Skip to main content
search

Още през 2019 г. кметицата на Амстердам обявява плановете си за премахването на емблематичния за града квартал на Червените фенери от центъра на нидерландската столица. Предвижда се отреждането на нова локация за тази дейност в друга част на града. Твърди се, че решението е взето с идеята да се промени видът туризъм, който градът привлича към себе си. Общинските съветници приемат решението с голямо мнозинство. Не засяга ли обаче това окончателно решение историята и наследството на Амстердам, който познаваме и обичаме днес?

Кварталът на Червените фенери, 1670. Снимка: www.amsterdamredlightdistricttour.com

Каква е историята на червените фенери?

Всъщност в района около Оуде Керк, тоест Старата църква, подобна дейност започва да се развива още през 15-ти век, когато Амстердам постепенно става център на търговията.

На пристанището в града пристигат стотици кораби с търговци, които се задържат там за кратък период от време. Така се ражда нуждата от подобна дейност, която постепенно заема централно място в най-старата част на днешен исторически Амстердам. Оттогава насам градът става символ на удоволствията. Днес привлича туристи от цял свят, които искат да се насладят на свободолюбивия дух на Амстердам.

Кварталът на Червените фенери, 1895. Снимка: www.amsterdamredlightdistricttour.com

Амстердам – град на контрастите

Заедно с това обаче, Амстердам е един от градовете с най-много музеи в света, които се радват на изключителен интерес. Многобройните канали, мостове, фасади с остри разнообразни гибели (триъгълната част от стената, образувана от наклоните на покрива) правят архитектурата на града толкова специфична.

Тоест Амстердам в никакъв случай не е известен само със свободната употреба на марихуана и с квартала на Червените фенери. Той е много повече от това. Всички упоменати по-горе елементи играят своята роля в създаването на цялостното усещане за Амстердам. Това, което прави града уникален обаче, е именно съществуването им в симбиоза векове наред.

Площадът на музеите в Амстердам. Снимка: www.teo-exhibitions.com

Личната ми среща с Амстердам

Когато за първи път стъпих в Амстердам като студент на практика по история на архитектура във втори курс, който тъкмо е започнал да развива чувствителност към историята и културното наследство, точно това интересно съжителстване на контрастите в града ме впечатли най-много.

Подходът на преподавателите ни към района около старата църква беше като към локация с висока историческа стойност, така се запамети и тя в моето съзнание на млад студент, така съм я третирала оттогава насам.

Старата църква и кварталът на Червените фенери.

“…Амстердам не е достатъчно да бъде видян, Амстердам трябва да бъде почувстван. Това е град, който има собствен ритъм. Град на контрастите, град, в който можеш да усетиш историята, културата, изкуството, да обиколиш многобройните музеи – в един момент можеш да преживяваш шедьоврите на Ван Гог, а в следващия да се намираш около средновековната Стара църква – символ на религията и смирението, но да се оглеждаш във витрините на червените фенери. Това е градът, в който контрастите се преплитат. Неща, които никога не съм си представяла, че могат да съществуват заедно, са в неочаквана симбиоза и съжителстват едни с други – с разбиране и толерантност помежду си…”

Това бяха и едни от първите редове, които написах през 2016 г. като студент по архитектура и те засягаха именно вдъхновението ми от контрастите на Амстердам.

Фасадите и каналите на Амстердам.

Имат ли Червените фенери културно-историческа стойност?

Точно поради тази причина нямаше как да не си задам въпроса какво говори преместването на Червените фенери за културното наследството на града? Или може ли въобще да описваме този квартал с думите „наследство“ или „култура“ и да го третираме като ценност?

Културното наследство е сложна материя.

Неговата ценност най-често се базира на отношението на обществото към нея – прогресивните белези на историята лесно получават това описание и се запазват непокътнати от външни промени, за да могат да бъдат съхранени във времето.

Червените фенери днес. Снимка: www.departures.com

Има обаче и друго наследство – това, което е неудобно за голяма част от обществото.

То е трудно за разбиране, трудно е за опазване, но е ценно за запазването на историческия спомен. То има различни проблеми и превъплъщения в зависимост от това къде се намира, какви негативни спомени или възприятия на обществото засяга. В България неудобно наследство може да бъде Бузлуджа или Партийният дом, в Германия – конгресният център на нацистката партия, а в Меделин, Колумбия – домът на Пабло Ескобар.

Малките улички в квартала привечер. Снимка: www.cnn.com

В Амстердам днес на това място се настаняват Червените фенери, които несъмнено имат богата история, съхранили са се векове наред, живели са в симбиоза с всички други елементи и характеристики на Амстердам, но носят и белези с негативно възприятие от обществото. Това предизвиква желанието за промяна в общинската администрация, която вече е взела своето окончателно решение.

Няма ли обаче така Амстердам да заличи една вековна традиция, завинаги да промени цветовото възприятие на тесните улички около Старата църква и да създаде дупка в миналото на историческия център, такъв, какъвто го познава днес светът?

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu