Заглавна снимка: Европа Ностра

Дом-паметникът на връх Бузлуджа влезе в списъка на 7-те най-застрашени обекта на културното наследство в Европа преди почти година. В началото на декември организацията „Европа Ностра“ и Европейската инвестиционна банка публикуваха технически и финансов доклад с план за действие за опазването и развитието на монумента. Той е изготвен на базата на тридневна експертна мисия в периода 26-28 септември 2018 г. В нея участват и представители на Министерския съвет, Министерството на културата и Областната управа на Стара Загора.

Цел на проекта е да спре разрухата на сградата и да вдъхне на мястото нов живот. Тя бе избрана именно заради самобитния си образ, впечатляващите мащаб и местоположение и не на последно място – заради историческия „заряд“, който носи. Докладът включва спешни и дългосрочни мерки за опазване и рехабилитация на сградата.

Спешните мерки за опазване на обекта възлизат на 500 000 евро.

Ключово е решението на кого принадлежи дом-паметника. Като подходящи собственици са посочени Министерството на културата, област Стара Загора или община Казанлък. Тази мярка ще реши въпроса за това чия е основната отговорност за обекта. Според доклада той трябва да бъде вписан в националния списък на недвижимите културни ценности, който се поддържа от НИНКН.

Целта на инициативата е да превърне монумента в многофункционална сграда, която е деполитизирана, а за това са необходими срещи с експерти и заинтересованите страни. Нужно е и пълно техническо обследване за установяване на конструктивното състояние на сградата. Спешните мерки включват и почистване на интериора, премахване на опасни елементи, консервация на мозайките, поставяне на прозорци, ремонт на покрива и допълнителни мерки срещу лошо време.

Снимка: Европа Ностра

Ревитализацията на дом-паметника би струвала около 7 милиона евро.

Когато вече е обезопасена, сградата ще се нуждае от подробни предпроектни проучвания и обществени обсъждания. Като отправна точка докладът споменава предложението на фондация „Проект Бузлуджа“ за съвременен музей с автор арх. Дора Иванова. Същевременно тя трябва да служи като място, което подсилва съвременната българска идентичност чрез осъзнаване на тоталитарното минало. Всичко това трябва да бъде подкрепено с устойчив бизнес план, технически проучвания и стратегия за прилагане на проекта. Последващи стъпки са неговото изпълнение и мониторинга. Специалистите смятат, че спешните мерки могат да бъдат финансирани от държавата, а последващите – по линиите на Оперативна програма „Региони в растеж“ или Европейския кохезионен фонд.

Дългосрочните мерки препоръчват управлението на монумента да бъде свързано с това на националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа”, на чиято територия той се намира. Въпреки това засега не действа като част от него, тъй като административно не му принадлежи. Според специалистите той не бива да попада в ръцете на частни инвеститори и концесионери, защото те биха възпрепятствали директния контрол над бъдещото му ползване. В допълнение, паметникът и паркът-музей могат да станат част от много по-амбициозен проект, включващ пожарозащитна система, туристическа инфраструктура и приобщаване в международни културни маршрути (в един от които Бузлуджа е вече част). Почистването на обекта би следвало да има детайлен план за управление на отпадъците, а поддържането му да е възможно най-природосъобразно.

Снимка: Европа Ностра

Ползите от проекта ще бъдат не само материални.

Опазването и рехабилитацията на сградата не само ще признаят труда на стотиците българи, които са го изграждали, а и ще отворят диалога за близкото минало, от който така критично се нуждаем. Видяхме, че дебатът за съдбата на монумента „1300 години България“ приключи едностранчиво, а проведеният конкурс остави всички недоволни. Новият живот на Бузлуджа ще помогне на българското общество да повдигне дебата над срама и гнева, както и над личната носталгия по близкото минало. Още повече, примерът му би допринесъл за лекуването на щетите от тоталитаризмите на миналия век в целия свят.

Начините са много, стига да знаем къде да ги потърсим.

Хубаво е, че експертният екип включва хора като арх. Георги Стоилов и арх. Дора Иванова, Европейската инвестиционна банка, както и представители на държавните и местните власти. Остава неясно защо в него няма представители на НИНКН, органът, който е основният партньор на проекта ATRIUM – „Архитектурата на тоталитарните режими на 20-ти век в градското управление“ за България. Чрез него през 2014 г. дом-паметникът на връх Бузлуджа бе включен в културен маршрут със статут „Маршрут на Съвета на Европа“.

Същевременно в УАСГ за първа година се провежда избираем лекционен курс „Архитектурата на България 1944 – 2000“, воден от д-р арх. Анета Василева и д-р арх. Емилия Кълева, специалисти, посветили труда си на това как да се отнасяме към противоречивото наследство. Там бъдещи архитекти се учат как да разграничат архитектура от идеология, проектиране от политически маркетинг и как чрез спора се ражда истината. Любопитно е как чрез дискусиите с тези млади и не толкова обременени от близкото минало студенти можем да открием начините за балансирана адаптация на неудобното наследство.

Във всички случаи, сърдити ще има. Разрухата е триумф за разочарованите от миналото и болка за тези, които го обичат. Но тя е и процес, който „говори“ чрез разпад и ни дава уроци за бъдещето.


Пълния доклад за дом-паметника можете да откриете на страницата на „Европа Ностра“.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Наследство

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

„Имаме нужда от младите лидери тук и сега“
Инж. Николай Чомаковски, изпълнителен директор на Pipe System, говори пред Лидерите, които строят

Инж. Чомаковски, спомняте ли си кой беше първият обект, който посетихте? Още като студент …