Одобреният тези дни от министъра на културата проект, позволяващ построяване на мансарда на емблематичната банкова сграда в София, е чудесен повод да ви разкажа малко повече за мансардите като цяло. Неслучайно подробният устройствен план вече предизвиква неодобрение в медиите и социалните мрежи – общественото внимание вече е силно изострено, когато става въпрос за промени по недвижимите културни ценности. Горчивият опит показва, че невинаги те успяват да допринесат за опазването на културно-историческото ни наследство.

Какво са мансардите и необходими ли са ни?

Покривът на Лувъра. | Снимка: bigcitytales.com

Със своите два наклона – плавен и стръмен, четирискатният мансарден покрив позволява високи тавански пространства и дава възможност за създаването на така наречените „люкани“ (вертикални прозорци, пресичащи равнината му). Появил се в далечния XVI в., този тип покрив става характерна част от облика на европейските градове, а през XX в. го откриваме дори и на нюйоркските небостъргачи.

У нас знакови сгради – недвижими културни ценности като бившия Царски дворец, Ректората на Софийския университет и Министерството на земеделието имат такива покриви. Те ни доказват, че този той е бил практичен и предпочитан в края на XIX и началото на XX в. Дали обаче днес той може да ни послужи като средство за съхраняване на историческия град?

Преди да открием отговора, нека разгледаме няколко примера

Въпросната банка

Сградата по проекта на Никола Лазаров | Снимка: Блог Стара София

Първоначално построена като сграда на Централната кооперативна банка, зданието на ул. „Иван Вазов“ №1 преминава през няколко преустройства. Най-известното от тях предизвиква архитектурен спор, за който вече сме ви разказвали. Знаменитият арх. Никола Лазаров печели конкурс за проект на сградата през 1914 г., а всъщност тя е била построена още около 1890 г. В периода 1925-28 г. тя е преустроена. Никола Лазаров обаче не е съгласен с това и се изказва в публикация, че „надстройката от архитектите Фингов и Ничев, е загрозила значително неговото произведение с премахването на мансардния етаж и надстройка, фланкираща главния вход на сградата, с промяната на ъгловия купол, и с липсата на достатъчно „внушителна монументалност“. (източник: sofiazanas.blogspot.bg) В своя защита арх. Фингов пише, че сградата преди това вече е била префасонирана дори от самия Лазаров и че мансардният покрив е отживелица.

Банката в сегашното си състояние. | Снимка: altersofia

Сградата претърпява толкова промени, че е трудно да се каже коя е нейната оригинална идея и субстанция. Всъщност през 1978 г. сградата е обявена за недвижима културна ценност с категория „национално значение“ (източник: morphocode.com/sofia/) именно в този вид. Тя е възприета като част от историята на града и като произведение, в което няколко знаменити автора са вложили труда си.

Къщата на Яблански

Къщата на Яблански през 2012 г. | Снимка: Георги Мърхов

Познатата като „малкия дворец“ къща на Димитър Яблански е построена през 1907 г. по проект на арх. Фридрих Грюнангер. След множество премеждия, в началото на XXI в. тя е в списъка на саморушащите се сгради, въпреки че е със статут на паметник на културата. Нейната реставрация протича в периода 2009 – 2011 г. и днес е частен клуб.

Стремеж на реставрационния подход е съхраняването във възможно най-голяма степен на оригиналната идея и субстанция. Запазени са съществуващите стени, възстановени са фасадните детайли, както и боята чрез химичен анализ на пигментите. Интериорът на сградата също носи част от оригиналните елементи. Мансардата също е там, макар и малко видоизменена (вероятно по технологични съображения).

Централната поща

Централната поща в София. | Снимка: mapio.net

Пощенската палата в столицата, недвижима културна ценност с категория „национално значение“, претърпява няколко преустройства. Първоначално проектирана от арх. Йордан Миланов и завършена през 1904 г., еклектичната сграда е завършена с мансарди и впечатляващ купол.

Поради необходимост за повече технически помещения, тя е разширена по проект на архитектите Асен Михайловски и Владимир Брънков. Новият й характер е вдъхновен от модерното течение – без мансарди и създава сдържана класическа фасада. Преустройство през 1980 г. обаче връща обратно мансардния покрив и така екстериорът на сградата стига до нас такъв, какъвто го познаваме днес.

Макар и оправдано от реставрационна гледна точка, тъй като в миналото сградата е имала мансарда, решението днес бива отчасти критикувано. От една страна, поради факта, че променя авторската идея на архитектите Михайловски и Брънков и, от друга, че нарушава линията на корнизите със съседните квартали на изток, запад и юг.

Къщата на ген. Перниклийски

Проектна визуализация. | Изображение: Aedes Studio

Проектираната от арх. Стефан Джаков къща на ул. „Иван Вазов“ №7 е една от сградите, пострадали по време на бомбардировките над София през Втората световна война. Една трета от нея бива сравнена със земята, а останалите две продължават съществуването си в сивота и частична разруха.

Преди няколко години тя става обект на друг реставрационен подход. Макар и без статут на единична недвижима културна ценност, инвеститорът и архитектите на сградата решават да възстановят част от оригиналната й идея по архивен чертеж на фасадата, но да привнесат и съвремието в него. Оригиналната структура се явява недостатъчно устойчива за намеси и сградата бива напълно разрушена.

Къщата през август 2019 г. | Снимка: Георги Мърхов

Новото здание преплита историческата фасада и смелото интериорно решение, трансформирайки къщата в своеобразна машина на времето. Мансардите също присъстват, макар и да е нямало такива в оригиналния проект. Тук те са дръзки и съвременни, но и същевременно в хармония с фасадата и силуета на улицата. Повече за този интригуващ пример ще ви разкажем съвсем скоро…

Решенията са много, но за банковата сграда то е само едно

Както видяхме, оригиналът в архитектурната ценност невинаги е ясен и конкретен. В казуса със сградата на ул. „Иван Вазов“ №1 обаче има нещо много характерно – заедно с останалите три в квартала, тя образува един от най-издържаните архитектурни ансамбли в столицата. Въвеждането на нова мансарда би нарушило кота корниз на целия квартал. Това може да повлияе много зле на цялостния облик на зоната, имайки предвид, че банката се намира точно зад Народния театър – една от най-емблематичните столични сгради.

Кварталът с емблематични сгради се намира точно зад Народния театър. | Изображение: Google Карти

Следва документите на проекта и евентуалните възражения да бъдат изпратени на Общинския експертен съвет към Направление „Архитектура и градоустройство“. Сега е ред на отговорните органи да погледнат отвъд увеличеното РЗП и инвеститорския апетит, и да спрат още един опит за неопазване на архитектурното ни наследство.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

КАБ внесе жалба срещу поръчката за бъдеща детска болница
Опасенията на Камарата са, че сградата е опасна

Камарата на архитектите в България е категорична, че дострояването на двата 12-етажни корп…