Преди малко повече от седмица архитектурният свят научи за смъртта на един от най-именитите творци на нашето време. Испанският архитект Рикардо Бофил се сбогува със света на 82 г., но остави зад себе си невероятна палитра от нестандартни, предизвикателни и неповторими архитектурни творби.

В чест на Бофил днес ще разгледаме някои от най-известните му проекти, оставили завинаги своя отпечатък върху архитектурната история.

Ricardo Bofill

Стилът на Бофил

Стилът на Рикардо Бофил и нестандартните му архитектурни пориви са трудни за описване само с няколко изречения.

С всяка своя творба той успява да предаде на света ново виждане, да разчупи дори границите на собственото си въображение. Всички негови творения притежават своя собствена естетика и характерни, неповторими черти и елементи.

Бофил остава в историята най-вече с нестандартните си жилищни комплекси, които се споделят непрестанно в интернет пространството, стават вдъхновения за филми и сериали, както и техни снимачни площадки. Това се дължи основно на факта, че те излизат от границите на стандартното и очакваното, и влизат в представите на режисьорите и публиката за утопичното и свръхестественото.

Монументалният комплекс Port Juvenal.

Бофил се характеризира като един от най-влиятелните постмодернисти, които са живели и творили основно в Европа.

В много от творбите си той умело преплита ярки и смели цветове, елементи от класическата архитектура, масивни геометрични форми, както и характерни черти на средиземноморската и арабската архитектура, понякога интерпретира и различни периоди от архитектурната история. Творбите му са монументални, впечатляващи, на моменти дори плашещи с мащаба и величието, с които се извисяват над индивида.

Поглед към La Muralla Roja.

Палитрата му от проекти се състои не само от жилищни сгради, но и от обществени такива, смели урбанистични проекти, транспортна инфраструктура и много други. В дългогодишната си кариера той успява множество пъти да пречупи границите на нормалното и очакваното и да създаде пространства, които ще се запаметят в съзнанието завинаги. Да разгледаме някои от най-популярните му творби.

La Muralla Roja, Испания, 1973

Вътрешни пространства в La Muralla Roja.

Нямаше как да не започнем с този проект на Бофил. Той може би е най-разпознаваният от широката публика. В пастелни, но наситени цветове и всевъзможни прави геометрични форми, той впечатлява наблюдателя и го пренася в свръхестествена приказка.

Комплексът придоби голяма популярност през последната година и като основно вдъхновение за пространствата в хитовия сериал на Netflix – Squid Game (Игра на калмари).

Повече за вдъхновенията от архитектурата и изкуството в Squid Game

Пространства от La Muralla Roja.

„Червената стена“ всъщност е жилищна сграда, напомняща на цветна крепост, която се издига над водите на Средиземно море.

Апартаментите се разполагат в геометричен план, като се свързват помежду си чрез мостове, стълбища и вътрешни дворове. Доминиращият червен цвят контрастира на пейзажа като отдръпва сградата на преден план. Повърхностите, решени в синьо, пък се сливат с небето и обширното море като създават неповторим пейзаж.

La Fábrica, Испания, 1975

Фабриката може би е другият масово популярен проект на архитекта. Бофил попада на предвидена за събаряне стара циментова фабрика в околностите на Барселона, която спасява от тази съдба и решава да преобрази в свой дом и студио. Той работи непрестанно над проекта в продължение на 45 години.

Изглед към Фабриката.

Най-амбициозното и нестандартно решение в този проект е уникалната симбиоза на масивния гол бетон с природата, която приижда в пространствата и създава неповторима атмосфера.

Акцентът на композицията се явява „катедралата“, която е огромно изложбено пространство, високо над 10 м. Тази творба на архитекта също намира своето място на малкия екран, когато е използвана за снимачна локация в третия сезон на хитовия сериал на HBO – Westworld (Западен свят).

Интериор от Фабриката.

Les Espaces dAbraxas, Франция, 1982

Les Espaces d’Abraxas е монументален жилищен комплекс в околностите на френската столица. Той се състои от три апартаментни сгради, които правят своеобразна препратка към стила на френския Барок, който играе роля не само в декоративните елементи, но и в градоустройственото решение на комплекса.

Най-известната сграда от трите е т.нар. Le Théâtre, която е полукръгла структура, образуваща амфитеатър във вътрешната си част. Тя също излиза на големия екран като локация за хитовия холивудски филм – The Hunger Games (Игри на глада).

В началото на 2000-те години в интервю Бофил споделя, че с този проект е вярвал, че може да промени града към по-добро, но „нищо не се е случило“. В ретроспекция, той признава, че комплексът не е успял да достигне върховната си цел да създаде усещането за общност между обитателите му.

Повече за постмодернистичните социали жилища в Париж

Les Arcades du Lac, Франция, 1982

Всъщност първият мащабен и значим проект на Бофил във Франция са именно арките над изкуствено езеро в близост до Версай. Вдъхновението зад проекта са класически примери като мостът в Авиньон или акведуктът в Сеговия.

Намерението на Бофил в проекта е било да предаде контраста между новите жилищни комплекси през 70-те и 80-те, сравнени с проектите на Корбюзие от 50-те и 60-те години на миналия век.

Поглед към арките над езерото. Снимка: Laurent Kronental

Великият архитектурен критик на ХХ век, Чарлз Дженкс описва сградата като съвременна адаптация на Версай – „Версай за хората“.

Повече за Чарлз Дженкс във вестник К

Castell de Kafka, Испания, 1968

Последният проект, който ще разгледаме днес, е замъкът Кафка в Каталуния. Това всъщност е един от по-ранните проекти на Бофил, в който той отразява своя специфичен стил.

Сградата представлява клъстър от кубични форми в тъмносин цвят с някои по-светли акценти.

Кубовете помещават в себе си жилищните пространства, които разрешават адаптирането на пространствата по желание на обитателите им. В този проект архитектурното студио твърди, че се опитва да въплъти нестандартните идеи на британската архитектурна група – Archigram, и по- конкретно концепцията им „plug-in city“, която комбинира модулни мегаструктури. Името на сградата е инспирирано от едноименния роман на Франц Кафка.

Освен във Франция и Испания, Бофил твори и в други страни в Европа и света, където оставя неповторимия си почерк.

Светът се раздели с един от най-смелите архитекти на нашето време.

С изкуството си той разми границите на представата за реалното и нереалното. Остави след себе си едно от най-богатите архитектурни наследства на съвремието. Въпреки, че някои негови експериментални проекти се запечатват в колективното съзнание като провалени утопии. Бофил завинаги ще остане в книгите по архитектура и ще продължи да вдъхновява със смелостта си и яркия си почерк.

Повече за утопичната архитектура в киното

Снимки: RBTA

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Ще се разрушава ли автогарата в Банско?
Наследство в риск: ценен пример на следвоенния модернизъм може да бъде загубен

Още през пролетта на 2020 г. в Банско започва да се спекулира, че градът много скоро може …