В сърцето на Ню Йорк текат бурни строителни работи по завършването на небостъргачът 425 Park Avenue. Проектът на сградата е изготвен от Foster & Partners за инвеститорът L&L Holding. Сградата притежава смесена обществена функция, а основната част от нея ще бъде изпълнена от офисни пространства. Високият 260 метра небостъргач притежава дизайн, характеризиращ се с няколко прибирания на фасадата спрямо уличната застроителна линия и изтъняване във височина. Не иновативните технологии и съвременният дизайн, вложени при проектирането му обаче го правят една от най-актуалните теми в света на архитектурата към момента, а деликатният урбанистичен контекст, в който се намира.

С уважение към средата

Сградата на Норман Фостър е ситуирана в централната част на Манхатън – квартал, характеризиращ се с изключително висока плътност на застрояване и сгради, устремени към небето. Специфичното в контекста на контактната тъкан на сградата обаче е свързано най-вече с наличието на 2 ключови за Ню Йорк постройки– 432 Park Avenue Skyscraper и AT&T Building.
Сградата на Филип Джонсън AT&T Building се смята за една от първите и откровено най-емблематични сгради, представители на постмодернизма в света. Смятана за икона на движението и първият гласен израз на бунта срещу господстващото преди реализацията й в Съединените щати модернистично архитектурно движение, тя е обект на редица дискусии.

Кадър, показващ култовия „фронтон“ на AT&T Building; вляво 432 Park Avenue | Източник: Dezeen

В същото време завършеният през декември 2015 г. набостъргач 432 Park Avenue е една от най-тънките сгради в света с височина над 400 метра. Именно поради директната близост до тези две емблематични сгради, задачата за създаването на ново парче от градския пъзел се оказва сложна задача. Самият Норман Фостър коментира пред журналисти, че именно историческият и градоустройствен контекст на средата и запазването на баланса на градския пейзаж в тази част на Манхатън са били негови водещи дизайн принципи при проектирането на 425 Park Avenue.

Проектна визуализация – поглед към околната градска тъкан | Източник: Foster & Partners

Обемно-пространствено решение и технологичност

Сградата е решена като един цял обем, условно разделен на 3 главни части, прибиращи се във височина спрямо улицата. Чрез това решение се създава динамичен образ, който се вписва в комплексния силует на Парк Авеню – една от основните пътни артерии на Манхатън. Конструктивно сградата е решена чрез сложна комбинация от стоманобетонни и стоманени елементи, а фасадата представлява ромбоидна решетка. Растерът на остъкляването присъства силно в изграждането на цялостния архитектурен образ, като именно той е използван за подчертаване и визуално отделяне на трите основни части на обема.

Сградата по време на строеж | Източник: Archdaily

В интериорното решение на междинните нива се усеща влиянието именно на големите фасадни профили, които благодарение на почти 40 градусовия си наклон създават усещане за интимност и човешки мащаб във вътрешното пространство на небостъргача. Така чрез правилното третиране на външната и вътрешната част на сградата се получава изравняване на големия мащаб и човека – усещане, често силно търсено, но рядко постижимо при проектирането на високи сгради. Подобен похват се наблюдава и в други сгради на Норман Фостър, някои от които са знакови не само за неговото творчество, но и за строителството на небостъргачи в съвременната практика изобщо.

425 Park Avenue при монтирането на фасадата

Чрез контектстуалния подход към решаването на тази архитектурна задача, проектантите от Foster & Partners успяват да отдадат необходимата почит към градската среда. Паралелно с това се наблюдава и изключително внимание към детайла и усещанията, които сградата създава у посетителите си.


Въпросът за това как да създадем качествена, уталитарна и икономически изгодна сграда с подобна височина, като паралелно с това тя не остава чужда нито на човека като единица, нито на градската среда като множество, е актуална проблематика. В заключение можем да кажем, че сгради като тази ни учат именно на това, че балансът в създаваната от нас архитектура е ключът към дълготрайния успех в развитието на градовете. Примерите от големите градове у нас обаче все още остават спорни, а балансът на съществуващата и новоизградена градска тъкан все още се търси.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Биляна Апостолова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Охлаждането на интериорите – бъдещето на вътрешния дизайн?
Едно от основните предизвикателства за бъдещето на архитектурата

Проблемът с глобалното затопляне е все по-актуална тема, що се касае до бъдещето на човече…