Постдигиталната визуализация: Не на фотореализма

В последните години в архитектурната графика се забелязва търсене на нов израз, противопоставящ се на цифровите инструменти и техники, доминирали през последните две десетилетия. Постдигиталната графика произхожда първоначално предимно от европейски студиа. Днес тя се разпространява в професионалните кръгове, състезанията и академичните среди. Защо става все по-популярна, особено сред младите архитекти?

Илюстративен аксонометричен разрез

Поглед над цифровите технологии по критичен начин

Постдигиталната графика използва софтуер от рода на Photoshop и Illustrator за рисуване и колажиране, без да се стреми към реализъм. Вместо това, този нов подход към изобразителните средства изследва и го експлоатира именно като нереалност. Прави ни зрители и ни дава да разберем, че става въпрос за визия, за все още несъществуващо пространство. Това е в строго противопоставяне на желанието на дигиталната графика да създава все по-фотореалистични визуализации.

Тримерна визуализация без перспектива

Чрез това отхвърлянето на „лъскавия“ реализъм започнаха да се появяват нови графични качества, които изрисуват архитектурата в по-истинския й, концептуален образ. Колажи от едноцветни повърхности, снимки от материали, силуети на хора, комбинирани в плоскостно изображение, което някак си и поставя наблюдателя в тримерното пространство. Този вид изобразяване увеличи пропастта между архитектурната графика и образа на крайния продукт. Тук се крие и онази малка, непредсказуема частица, която по-рано бе почти изчезнала заради фотореалистичните визуализации.

Реалистичен материал, но не и мащаб | Image by offica ca

Архитектурата не само като сграда

Реалистичното осветление, суровото текстуриране и тримерните модели с висока разделителна способност вече не се използват само за изобразяване на реалистично бъдеще, а по-скоро за създаване на сценарии, които разглеждат предложеното архитектурно решение по критичен начин. Този начин на работа използва визуализациите не като представа за завършения обект, а като идея за архитектурата сама по себе си – за това как се случва животът в конкретното пространство. В това ново течение може да се проследи нишка от постдигитални чертежи до рендери.

Реалистична визуализация, оставяща впечатлението за макет | Image by Future Firm

Свързана тема: Архитектурни визуализации, продадени за стотици хиляди

Постдигитална, но и реалистична

Първите примери на постдигиталната архитектурна графика се появяват предимно в европейски студиа, конкурсните проекти и архитектурните факултети, и носят типичното ярко цветово и плоскостно въздействие. По-скорошно развитие на тази тенденция виждаме в Северна Америка. Там отново се забелязва завръщане към дигиталното визуализиране на модел с реалистично осветление и аморфни форми, които не могат да се представят добре със средствата на двумерния колаж. За сметка на това биват синтезирани специфичните материали в проекта, макар и не в реалистичен мащаб. В известна степен това започва да се противопоставя на оригиналната идея на постдигиталната архитектурна графика, но и доказва нейния ограничен капацитет за представяне на по-сложни форми.

Постдигиталната графика е популярна сред студентите и у нас | Проект на Виктория Димитрова за Зона Б-5

Бъдеще извън архитектурния конкурс?

Въпреки че е любима на архитектите е спорно дали постдигиталната графика има бъдеще извън архитектурните конкурси и академичните среди. Това се дължи основно на факта, че инвеститорите и ползвателите на продукта на архитектурните проекти (най-често сгради) трудно могат да си представят завършения обект без фотореалистични визуализации. Неслучайно в миналото са се изработвали впечатляващи с детайла си отмивки с туш, в опит да се изобрази максимално реалистична картина. При всички положения постдигиталната графика едва ли ще изчезне в близкото бъдеще. В крайна сметка, архитектурата е много повече от „напудрена“ фотореалистична картинка.

В текста се съдържат тези и твърдения, преведени от английски от статията „Post-Digital Rendering: Leaving Drawing Behind“, с автор Хуан Рамон Канту, archintect.com.