НИНКН проведе среща с представители на експертни организации

Днес Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) проведе публична среща с представители на експертни неправителствени организации. На дискусията се обсъдиха належащите проблеми на културното наследство, които са наболяла тема в публичното пространство, нуждата от промени в ЗКН, както и актуализация на списъците с ценности, и процедурите, по които се извършва тяхното документиране и защита. Дискусията обобши проблемите чрез включването редица експерти, които изразиха своята позиция и предложения за подобряване състоянието на културното наследвтво.

Въпросът е до каква степен неправителствените организации могат да спомогнат за решаването на основните проблеми с културното наследство, които са дълбоко институционални – работа и отговорности на НИНКН и МК,  ефективно финансиране в сферата, както за проекти за проучване, така и за реставрация и адаптация на обектите на културното наследство. 

Пейзаж от Пловдив – един от най-богатите на културно наследство градове в страната.

Теми, които бяха засегнати

Основни теми на срещата бяха актуализиране на списъците на НИНКН, както с недвижимите културни ценности, притежаващи статут, така и с вписването на нови такива, които се нуждаят от защита и механизми за опазване. Коментира се въвличането на присъстващите на панела организации в процеса като външни експерти на НИНКН с цел забързване и ефективно изпълнение на процедурите по идентификация, анализиране и дефиниране ценностните качества на обектите. 

• Въвличане на доброволци, местни общности и администрация 

Обсъдиха се идеи за въвличане на доброволци по региони от страната, в които някои от организации като “Преоткрий наследството” вече имат опит. Археологът проф. Диана Гергова предложи реализацията на интерактивна карта на обектите по подобие на вече действащия механизъм за археологическите паметници на територията на страната, както и използването на експертизата на местни специалисти по региони. 

Вече разрушеният ЖП завод в столицата.

Четете тук за разрушаването на ЖП завода

Арх. Петър Петров спомена за решението за промяна на дейността на НИНКН преди няколко години, което е имало за цел да концентрира усилията на института само върху обектите със статут с категория национално и световно значение като останалите да бъдат поети от администрации по региони, което не се е случило поради липса на експерти или редица други причини. Концентрирането на повече дейности към местните общини или организации обаче и днес остава на дневен ред.

• Отношение на обществото към културното наследство

Обсъдена бе и темата за възприемането на културното наследство от обществото като обща ценност, която трябва да бъде разбирана и опазвана, за да се постигне успех в тази кауза. Любомир Попйорданов, който се занимава с културното наследство като туристически ресурс, даде се за пример природното наследство на България, към което има всеобща чувствителност. Това гарантира неговото по-ефективно опазване, според него, и точно от това се нуждае и нематериалното ни културно наследство. В тази връзка арх. Емилия Кълева от фондация “Ново архитектурно наследство” спомена нуждата от публичност на оценките на защитените културни следи, но по достъпен и разбираем за широката публика начин. 

Летището в Русе. Снимка: Dunavmost

Четете тук за опазването на русенското летище

И ние споделяме визията, че чрез популяризиране, разбиране и възприемане на ценностните качества на културното наследство, неговото съхранение и опазване би предотвратило съществуващите днес конфликти в обществото. 

• Опростяване на административните процедури

Арх. Кълева спомена и за възможността декларирането да се превърне в спасителен инструмент за недвижимите културни ценности, който да дава по-бърза защита и да не зависи от дълги и сложни административни решения на Министерството на културата, което в момента усложнява процесите за спасяване на обекти в риск. Те често губят ценността си, докато чакат изпълнението на бавните процедури за обявяване на статут. Тя спомена и нуждата от подробни режими за опазване на всички вписани ценности, както и въвеждането на срокове за тяхното цялостно проучване след деклариране. 

Арх. Явор Панев от “Оптимистас” също засегна административните проблеми, но за собственици на НКЦ, които губят мотивация за финализиране на подобни проекти, често поради тежките бюрократични процедури, които още повече утежняват реализацията на успешни проекти за реставрация и реконструкция на сгради – недвижими културни ценности. 

Пейзаж с традиционни къщи от Велико търново.

• Включване на други експерти, университети и студенти 

Арх. Любинка Стоилова от DOCOMOMO коментира потенциала на студенти с чувствителност към проблемите на културното наследство освен архитекти, като строителни инженери, културолози, които могат да спомогнат за идентифициране и опазване на ценностите. Тя спомена и въвличането на университети, социолози, журналисти, прависти и т.н. в процесите. Обединяването на различни експерти около всеобщатата идея за опазването може да донесе само позитиви за каузата. 

• Механизми за финансиране

Всички идеи, коментирани на срещата биха били успешни само и единствено при ефективно финансиране и административна подкрепа от страна на различни министерства и органи. Има всеобща цел, идеи, визия, както и експерти, които са готови да проучват, анализират и идентифицират ценностните качества на богатото ни културно наследство. Изпълнението на тези дейности обаче би изисквало сериозен финансов ресурс. Нуждата от нов механизъм за финансиране е наложителна, това коментираха многократно и експертите по време на срещата. 

Кадър от Перперикон.

Инициативата събра на едно място голям брой съмишленици на идеята за опазване на културното наследство. Настройката и желанието за ефективна работа на всички експерти и организации на срещата определено е позитивна тенденция, която може да бъде оползотворена за популяризирането и опазването на културното ни наследство. Въпреки това разговорите и яснотата около сериозните проблеми на културното наследсвто у нас не са достатъчни за тяхното разрешаване.

Трябва ефективност на институциите, подобряване на процесите и намиране на голям човешки и експертен ресурс, атрактивно поднасяне на културното наследство на обществото чрез комуникация и добри архитектурни проекти, което, за съжаление, дори не е на дневен ред в подобни дискусии.

Докато обсъждаме проблемите ставаме свидетели на случаи като тетаър “София”, чийто ремонт все още не е прекратен от страна на Столична Община или МК, което означава, че започването на процедура за предоставяне на статут по време на ремонтни дейности и установяването на законови несъответствия в начина на одобряване на проектите не са достатъчна обосновка за институциите да си свършат работата. Трябват коренни промени, които не зависят от неправителствени организации и тяхната мотивация да работят в правилната посока. 

Четете тук за театър “София”

Срещата приключи с предложение на арх. Петър Петров към неправителствените организации за подписване на споразумение за съвместна дейност. Сега тази малка стъпка към подобряване на състоянието на културното наследство трябва да бъде подкрепена с ефективни инстутуционални действия, които да отговорят на днешната реалност.