Рисуването като архитектурен инструмент

Редица съвременни изследвания показват, че рисуването е дейност, която има почти безгранични потенциални приложения и роли в дизайна, архитектурата и артистичните практики. Статията разкрива хронологичното изследване на рисунки, скици и артистични чертежи, които сами по себе си и чрез процеса на тяхното създаване подпомагат разбирането и представянето на творчески идеи.

Нестандартните начини на изобразяване (скиците на Да Винчи, 45-градусови изометрии, аксонометрия тип „Окото на червея“ и диаграмите на Айзенман), генерирани от нуждата за различен поглед над материята, изследват специфични пространствени и/или естетически функции непосилни за типичните чертежи.

Скициране с цел изследване

Скиците представят изучаването на движението на водата и анатомична рисунка, обясняваща костната структура на човешката ръка, Леонардо Да Винчи.

Още от времето на Ренесанса рисуването се използва като инструмент, средство за анализиране на материята и нейното ясно разбиране. В дневниците на велики художници и архитекти като Леонардо да Винчи, Филипо Брунелески, Микеланджело Буонароти и др. забелязваме създаването на скици с цел изучаване на специфични тематики и детайли. Техните скици често представят изучаване на движението на природните стихии, като вода, вятър, релеф, както и анализират човешката анатомия и движение.

“Именно рисунката ме насочи към архитектурата, търсенето на светлина и удивителни форми.”

-Оскар Нимайер-

Появата на 45-градусови изометрии

Храмове от „Историята на архитектурата“ – Огюст Чойзи – 1899

По-късно в своята книга „Историята на архитектурата“ френският архитектурен историк Огюст Чойзи (1841 – 1909) представя 45-градусовите изометрии. Подтикнат от своя силен интерес към архитектурата и структурата на древните паметници, а не толкова към декоративния им детайл, той изобразява комбинацията от план и перспективи на дворците. С този подход се цели проучване и по-ясно  разбиране и четене на техния архитектурен образ и пространствено формиране.

За архитектурните макети и тяхната роля четете тук

Аксонометрия тип “Окото на червея”

„Окото на червея“ аксонометрична рисунка – Марио Бота

Авторът, който поставя началото на т.нар. архитектурни аксонометрии тип „Окото на червея“ (Worm’s eye) е известният швейцарски архитект Марио Бота (1943 г.-). Голяма част  от неговите средномащабни проекти от началото на 80-те години биват изобразени по подобен начин. Бота се опитва чрез този подход не само да представя дизайнерските си идеи и да ги изобразява пред широката публика, но и да разкрие погледа, през който той сам моделира и възприема собствената си работа и дизайн процес.

Джеймс Стирлинг – „Окото на червея“ аксонометрична рисунка за Музей на Северен Рейн-Вестфалия, Германия, 1975

„Окото на червея“ представлява аксонометрична скица, която показва даден обект, погледнат отдолу и дава на зрителя изглед на дизайна, който в действителност никога няма да бъде видян. Подобни рисунки са отражение на усещането за мащаб на архитекта, който ги създава.

Най-полезните YouTube канали за архитекти вижте тук

Диаграмите на Айзенман

Рисунки на Къща VI, Питър Айзенман – 1975 – МоМа, Ню Йорк 2013

През 60-те години на миналия век американският критик Питър Айзенман развива теория за архитектурата, която е противоположна на повечето модернистични теории.  

Теорията на Айзенман отделя сградата и нейната концептуализация от традиционните културни и прагматични проблеми[1]. Той се интересува от изследване на присъщата природа на архитектурата, отделена от идеята формата да следва функцията. При него характерът на равнината, линията или колоната и обема са от първостепенно значение, както и връзката между тези елементи.

Питър Айзенман, Диаграми, Къща VI

Изследванията на Айзенман изискват специфичен тип „рисунки“, чертежи и диаграми. От съществено значение е процесът, чрез който се достига до окончателната форма на къщата. Средство за представяне е аксонометричната перспектива. 

Серията от аксонометрии, илюстрирани тук, са част от поредица от 15 единици, която обяснява генеративните идеи на къща VI, чиято форма е организирана около две мрежи с различен размер, формулирани от модул. Те са заключени заедно с двоен кръст, дефиниран от напречни равнини. Рамената на кръста се изместват от нормалната си конфигурация, което води до феномена „срязване“.

Термини като “срязване” или “компресия” и “напрежение”, важни в работата на Айзенман, се използват от него като абстрактни концептуализации на статиката. Чрез подобен тип представяне Айзенман премахва културните асоциации и подчертава абстрактните интереси на архитекта.

Студио „Боувенбоул архитектен“ – Полицейска станция, Шотен – 2013

“Предпочитам да рисувам, отколкото да говоря. Рисуването е по-бързо и оставя по-малко място за лъжи.”

-Льо Корбюзие-

Рисуването, скицирането и чертането винаги са били изразни средства и неизбежни инструменти от практиката на дизайнера, архитекта и художника. Представените по-горе примери разгръщат потенциала на това изкуство в различните му нюанси. Докато в някои от примерите като анатомичните скици на Леонардо Да Винчи, скицирането е използвано като инструмент за анализиране и изучаване на специфична материя, то в други като например в аксонометриите на Питър Айзенман, е трансформирано в помощно средство за изобразяване на различен вид теория. 

Най-полезните мобилни приложения за архитекти вижте тук

Аксонометрии от курс „Структурата в архитектурата”, Дирк Яспърт, Гентския университет, Белгия 2021

Рисуването като креативна дейност, предоставя на автора начин на представяне на своя проект различен от познатия чертеж . Чрез избирането на специфичен ъгъл, поглед, скриване/представяне на елемент, рисунката представя на наблюдаващия подхода на архитекта както и начина, по който самият архитект гледа на своя проект.

Източник: 

1.Откъс от книгата от 1977 г. „200 години американска архитектурна рисунка“, Дебора Невинс.