Skip to main content
search

Събарянето на значима за обществото сграда обикновено става тихомълком, без шум и без дебати. Ако изобщо новината предизвика обществено недоволство, изчаква се то да отшуми за година-две, и първоначалният план се задейства отново. Така градът често осъмва със строителни недоразумения, родени от амбициозни инвеститори и слаби проектанти.

Снимка: Асоциация на реставраторите в България

Постоянно расте и броят на примерите за неразрушени, но неадекватно реконструирани, ремонтирани или топлоизолирани сгради, за които също няма достатъчно гласност извън кръговете от професионално заинтересованите хора. В резултат се случва заличаване на паметта за ценните достижения в архитектурата, и  насищане на средата с неморални и концептуално неиздържани проекти. Нека да помислим върху загубеното с надежда да проявим повече мъдрост и въображение към все още съществуващото.

Прошековата фабрика

Снимка: lostbulgaria.com

Чешките братя-предприемачи Прошек построяват софийски емблеми като Лъвов мост, Орлов мост, Софийската ЖП гара, първата печатница и други значими сгради. Сред тях е и легендарната пивоварна на ул. ”Сан Стефано” 22, построена през 1884-та година. През 1888-ма, тя става първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор, която я прави и своеобразен символ на тогавашния прогрес и модернизация.

Снимки: proshek.com, stefandobrev.com

През 2005 г. бирената фабрика е срината със земята, за да се замени от неудачна възстановка на оригинала. Бутафорно е пресъздадена само част от фасадата, но в нея не са запазени ценни характеристики като пропорцията, силуета, големината, етажността, формата на прозорците, фасадните материали, дори цвета, а орнаментиката на новите парапети е крайно нетипична за стила, в който е изградена оригиналната сграда.

Новата сграда е доукрасена с огромно остъкляване на входната фасада, намеса, която е нелогична за строителните възможности от края на 19-ти век, както и с измислени капандури, каменна облицовка вместо мазилка, съвсем различен на брой оси, отвори, фасадно членение и височина на постройката. Очевидно е, че са загубени и запомнящите се  в силуета комини.

Снимка: stefandobrev.com

Проблемът е, че не само е загубена оригиналната сграда, но че репликата създава лъжлив образ на пивоварната.

Докато през 2016-та сградата получава приза “Сграда на годината”, един от най-важните постулати на архитектурното проектиране при наличие на обект на културното наследство – запазването на автентичния материал, е нарушен. Още повече, архитектурата на целия комплекс “Сан Стефано” е несъвместима с околния контекст и застройка. 

Снимка: stefandobrev.com

Едно умело архитектурно решение можеше да направи бирарията изключителна находка, носеща духа на производствената архитектура от края на 19-ти век, както и голяма доза историческа, сантиментална и архитектурна стойност.

Къщата на Съселов

Снимка: lifebites.bg

Централната софийска ул.”Славянска” е горда с наличието на архитектурни образци от всички епохи от началото на изграждането на град София. А съборената през 2010-та сграда на номер 8 се оказва не друга, а стогодишна къща, дело на арх. Никола Лазаров – един от най-знаковите строители на следосвобожденска София. Арх. Лазаров създава внушителни сгради като Министерство на земеделието и Военния клуб, както и много къщи на видни български граждани, каквато е и тази.

Снимка: dnevnik.bg

Домът е построен през 1907-ма за дъщерите на писателя Димитър Съселов, а скоро след завършването ѝ е използвана за заснемането на първия български филм “Българан е галант”. Статутът ѝ на културно наследство е свален през 2005-та година, а няколко години по-късно на нейно място се реализира офис сграда с търговски площи на партерния етаж, заети от супермаркет. 

Още за постиженията на арх. Никола Лазаров

Почивния дом на финансовите служители в Несебър

Снимка: Български архитектурен модернизъм

Разрушена през първото десетилетие на 21-ви век, тази сграда е първокласен пример за ранен модернизъм от 1936-та и за добра черноморска архитектура. Формата на сградата и характерните кръгли прозорци създават асоциация за кораб. Главната фасада е леко повита, акцентирана с три дълбоки кръгли балкона, носени от централна кръгла колона. 

Снимка: Български архитектурен модернизъм

Просторната обща дневна на първия етаж е силно изнесена напред, за да контактува с богато озеленения прилежащ терен, а покривът ѝ, обграден с хоризонтален парапет и осветление, прилича точно на корабна палуба. Прозорците са групирани в хоризонтални ниши, а лентовидните балкони им хвърлят сянка през летните месеци. 

Снимки: Български архитектурен модернизъм, Google satelite

Сградата-кораб е стояла отлично вписана в природния ландшафт точно преди началото на провлака, водещ към Стария град на Несебър. Споменът за нея достига до нас от статия на арх. Любинка Стоилова и групата Български архитектурен модернизъм.

Днес на това място не е построено нищо.

Кино “Полтава”

Снимки: Велин Белев, borbabg.com

Великотърновското кино “Полтава”, вдъхновено от знаменити западни архитекти и превърнало се в знаково място за историята на българското кино, беше частично разрушено през 2019-та година. Още същата година разказахме за събарянето и защо сградата е толкова специална:

Историята на кино “Полтава”

А три години по-късно може да видим и как върви нейната реконструкция.

Снимка: Google street view

Несъвместими с оригиналното формообразуване обеми, адаптации и намеси заменят въдховените от Луис Кан форми, а търговският мол с магазини и заведения се настанява на мястото на залата с най-добра акустика в цялата страна.

Ресторант Дюни

Снимки: бгспомен, 24 часа

Летовниците разнообразяват ваканцията си в потъналите в зеленина хотели на к.к. “Слънчев бряг” с вечеря в Ресторант “Дюни”, предлагащ безкрайна гледка към морето. Неговият автор е уважаваната арх. Стефка Георгиева, построила знакови сгради като Дом 2 на Резиденция “Бояна” и зала “София”, и имала голям принос за развитието на брутализма у нас.

Снимка: 24 часа

Както повелява канонът на модернизма, ресторантът е сграда с отворен план с огромна стъклена витрина, даваща панорамна гледка към заобикалящата природа и море. Повдигната е на пилони от земята, за да се постигне свободен за преминаване терен под нея.

Силното модернистично излъчване е постигнато само с няколко изразни средства: паралелепипеди от бетон, камък и стъкло. 

Единственият детайл в елегантната и обрана визия на ресторанта е запомнящия се надпис с характерен за времето шрифт.

Снимка: socbg.blogspot.com

Зеленината на курорта и безкрайната гледка на ресторанта вече съществуват само в архивните снимки. А “Дюни” е само един от многото унищожени или обезличени обекти на Черноморието. От 2004-та на мястото на ресторанта се издига масивен хотел. Скоро след построяването му става ясно, че е изпълнен в несъответствие на строителните норми, както е доказала проверка на Дирекцията за национален строителен контрол. 

Снимка: Драгомир Маджаров

Преди да завърши тази статия, ще ви напомним за още един пример: ЖП заводът в София и унищожаването на индустриалното архитектурно наследство от 19-ти век.

Събарянето на ЖП завода в София

Равносметката е проста: историческа пивоварна, неокласическа жилищна сграда, почивна станция-кораб, бруталистично кино и крайбрежен панорамен ресторант са подменени от невежеството с бутафорна бирария, супермаркет, празно поле, мол и незаконен хотел.

Добрите намеси в градовете ни започват с познаване на културната идентичност и отстояването на нейните ценности.

Виктория Димитрова

Архитект и изследовател, който търси оригиналните идеи и интересните проявления на архитектурата и дизайна. Вярва, че културата е горивото на личностното развитие.

Остави коментар

Close Menu