От амбициозен монумент за милиони до световноизвестна руина – историята на Дом-паметника на връх Бузлуджа е изпълнена с крайности. Съвсем скоро той може да получи статут на недвижима културна ценност от категория „национално значение“. Предложението за това, отправено от директора на НИНКН, е прието тази седмица на заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ).

След изтичане на 1 месец от публикуването на Уведомлението за обекта, може да бъде издадена заповед за предоставяне на статут от Министъра на културата. Защо новнината предизвиква емоционална реакция в обществото и какво може да очакваме?

Няма да забравя

Първата среща с монумента. Бях ученик на екзкурзия до добре познатия паметник на Шипка. Впечатление ми направи странната сграда на отсрещния връх, за която дори учителите ни не бяха особено наясно. В този нехарактерен силует открих нещо специално, без да влагам в тази дума добър или лош замисъл. Тогава усещах, но не осъзнавах какво се крие зад него – нещо голямо, далечно и същевременно близко. Време, което бе свършило преди да се родя, но не беше приключило с това.

Снимка: Георги Мърхов

Скоро осъзнах, че това нещо е близкото минало. То не беше толкова просто и ясно, колкото в учебника по история, не разказваше за опълченците на Шипка или величието на средновековна България. Не, то беше образ от много разкази, парчета от пъзел, които въобще не пасваха едно с друго. Време на противоречия.

Именно противоречията правят сградата ценност

Често самият аз съм се запитвал откъде произлиза интересът ми към близкото минало. Защо да ни е грижа за време, което вече го няма? Защо искаме да запазим паметник на тоталитарна държава, който е превърнат в руина и да инвестираме в него? Тези търсения ми помогнаха да разбера, че конфликтите в обществото най-често се крият в неразрешените спорове, в историята, написана „от победителите“ и колективната липса на памет.

Снимка: Фондация „Проект Бузлуджа“

Социалистическа България определено е време на дисонанс – облагодетелстваните я харесват, а онеправданите – ненавиждат. Тоталитаризмите на миналия век оставят своя отпечатък и у нас, а нерешените проблеми, завещани ни от тях, продължават да разделят обществото. Дом-паметникът на Бузлуджа е пълна еманация на това време и неговите противоречия: авангардната и скъпоструваща архитектура на фона на фалираща държава, господстваща номенклатура на гърба на милиони работници, доминираща идеология за сметка на личностна свобода.

Не трябва да забравяме

Бурните събития на XX-ти век. Това е времето, в което човечеството открива своята може би най-унищожителна жестокост, но и постига огромен технологичен, социален и политически подем. Неговата архитектура е също толкова бурна реакция, предизвикала не само генерално нова посока във функционалността и образа, а и невиждано по мащабите си строителство на световно ниво. Именно заради голямото количество, днес все по-често започват да изчезват и качествените примери от това време.

Оригиналният интериор

Бузлуджа не е само пример за архитектурата и социалните проблеми на миналия век, а и огледало на нашето общество след неговия край. „Синтезът“ между идеологическите мозайки, разбитите прозорци, урбекс и паркур видеата, политическите митинги, както и музикалните клипове, който до скоро бе ежедневие за сградата, е показателен за нашето съвремие. Мястото говори за колективната ни амнезия. Крайните реакции към всякакви действия по монумента подсказват, че имаме много нерешени въпроси.

За ценностите в бурно време

В последните години, макар и трудно, монументът, както и други паметници от това време започват да се отварят към дискусия. Заслуга за това имат и немалко архитектиарх. Емилия Кълева, автор на първата разработка за адаптация на обекта, арх. Анета Василева чрез своята архитектурна критика и обществена активност, фотографът Никола Михов чрез своята книга “Forget Your Past”, арх. Дора Иванова чрез фондация „Проект Бузлуджа“, както и много други хора, на които трябва да благодарим. Хора, които осъзнават връзката между колективната памет, изградената среда и бягството от крайностите.

Снимка: Георги Мърхов

В момента монументът е защитен от вандализъм, мозайките му са консервирани и дори очаква първия си Open Buzludzha Fest този уикенд.

Днес обаче отново се намираме в политическа криза. А именно по време на криза прозират истинските ценности. Обикновено след заседание на СЕСОНКЦ и изтичането на един месец, предложените обекти стават недвижими културни ценности, без много шум. Този път обаче не можем да бъдем сигурни. Дисонантното наследство е мощно оръжие в ръцете на силните на деня, а боравенето с него може да ни подскаже много за тях. За да го кажем с по-прости думи – дом-паметникът на Бузлуджа трябва да получи статут на недвижима културна ценност. А ние трябва да приемем историята с всичките й противоречия. И да се учим от нея.

Свързана статия: Бузлуджа със спасителен план

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Ще строят детска градина до парк Гео Милев
Какво трябва да се вземе предвид при проектирането в тази зона

Скорошна публикация на кмета на столичния район Слатина разкри подробности по планирането …