част от опасенията на Камарата на архитектите са, че нормите за земетръс позволяват болница с височина до 8 етажа в столицата, а сегашната сграда е по-висока. Още през 2011 г. Подробният устройствен план предвижда съществуващия незавършен строеж да бъде премахнат и указва изграждане на ново здание. Според КАБ експерти от Министерството на здравеопазването още през 2004 г. са заявили, че „по недостроения корпус са настъпили непоправими конструктивни поражения“ и се препоръчва да се построи нова сграда.

Извадка от ПУП на район “Триадица”

Арх. Весела Хаджистоянова и инж. Лазар Голев, авторите на проекта, смятат, че съществуващата сграда може да изпълни необходимите функции. Според инж. Голев до горепосоченото обследване така и не му е бил предоставен достъп. Досега широката аудитория пък така и не е получила достъп до проект за сградата.

Да, трябва да премахнем стария строеж, защото…

За непрофесионалистите запазването на съществуващата конструкция звучи като практично решение и възможност сградата да бъде завършена по-бързо. Но потенциалните проблеми тук са много. Един от тях е, че изложеният на атмосферните влияния скелет се сблъска с ерозия на армировката. С други думи – железарията във вложената структура ръждясва.

Отговарят ли например асансьорните шахти на съвременните машини? Какво се случва, когато се наложи да се правят нови отвори? Достатъчни ли са етажните височини, за да поемат необходимите инсталации по отопление, вентилация и климатизация? Всичко това са въпросителни, които трябва да бъдат доказани с проект.

Незавършеният строеж. | Снимка: Свободна Европа

Функционалното разпределение на сградата би могло да отговори на съвременните изисквания. Но въпросът е дали искаме единствената цялостна детска болница у нас да бъде разработена на базата на архитектурна концепция от епохата на социализма? Именно днес, когато се търсят все по-различни решения на болници, които да „избягат“ от идеята за сграда-затвор, трябва у нас да вкараме нова архитектурна мисъл във важен публичен проект.

Накрая, но не на последно място: защо тежката дума има само премиерът?

Оказа се, че жалбата на КАБ срещу обществената поръчка не може да повлияе на процеса, тъй като Върховният административен съд не вижда нередности в процедурата. Точно в това се крие абсурдът в последните години. Правилно изпълнената процедура не гарантира добре направена сграда. Тя означава усвоени средства по определен проект без яснота дали крайният продукт наистина ще се окаже качествен. Тоест у нас не разполагаме с механизъм, чрез който мнението на различни компетентни органи да бъде чуто.

Това, че решението бе взето от министър-председателя напомня за начина на извършване на мащабни инфраструктурни проекти отпреди 1989-та година. Тогава мнението на професионалните организации е имало значение само когато това е допадало на властта. Примери за това са всеобщото одобрение за изграждане на национален културен комплекс (НДК) и тоталното разрушаване на част от форума на античния Филипополис заради тунел, въпреки всеобщото неодобрение от архитекти, историци и пазители на културното наследство.

Означава ли това, че бъдещите мащабни публични проекти няма да бъдат определяни от нуждите на обществото, а от това дали се харесват на властимащите? Не трябва ли да разработим ефективни механизми, които да гарантират гражданското строителство в полза на обществения интерес и да предпазват обществото от политически мотивирани решения? В крайна сметка, в това се крие и архитектурният професионализъм.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu