Около 40% от световното население живее в радиус от 100 км от брега на море или океан. Рискът от покачването на морското равнище изправя крайбрежните градове пред демографски, екологични, икономически, социални и пространствени предизвикателства. Според прогнозите на учените до 2050г. 90% от световните мегаполиси ще трябва да се справят с покачването на морското равнище и свързаните с него последици.1 Има ли начин да се справим с този проблем?

Oceanix City – схема на кръговото управление на ресурси

За разлика от постапокалиптичната дистопия във фантастичния екшън „Воден свят“ (1995), плаващият град Oceanix City на датските архитекти от BIG Bjarke Ingels Group е напълно оптимистичен сценарий за устойчив плаващ град от бъдещето, който е на път да се превърне в реалност. Проектът е представен на широката общественост през 2019 г. и е част от Програма за устойчива градска среда на ООН-Хабитат (UNHabitat United Nations Human Settlements Programme) като възможно решение на проблемите, свързани с измененията в климата.

Набор от елементи за енергия в Oceanix: различни видове генератори на природна енергия
Набор от елементи за вода в Oceanix: колектори, предприятие за десалинизация, както и за третиране на отпадни води
Набор от елементи за отпадъци в Oceanix: Системи за събиране, центрове за почистване и разграждане, филтрация чрез алги
Набор от елементи за хранене: Външно и оранжерийно фермерство, 3D океанно фермерство, отглеждане на растения във въздух и вода

„Устойчивите плаващи градове са част от арсенала от стратегии за адаптиране към климата, с които разполагаме. Вместо да се борим с водата, нека се научим да живеем в хармония с нея“  заявява изпълнителният директор на програмата UN-Habitat Maimunah Mohd Sharif.

Кварталът е най-малката конструктивна единица и може да приюти 300 жители

Утопията е на път да се превърне в реалност край бреговете на Южна Корея.

Управата на южнокорейския град Пусан, UN-Habitat и OCEANIX подписват през 2021 г. историческо споразумение за изграждане на първия в света прототип на устойчив плаващ град. Той ще бъде реализиран край бреговете на Пусан, в който живеят 3,4 милиона жители. Плаващият град ще бъде изграден на разстояние от крайбрежието, но ще може да бъде „влачен“ до други места в случай на бедствие.

Квартал за 300 души – план
Структура на квартала

Амбициозният проект с размер 75 хектара е разработен така, че да издържа на природни бедствия като наводнения, цунами и урагани. Oceanix City е плаващ, самоснабдяващ се с ресурси, автономен град с адитивна архитектура. Това означава, че той може да расте, да се трансформира и да се адаптира органично с течение на времето. Може да се разрастне от квартал с 300 жители до град с 10 000 – с възможност за неограничено мащабиране чрез добавяне на нови модулни платформи. Oceanix ще бъде сглобяван на сушата, изтеглян до местонахождението си и закотвен под водата.

Село за 1650 души – план
Село – клъстър от няколко квартала

Градът ще представлява своебразна екосистема

Замислен като изкуствена екосистема Oceanix City може да произвежда собствена храна, енергия и прясна вода с напълно интегрирани системи за затворен цикъл с нулеви отпадъци. Структурата на плаващия град е модуларна и се състои от триъгълни платформи, които съединени образуват шестоъгълни повърхности, закотвени на дъното на океана. Върху тях се съчетават обитаване, отдих и градско земеделие. Платформите създават затворено пристанище и мрежа от пътеки, които позволяват на жителите да се придвижват свободно – по суша и по вода.

Град за 10 000 души – план
Структура на града

Всички важни услуги, като здравеопазване, училища, културни центрове и пазари, са разпределени на шест платформи, които образуват вътрешен пръстен. Не се предвиждат високо емисионни превозни средства, а за сметосъбирането ще се използват пневматични тръби, които транспортират отпадъците до сортировъчна станция, където могат да бъдат рециклирани.

Разрастване на града в сравнение с Манхатън (1,66 млн. жители) – океански градове с 10 000, 60 000, 360 000 и 2 520 000 жители

Чрез градско земеделие ще се „произвежда“ и строителен материал

Градското земеделие е налично на всяка отделна платформа, където ще се отглежда не само храна, но и устойчивият строителен материал бамбук, от който са планирани сградите. Те не превишават седем етажа, като така се намалят до минимум ветровите натоварвания. Покривите се издигат високо над етажите, така че да осигуряват сянка, а повърхностите им предлагат възможно най-голяма площ за слънчеви колектори. Под платформите ще бъде запазена водната екосистема с водорасли и корали.

Общата цел на UN Habitat, архитектите от BIG и многобройните сътрудници на проекта, сред които и Центъра за океанско инженерство на Масачузетския технологичен институт (MIT), е да се създадат не луксозни комплекси за свръхбогати, а устойчиви плаващи градове, достъпни за всички крайбрежни райони, които са застрашени от промените в климата.

Галерия


1.Sea Level Rise and Coastal Flooding – Резюме на проучването The Future We Don’t Want („Бъдещето, което не искаме“) на C40 Cities.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Стефанка Василева
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Хамбургската филхармония на Елба на пет години
Как празнува своя рожден ден един архитектурен шедьовър?

През януари 2022 г. Хамбургската филхармония на Елба празнува своя 5-ти рожден ден. Открив…