Снимка: Столица.bg

Както често се случва с проблемите в сферата на архитектурното наследство, общественото недоволство най-силно си проличава в пространството на социалните медии. Този път мрежите гръмнаха срещу предвидения многомилионен ремонт на театър София в парк Заимов в столицата.

Проектът предвижда подобряване на енергоефективността на сградата по европроект. По-рано през седмицата Спаси София излязоха със становище, че той предвижда „…премахване на каменната облицовка от фасадата и заменянето и с HPL плоскости (high pressure laminate), което в буквален превод означава – високо пресован ламинат…“

Проблемът с проектите за енергоефективност

Нарушаването на ценностните характеристики на исторически сгради без официален статут на културно наследство чрез проекти за подобряване на енергоефективността е често срещан проблем през последните години в България. Превесът на утилитарните качества и финансовия отпечатък на една сграда над художествените и архитектурните ѝ ценности е притеснителната реалност в България.

Случаят с театър София изглежда като продължение на тази неприятна тенденция.

Подобен бе и проблемът с ремонта на НДК, както и замяната на фасадата от мрамор на театъра в Кюстендил, която бе заменена с пластмасови елементи по-рано през годината.

За „опаковането“ на хотел Черно море във Варна бяхме съобщили през миналата година. Там строителната дейност с подмяната на фасадата и подобряването на енергоефективността вървят с пълна сила. За съжаление, очакваме да се натъкваме на още подобни примери в близкото бъдеще, преди общността и властите да осъзнаят ценността и мястото на архитектурата като свидетел на историята и художествено произведение.

Позитивните тенденции при опазването на наследството на социализма

Радва ни обаче фактът, че обществото започва да се пробужда и за характерните ценности на сградите от социализма и прави опити да запази автентичността на тези, които притежават високи архитектурно-художествени качества. Основният проблем в сферата е именно липсата на законова протекция на подобни сгради, т.е. статут на културна ценност или поне изискване в закона за съгласуване на обществени сгради с културна функция в НИНКН или друг орган с подобни правомощия.

Паметникът в Шумен получи статут на национална културна ценност през миналата година.

Тази архитектура вече се изучава в университетите, правят се редица дипломни проекти, които се опитват да пробудят интереса към най-новото ни наследство. За запазването и документирането на наследството на социализма също се работи, но подобни процеси са бавни и тромави.

Докато се правят опити постепенно да се вписват обекти с културна ценност от ново време в списъците на НИНКН проектите за тяхното изменение, реконструкция, подобряване на енергийната ефективност и т.н. влизат в общините, биват одобрявани и работата върху тях започва. Тоест законовият път за запазване на подобни сгради е много по-сложен и трудоемък от пътя за одобряване и изпълнение на проектите над тях и законово не съществува никаква пречка за изпълнението им, което довежда до следните резултати.

По-подробно за случая с театър София

Най-големият общински театър в столицата се предвижда да бъде ремонтиран в екстериор и интериор с подобряване на цялостната енергийна ефективност на сградата за сумата от 10 милиона лева. Това гласеше публикацията на Спаси София вчера, която разтревожи интернет пространството:

„…настояваме обществената поръчка да бъде прекратена, а проектът преработен, така че да се запази автентичният вид на сградата! Подобен тип „проекти“ са доказано вредни за града, културата и хората, защото вместо да подобряват средата, която обитаваме всички ние, те я обезличават и съсипват.“

Чертежи по новия проект. Източник: Градът Медиа Груп

След обществения натиск вчера Столична община направи официално изявление по темата като отрече твърденията. Според проекта, съгласуван и одобрен от управляващия орган на ОП „Региони в растеж“, се предвижда орнаментиката на сградата да бъде основно почистена, а не заменена с нов материал. Въпреки това се отбелязва, че сградата ще бъде топлоизолирана, без конкретно обяснение точно по какъв начин ще се случи процесът.

Чертежи по новия проект. Източник: Градът Медиа Груп

Сградата е построена през 1970-та година и притежава типични характеристики на архитектурата от това време – опростените големи обеми, стъпаловидното изкачване във височина, монументалната орнаментика, всички тези говорят за спецификите на социалистическата архитектура.

Силно се надяваме твърденията за запазване на автентичния облик да бъдат правдоподобни. През следващите месеци ще следим за развитието на случая с театър София, както и за развитието на проблемите с културното ни наследство от най-ново време.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Първа копка за Карин дом – стъпка напред за конкурсната култура
Резултатите от архитектурния конкурс са вече налице

През миналата година бе проведен архитектурен конкурс за нова сграда на центъра за работа …