В контекста на наскоро провелата се конференция COP26, съвсем не е изненадващо, че именно CopenHill се нарежда на първо място в списъка от 200 сгради, номинирани за World Building of the Year 2021 на тазгодишния Световен архитектурен фестивал. Сградата надминава очакванията за индустриална сграда в енергийния сектор, поради добавената си стойност в дизайна, която я превръща не само в пречиствателно съоражение, но и притегателна точка за активен градски живот.

Към нулев въглероден отпечатък

Дизайнът на CopenHill печели първото място в международно състезание още през 2011 година, символизирайки стартовата крачка към целта на Копенхаген да се утвърди като първият град в света с нулев въглероден отпечатък. Зеленият й покрив успешно регулура въглеродния отпечатък на сградата като поема отдадената топлина и неутрализира газовете, като едновременно допирнася за биоразнообразието на града.

Озелененият покрив на Copenhill. / Източник: Google Images

Под зелените склонове се крие мощно индустриално съоръжение, съставено от мащабни пречиствателни турбини, които преработват 440 000 тона отпадъци годишно. Те след това биват трансформирани в чиста енергия, която може да снабди 150 000 домакинства с електричество и отопление. В срадата са поместени още 10 етажа офисни пространства за екипа от професионалисти , както и 600 кв. м за научно-образователна дейност и конференции.

 

Надлъжен разрез, показващ мащабното съоражение, поместено под ски пистата. / Източник: Google Images

„CopenHill е архитектурен израз на нещо, което иначе би останало невидимо за масовата публика –  най-чистата, работеща с отпадъци, електроцентрала в света.“ споделя Бярке Ингелс, основател на едноименното архитектурно студио Bjarke Ingels Group.

Градска инфраструктура със социална идея

CopenHill се превръща в същинска градска инфраструктура със заложен социален ефект. Локацията му в тази част от копенхагския воден фронт, където грубите индустриални сгради са се превърнали в идеална площадка за практикуване на екстремни спортове като картинг и уейкборд, прави добавянето на ски писта и стената за катерене едно напълно логично решение. Стената, със своите 85 метра, е официално най-високата изкуствена стена за практикуване на скално катерене в света.

Източник: Google Images

Ски теренът, разпростиращ се на площ от 9 000 кв. м, представлява атрактивна възможност за забавление в свободното време на обитателите на датската столица. Бързият достъп до началото на пистата е осигурен чрез панорамен асансьор, който предлага интригуваща гледка към вътрешността на плантацията и по точно към огромния инсинератор за изгаряне на отпадъци, който работи денонощно.

Източник: Google Images

В най-високата точка на съоражението се намира и огромна крос фит зона, както и „апрески“ . Любителите на интензивни разходки могат да се наслаждават на 490 метрова наклонена залесена ивица, предназначена за различни типове натоваране според желанието на посетителите.

Copenhill- само един от амбициозните проекти на Копенхаген

За никого не е тайна, че един от основните приоритети на Копенхаген е именно устойчивото градско планиране и архитектура. С подписването на Парижкото споразумение, датската столица не само си постави амбициозна цел да превърне Копенхаген в първия град с нулев въглероден отпечатък, но и започна усилена работа в тази посока. CopenHill се нарежда сред редица проекти и инициативи като например UN City и плаващите острови CPH-Ø1.

490 метровия озеленен парк с богато разнообразие от растителни видове. / Източник: Google Images

UN City е дело на датското студио 3XN и се отличава с устойчиви дизайнерски решения на всички нива. Сградата се вентилира изцяло от филтриран външен въздух, а охладителната система разчита на студената морска вода, която се влива в предвидени за целта тръби, циркулиращи из обема. 1400 соларни панела, разположени на покрива, осигуряват необходимото отопление, а „умната“ фасадна система може да бъде регулирана, така че да пропуска и задържа слънчевите лъчи или пък напълно да ги отблъсква, така че да не позволява излишно нагряване.

Въздушна снимка на UN City. / Източник: Google Images

Островите CPH-Ø1 пък представляват едно различно и интересно продължение на публичното пространство, които могат да функционират самостоятелно или да формират клъстерни огранизации, които да помещават по-големи публични събития. Сред възможните функционални програми студио Fokstrot предагат дори плаващи сауни, мидени или зеленчукови ферми.

Един от първите острови CPH-Ø1 във водите край копенхагския бряг. / Източник: Google Images

Ocenix city – първият плаващ град в света

В центъра на родната ни столица – един вече силно замърсен град, подобен инсинератор за горене на отпадъци е на път да бъде построен на площадката на ТЕЦ-а във квартал „Военна рампа“. Там се Предвижда изграянето на твърд битов отпадък, произвеждан от софийския завод за боклук край с. Яна. , от който да се т.нар. RDF или твърдо гориво от отпадъци, което да намали разходите на тополофикация.  

Протестна снимка срещу осъществяването на инсинератора в ТЕЦ София. / https://www.zazemiata.org/tyrg-insinerator-v-sofiya/

Тази инициатива обаче породи бурни реакции у живущите наблизо, а и не само поради опасения относно действителната екологичност на инсинератора и неговия ефект върху града. Освен това в проекта не се предвижда никаква добавена стойност от социален характер, която да компенсира. Точно заради това силно вярвам, че нестандартни решения като Copenhill могат да намерят отлично приложение и на родната ни земя, ако, разбира се, са подкрепени от правилно ориентирана политическа стратегия в полза на българското население и по-този начин да решават както глобални климатични проблеми, така и локалн, подобрявайки социалните и икономически условия в различните райони.

Как архитекти и строители ще се справят с глобалното затопляне

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Три забележителни техно клуба в Берлин
Архитектурата като провокатор на културни феномени

Въпреки че техно музиката пуска първите си корени на презокеански териотори – в студ…