Skip to main content
search

Продължават дейностите по установяване на причините за рухването на железопътния надлез в Мексико. Инцидентът от началото на месец май, при който загинаха 20 души, се е случил на градската 12-та метролиния. Изграждането й е обект на множество жалби и обвинения за нередности. Това е най-новата от 12-те метролинии в столицата, пусната в експлоатация през 2012 година. На база професионални мнения и изказвания от водещи проектанти, ще се опитаме да анализираме какви са причините, довели до внезапното срутване на сравнително „новото“ съоръжение?

Системни нарушения

Лошото качество на материалите, дефектирали траверси и некомпетентен надзор, извършен по време на строителството са сред проблемите, установени по-рано на метролиния 12 в Мексико Сити.

Преди 6 години, неизправности по линията, струваща 1,7 млрд. долара са били отбелязани в доклад на разследващата комисия на метрото. Тя е създадена от мексиканското правителство след откриване на неизправности в други участъци от линията. Все още не е ясно дали те са били отстранени.

Снимка: Reuters

Според доклада, „скрити дефекти“ са открити и в различни елементи от връхната конструкция. Както в траверсите, така и в баласта, който не е бил оптимално уплътнен за поемане на напреженията от преминаващите влакове.

Какво мислят строителните инженери?

„Това, на което бяхме свидетели, е поредица от нещастни събития“, казва Франсиско Гарсия Алварес, бивш президент на Мексиканската асоциация за строително инженерство. След като е огледал мястото на инцидента, стига до извода, че проблемът най-вероятно е в начина на монтаж на основните носещи елементи, а не в качеството на използваните материали.

Тази предварителна хипотеза се базира на начина, по който надлезът се е срутил, пропадайки като полуотворена книга. V-образното разделяне на стоманените греди може да се дължи на проблем при заваряването между отделните елементи. Гарсия Алварес посочва, че проверките на заварените съединения се правят само на част от различните елементи, а не на всяко едно, което би могло да означава, че рискът не е бил адекватно оценен.

Начин на разрушаване | Снимка: elpais.com

Носещата конструкция на моста е с комбинирано стомано-стоманобетонно сечение, съставено от стоманени 2Т-греди и стоманобетонна плоча. Такъв тип системи са често използвани при изграждането на жп-мостове. Срутеният участък от метрото е със статическа схема „проста греда“. Характерното за този тип статически схеми е, че най-големите усилия се пораждат в средата на отвора. Въпросът в случая е

 „Защо проектантите са решили да направят монтажното снаждане на основните носещи елементи в мястото, където се очаква да има най-големи усилия“?

Според Саймън Борн, водещ консултант по мостове, комбинацията от некачествени строителни материали и глобална тенденция за липса на строителен надзор е съществен фактор в разрушаването на моста. Неговото „основно предположение“ е, че колапсът се дължи на разрушение в бетонната част от комбинираното сечение, вероятно поради некачествени материали или недобро изпълнение.

Глобален проблем с надзорът по време на експлоатация

Той споделя пред медиите, че „За съжаление в целия свят липсата на строителен надзор стана обичайна през последните 20 години“. Като цяло в повечето страни подобни проекти винаги се проверяват или преглеждат внимателно, макар и не навсякъде. Но строителният надзор на практика изчезна като инструмент навсякъде.”

Снимка: newcivilengineer.com

След срутилите се мостове във Флорида и Генуа, през 2019 г. Борн публикува статия в The Structural Engineer, в която обръща внимание на този проблем.

„Ролята на надзора на обекта е намаляла неимоверно през последните 20 години, тъй като изпълнителите експлоатират системи за осигуряване на качеството. Този процес на самосертификация обаче може да остави проектите изложени на безскрупулни практики, за да ускори изпълнението или да намали разходите. Това със сигурност е основен проблем (и фактор за неуспехите) в развиващия се свят и има все повече доказателства, че той също се превръща в сериозен проблем в развитите страни.”

Саймън Борн добавя, че трябва да се намери баланс между „постигането на най-добрата стойност, като същевременно не се нарушава целостта или безопасността“, и призовава всички мостове да бъдат подложени на независим контрол както на проекта, така и на процеса на изпълнение.


Източници:

  • Kennedy, Catherine – “Litany of construction faults flagged years before Mexico metro bridge collapse”, 05.05.2021, newcivilengineer.com
  • Chamhaji, Elias | Barraga, Alumenda – “What went wrong? Questions and theories about what caused the metro tragedy in Mexico City”, 06.05.2021, elpais.com
  • “Mexico City: Metro train bridge collapse leaves several dead”, 04.05.2021, dw.com

 

Станислав Ангелов

Строителен инженер, завършил специалност строителство на сгради и съоръжения в Университета по архитектура, строителство и геодезия- гр.София.

Остави коментар

Close Menu