Честита годишнина от обявяването на Перник за град, перничани! 

Днес ще ви разкажа малко повече за една тема, по която почти не е писано, а именно – работнически жилищен комплекс „Твърди ливади“. Израснах в Перник, след което избрах да уча висшето си образование в специалност „Архитектура“. Изучавайки архитектурните стилове от най-дълбока древност до наши дни, преминавайки през времето и пространството, се запознавах с Египет и Месопотамия, Флоренция и Рим, Възраждането и социализма и т.н. Но защо тази история е важна?

Първият работнически квартал в България – „Твърди ливади“ | Снимка: Държавен архив Перник

Наслагването на пластове формира средата, в която живеем, а разбирането за тях обуславя посоката на развитие на градовете ни в бъдеще.

Набавяйки си все повече късчета история, започнах да се интересувам повече от местата, на които бях непосредствен свидетел. Отличителна черта е, че архитектите не гледат в краката си; гледат нагоре. Те изучават средата чрез фасадите и взаимовръзките им, редуването на природна и застроена среда, както и усещанията, които поражда пространството наоколо.

Нека погледнем Перник по различен начин.

Забелязах много неща, на които не бях обръщала внимание преди. Разбира се, говоря от чисто архитектурна гледна точка. Впоследствие проучванията по повод дипломната ми работа насочиха вниманието ми към архитектурата на 20-ти век, и по-специално към преминаването от индивидуално към колективно обитаване.

Създаването на първите жилищни комплекси е белег на бързо развиващия се град и на необходимостта от качествена застроена среда.

През периода от 1920-30-те години до навечерието на Втората световна война в България са направени първите крачки към усвояване доктрината на модернизма и прилагане на стиловите му практики както в архитектурата, така и в градоустройството. Това проличава в няколкото градоустройствени конкурса, сред които попада и „Твърди ливади“. (Източник: „За архитектурното наследство на социализма. Първа част – предистория.) 

Той е деклариран от НИПК (сега НИНКН) като групов паметник на културата (архитектурен ансамбъл) от местно значение. Изграден в периода 1927-1932 г, той е първият по рода си в България. Създаден вследствие на първия национален градоустройствен конкурс през 1925 г., комплексът цели създаване на жилищно-градинско селище за работниците от ДМП-Перник. Премираният проект е дело на арх. Станчо Белковски. 

Източник: НИНКН

В предложението за деклариране можем да разберем малко повече:

„Градоустройствената среда е организирана в неголеми квартали около една централна надлъжна улица. (…) Пред жилищните групи съществуват малки парцели за лично ползване от обитателите. Плътността на застрояването не е висока. (…) Жилищните групи са със сравнително добре запазено пространствено въздействие. Автентичността на градоустройствената среда е частично нарушена от високоетажните жилищни сгради в западната част на територията.“

Жилищните сгради са двуетажни, с двускатни покриви. Композицията на застрояването е иновативна за времето си – стъпаловидна при група 15 и с отстъпи при групи 10-А, 14, 17. Архитектурата на комплекса се причислява към конструктивизма в Перник.

Отличителни белези на сградите са:

  • Плоските фасади, разчленени от редуването на еднакви прозоречни отвори;
  • Групирането на входове към жилищата;
Снимка: Антон Ангелов
  • Сводове и арки над входовете;
  • Проходи между секциите в партерен етаж;
  • Полуцилиндрични форми на изнесените стълбищни клетки;
  • Пропилеи;
  • Компактна планова схема.

Дори сега, „Твърди ливади“ има особен характер – доказателство, че устройственото планиране, ниската етажност, дворовете и богато озеленените пространства влияят особено положително върху качеството на живот.

В известен смисъл обаче, комплексът е забравен. Той живее своя тих живот, но междувременно архитектурната ценност е все по-обезличена, тъканта наближава експлоатационната си годност, а мястото му в българската архитектурна история не е съвсем ясно и познато.

Загубването на автентичността може да се види и с просто око. Но „прозират“ елементи, които ни дават представа за някогашния комплекс.

Защо такава територия е ценна?

Достойнствата на комплекса са най-вече урбанистични. Макар и сградният фонд да е остарял, градската тъкан, доказала се със своето успешно планиране, може да бъде „заздравена“ и развита с всички удобства на съвременния живот. Оценявайки достойнствата на архитектурните достижения от миналото, ние можем да ги използваме и развием. Съхраняването на добрите модели на обитаване засилва приемствеността между поколенията, създава чувство на принадлежност.

България пропуска архитектурното развитие на Европа за цели пет века. Перник не може да се похвали с барокови и ренесансови сгради, нито пък София. Но това, което си е наше, е интересната смесица от архитектурни стилове с регионални влияния – прочит, който ни прави уникални.

Може би само в Перник ливадите могат да бъдат „твърди“.

Повод за много шеги в настоящето, градът пази славно индустриално минало и ценни архитектурни следи. Ще се радвам да видя по-ясно осъзнаване на тези достойнства – защото само така гражданите биха ги опазили.

Жилищни комплекси от подобен тип можем да видим и на други места в Европа. Докато ние оставяме нашите в забрава, съвсем скоро ще ви разкажа какво правят на запад с тях.


Оценката на ценността на „Твърди ливади“ е направена със съдействието на гл. ас. д-р арх. Емилия Кълева. Архивните данни са предоставени от НИНКН.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] Припомнете си и историята на един недооценен групов об… […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

ABLE Activator набира кандидати за курс по предприемачество
Интервю с Кремена Дервенкова, Изпълнителен директор на ABLE България

Срещам се с Кремена Дервенкова, Изпълнителен директор на ABLE България – Асоциацията…