В края на февруари с разрушителни работи стартира проект по цялостното изграждане на бившата почивна станция „Брезите“ в град Банкя. Сградата, която е архитектурна недвижима културна ценност, ще бъде построена наново. У нас този подход започна да се превръща в нерядко срещана и противоречива практика. Има ли оптимистичен сценарий за въстановяването на историческата сграда?

Бившата почивна станция бе в тежко състояние преди разрушаването си

Изследвайки оригиналната архитектура на почивна станция „Брезите“, можем да я датираме към следосвобожденския период. Тя е построена вероятно в първата половина на XX-ти век, като бихме могли да я определим като представител на стила Сецесион. Сградата е симетрична, с изразен централен ризалит на запад, който е акцентиран и във височина. В него са поместени входът и стълбището на сградата, а на изток са разположени две крила. Прозорците са групирани по вертикала с декоративни рамки и са завършени с ключови камъни. Стъклата им са разчленени на по-малки крила и пана.

Състоянието на сградата преди разрушаването й | Снимка: „Дева Транс“

Забележителни детайли са входната маркиза (козирка, навес), както и декорацията с гирлянди на централния ризалит. Характерни са и геометрията на покрива, както и таванските прозорци. Сградата е декларирана за архитектурна недивима културна ценност с писмо на НИПК (днес НИНКН) от 26.07.1983 г. Архивни снимки показват, че към 2021 г. сградата е в тежко състояние – има повреди по покривната конструкция, мазилките, дограмите, стените, както и по оградата на имота й.

Прочетете още: Калпакчиевата къща в Банкя

Станция „Брезите“ би следвало да се възстанови по автентични данни

От съобщения от главния архитект на район „Банкя“ от 24.01.2020 г. разбираме, че е имало издадена виза от арх. Здравко Здравков – Главен архитект на Столична община. Тя е била  за „Инвестиционно проучване на обект – консервационно-реставрационни работи и реконструкция по автентични данни на съществуваща сграда – недвижима културна ценност с идентификатор 02659.2194.3040.1 в ПИ с идентификатор 02659.2194.3040 по КККР на гр. Банкя, попадащ в УПИ I – за хотел, кв. 116, м. гр. Банкя, район „Банкя“ СО.“

Визуализация на проекта за реконструкция

От казаното по-горе би следвало сградата да се реконструира по автентични строителни книжа, както и цялостно, подробно архитектурно заснемане. В дискусия в социалните медии откриваме и визуализация към проекта за реконструкция на сградата. Виждат се и няколко разлики – липсват декорациите с гирлянди над входа, променена е и височината на сутерена, има разлика и в цвета. В най-общ смисъл оригиналната визия на сградата сякаш е спазена. Възможно е някои от детайлите да са пропуснати и от неумение за моделиране и визуализиране от страна на проектантите. Важно е обаче да се запитаме – до каква степен на автентичност ще бъдат изпълнени новите детайли, чрез каква технология, както и каква ще бъде тяхната материалност? Всичко това са важни моменти, които имат ключово значение за автентичния облик на сградата.

Сценарият „демонтаж“ и преизграждане е един от многото възможни

Казусът доби популярност отново съвсем наскоро и то заради емблематичната къща на банкера Иванов („Къщата с ягодите“) на ул. „Сан Стефано“ в София. Въпреки че я очаква същата съдба, обществото и професионалистите съвсем не са единодушни, че състоянието й е достатъчно тежко, за да се позволи разрушаване на оригналната субстанция. От друга страна – съществува и друг възможен сценарии – скорошен пример е възстановената къща на ген. Перниклийски. В нея автентичният градеж отстъпи пред конструктивните съображения, особено защото тя бе пострадала и от бомбардировките над София. На нейно място се появи превъплъщение на оригиналната сграда, сливащо автентичния облик със съвременната архитектура чрез премерен и адекватен към средата подход.

Кадър от разрушаването на сградата | Снимка: „Дева Транс“

Добрият пример: Новият живот на къщата на Перниклийски

Проектантските и инвестиционните решения в сферата на опазването на архитектурното наследство са комплексни и взаимнозависими. Подобни казуси като по-горе посочените ни показват защо при реставрацията на недвижимите културни ценности процедурите трябва да бъдат преди всичко прозрачни – да има яснота на базата на какви фактори са взети конкретни решения. Показва ни и защо се нуждаем в подобрения в системата за опазване на архитектурното наследство – правилата са твърде общи, твърде субективни и позволяват твърде много интерпретации.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Brick Award 2022: Обявиха 50-те номинирани проекта
Тази година са подадени рекорден брой от почти 800 кандидатури

789 проекта от 53 държави участват в конкурса Brick Award 22. С това, десетото му издание …