Линейка за исторически сгради спасява Румъния

Линейка за паметници – недвижими културни ценности в Румъния е един от шестте победителя в Европейските награди за наследство за 2020 г. Започнатият преди няколко години проект получи признанието в категорията „Образование, обучение и повишаване на осведомеността“ от организацията Европа Ностра по-рано този месец. С това северната ни съседка показа отношението си към културно-историческото наследство. Дали такъв проект не е необходим и у нас?

Целта на проекта е да спаси сгради, които са пред разруха.

Основана през 2016 г., организацията „Ambulanta pentru monumente“ се грижи за „спешни случаи“. Това са именно недвижими културни ценности, които са в напреднало състояние на разруха или пред саморазрушаване. По данни от сайта на организацията, такива в Румъния са над 600 значими паметника. За да се осъществи тази цел, в проекта вземат участие доброволци, майстори и хора, живущи в близост до застрашените сгради. Изпълнението на реставрационните дейности се извършва под наблюдението и с насоките на експерти по консервация и реставрация.

Снимка: propatrimonio.org

Инициативата се появява в отговор на липсата на загриженост от обществото, Министерството на културата и властите спрямо рушащото се наследство.

Обикновено процесът по възстановяване се осъществява, когато собственикът на имота предостави материали, а линейката за паметници се призовава на помощ с камион, зареден с всички необходими инструменти и работна ръка. Основен поддръжник на организацията е английският принц Чарлз. Това не е случайно, тъй като наследникът на британския трон има влияния в културните дела на Румъния, основно чрез фондацията „The Prince of Wales Foundation Romania“. Той е известен и с консервативното си отношение към архитектурата (повече по темата – ТУК).

Снимка: propatrimonio.org

Досега линейката за паметници е участвала в спасяването на над 30 сгради, а зоната й на действие включва областите Южна Трансилвания, Банат, Арад, Сълаж и Северна Молдова. Най-важните й постижения са създаването на начин за сътрудничество и финансиране между бенефициента, властите, неправителствените организации и общностите чрез публично-частно партньорство и създаването на мрежа от линейки, управлявани от различни организации.

Снимка: propatrimonio.org

Трябва ли това да се случи у нас и защо?

Целите на румънския проект дават отговор и на въпроса защо това трябва да се случи и у нас. Липсата на загриженост от страна на властимащи, институции и общество е налице. Един такъв проект би спомогнал за това местните общества да се включат в устойчиви стратегии за опазване на наследството, както и за неговото документиране. Той би повишил и възможността за професионално обучение на експерти чрез формално и неформално образование, базирано на придобиването на практически знания. Така могат да бъдат преоткрити и местни техники, строителни материали, и въобще да се повиши интересът към недвижимото културно наследство  в полза на устойчивото развитие.

Снимка: propatrimonio.org

Наследство под заплаха: Разрушиха театъра в Тирана

От друга страна, се питаме защо във формално работеща европейска държава с политика за опазването на недвижимото културно наследство се налага създаването на подобни организации. Би следвало отговорните институции да обръщат внимание и да се грижат за най-застрашените обекти на архитектурното наследство, а доброволческите инициативи да спомагат политиките за неговото опазване или да разширяват неговия обхват.

Инициативи, в които доброволци и експерти се грижат за опазването на архитектурното наследство, съществуват и у нас. Такава има например в с. Кърпачево, където всяка година с помощта на сдружение „Деветашко плато“, УАСГ и Great Yarmouth Preservation Trust се работи по документирането и възстановяването на сгради обекти на недвижимото културно наследство. Съществуват и много други подобни, а обектите на архитектурното наследство у нас се нуждаят от все повече и повече грижа.

Реставрационни дейности по старата мелница в Кърпачево

Архитектурното наследство е много повече от декорирана стара сграда.

Редом с тъжните истории на бившите престижни софийски домове като Двойната къща, Къщата на Гешов и Къщата с Ягодите, напоследък виждаме и множество примери за добри реставрации (Къща на Каназиреви, Къща на Кантарджиев). За разлика от столицата и големите градове, в по-малките населени места положението не е съвсем същото. Недвижимото културно наследство е важно в своята цялост като доказателство, показващо различния дух и бит на различните исторически епохи.

Не можем да обръщаме внимание само на историческите сгради, покрай които минаваме всеки ден, има и други, които трябва да запазим за бъдещите поколения. У нас трябва да се появяват все повече подобни инициативи – за да можем да опазваме и използваме културно-историческото наследство като устойчив ресурс. Това е важно предимно за нас самите, а след това и за развитието на туризма.