Skip to main content
search

Водеща снимка – предложението на “А и А Архитекти” за вторичен градски център около Централна гара.

Изоставането на развитието на северните квартали в столицата стои на дневен ред през последните години. Столична община и свързани с нея институции правят анализи за причините за липсата на развитие в тези региони, както и предлагат различни варианти за подобряване качеството на живот и поощряването на нови инвестиции в района. В края на миналата година Програма за София подготви проект с формулирани цели и приоритети за развитието на Столична община за периода 2021-2027 г. като развитието на северните региони бе един от основните фокуси.

Как да променим тенденциите от юг на север?

През последното десетилетие столицата активно се развива на юг и югоизток. В тези зони днес са разположени т.нар. „модерни квартали“, където търсенето на жилища и инвестиции не спира. Там се наблюдава най-голямо покачване на цените и това издърпва все повече инвеститори в тези региони.

Концентрация на сгради за обитаване в столицата. Проучване на Визия за София.

Столична община търси начини да обърне този процес в обратната посока, а именно към северните квартали. Плюс за развитието на този процес е именно наличието на големи свободни площи в тези региони.

Такива незастроени и необлагородени пространства има например около Централна и Сточна гара.

За поощряването на този процес обаче са нужни целенасочени практики и решения, които да вдъхновят инвестициите в зоната, да станат причина за изграждане не само на жилищна архитектура, но и на културни, обществени и образователни сгради, паркове и зони за отдих. Тоест зоната се нуждае от обмислено и целенасочено градско планиране, което да предвиди в детайли стъпките за развитие и прогрес на региона.

Един от най-бързо развилите се южни региони – Манастирски ливади. Основен проблем при неговото оформяне като квартал е именно липсата на добро предварително градоустройствено планиране. Това става причина за всички проблеми, които квартала има днес.

За съжаление, от дълги години в столицата такъв тип планиране почти не съществува. По-модерните квартали в столицата днес до голяма степен са се развили самостоятелно. Много често там инфраструктура се появява като последствие на изграждането на сгради от инвеститорите. Това често води до липса на адекватни условия на живот от градоустройствена гледна точка – липсват например обслужващи сгради, адекватна инфраструктура, образователни сгради и т.н.

За да се избегне съдбата на много други такива квартали в южната част, Столична община трябва да изготви такъв план за развитие. Точно това предвиждат и специалистите от Програма за София.

Как се развиват северните региони в европейските градове?

Модерният квартал на Хамбург – Hafencity днес.

Интересен момент е, че в много голяма част от европейските градове северните региони винаги изостават със своето развитие. Често причина за това става концентрацията на голяма част от индустрията в тези зони. Пример за такива градове са  Копенхаген и Хамбург. И при двата града в тези зони са развити индустриалните зони и пристанища. В София случаят е подобен, но за разлика от тези  два града, там се развиват големите ЖП клъстъри и стари индустриални производства.

Избрах точно тези два примера, защото при Хамбург и Копенхаген управите на двата града успяват да се справят успешно с този проблем. В старата индустриална зона на Хамбург днес се развива кварталът Hafencity, чието развитие е инициирано чрез програми след 2000 г. и днес успешно се превръща в една от най-привлекателните и интересни зони в града.

Филхармонията на Елба в Хамбург.

В Hafencity се набляга на културното обогатяване на зоната. Там днес е поместена всеизвестната Хамбургска филхармония, вдъхновена от вечния проект на  Ханс Шаурон в Берлин.

Повече за филхармонията в Hafencity

В Копенхаген северната зона, носеща името Nordhavn, е в процес на преобразуване от активно индустриално пристанище в модерен жилищен и бизнес квартал. Трансформацията отново е базирана на дълбоки проучвания и анализи, които се следват стриктно в целия процес.

Тези два примера ни доказват, че чрез правилно и последователно планиране се достига до ефективни резултати.

Именно от това се нуждае и София, за да бъдат постигнати големите цели за развитието на един непривлекателен, несигурен и нежелан за обитаване регион.

Повече за квартала в Копенхаген – Nordhavn

Какви предложения наблюдаваме през последните години?

Една от основните инициативи на Столична община във връзка с развитието на северните региони бе конкурса за създаване на вторичен градски център в района на Централна гара. Той се проведе през 2018 г. и разгледа различни примери и предложения за образуването на такава зона, която да привлича както посетители на зоната, така и нови инвестиции, които да доведат нови обитатели в региона.

Обхват на конкурса за вторичен градски център.

Конкурсът обаче бе по-скоро опит за анализ на проблемите на зоната и начин да бъдат събрани идеи. Дали ще има някакво реално развитие в тази посока, все още предстои да разберем.

Четете тук какво се случва около Централна гара?

В началото на миналата година се появиха още новини, засягащи развитието на северните зони. Столична община обяви, че в свободните територии зад Сточна гара, собственост на  НКЖИ – Национална компания „Железопътна инфраструктура”, се предвижда развитието на нов модерен и многофункционален квартал.

Едно от предложенията в конкурса за вторичен градски център.

В тази връзка главният архитект на столицата – Здравко Здравков, отбелязва, че проектите за градска ревитализация са изключително скъпи  и затова изискват привличането на частния капитал още в процеса на планиране. До каква степен ще бъде развита тази идея, предстои да разберем през настоящата година.

Заедно с тези намерения Столична община прави и анализ на всички територии в зоната, като се достига до извода, че в нея попадат няколко потенциални територии за градско възстановяване и развитие с обща площ 240 ха. В тях попадат още регионите около гара Подуяне, Централна гара, ЖП гара Надежда и НПЗ “Захарна Фабрика”. За нас предстои да следим  намеренията на Столична община и предложенията за развитие на План за София.

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu