Skip to main content
search

С Мартина се срещаме в един слънчев есенен ден в центъра на София. Пием кафе, наслаждаваме се на красивите градски гледки наоколо. Водим вдъхновяващ разговор за архитектура, интериори и музеи, и за това как можем и трябва да представяме културата и историята във временни и постоянни изложби.

Мартина е изложбен дизайнер с богат опит в тази сфера. Зад гърба си има множество реализирани изложби, а от 2017 г. е и част от екипа на Музей “Дома на хумора и сатирата” в Габрово.

Кадър от изложбата “Фабрика за хумор и сатира” в Музей “Дом на хумора и сатирата”, Габрово

  • Разкажи ми малко повече за себе си. Как един интериорен дизайнер успява да специализира в създаването на музейни експозиции?

Интересът ми към музеите, който днес се е превърнал в професия и кауза, се роди за пръв път в Милано. Там направих магистратура по интериорен дизайн, която промени изцяло разбиранията ми за дисциплината. За разлика от България, в Италия нуждата от интелигентни решения за интериорите на всички сгради е много ясно осъзната и търсена. Дори бих казала, че фокусът върху публичните пространства е много по-голям отколкото този върху частните и комерсиални обекти. 

 

Кадър от изложбата “Фабрика за хумор и сатира” в Музей “Дом на хумора и сатирата”, Габрово

Идвайки от България очаквах да имам предмети, свързани с дизайн оформление на апартаменти, ресторанти, търговски центрове. Вместо това видях в програмата си курсове като история на изкуството, дизайн за градската среда, осветление на музейни експозиции.

Като част от програмата посещавахме много изложения и музеи, а преподаватели ни бяха известни дизайнери като Мильоре и Сервето и Фабио Новембре. Завърших с дипломна работа за пътуваща изложба, посветена на космическите технологии, и в самолета за България бях убедена, че искам да се занимавам с това. 

Кадър от изложбата “Как Габрово стана столица на хумора” в Музей “Дом на хумора и сатирата”, Габрово

От този момент до днес изминаха седем години. Част от тях прекарах в интериорни студиа, защото трябваше да натрупам проектантски опит. Идеята за изложбения дизайн обаче не ме оставяше. Дори помня, че когато напусках студиото на един от най-известните ни дизайнери, той ми каза: „и да знаеш, че в тази твоя идея с музеите хляб няма“. Благодарна съм, че не го послушах. Благодаря и на всички музейни институции и колеги, с които сме работили оттогава, защото те ми доказаха, че хляб може и да няма, но пък има смисъл.

Кадър от изложбата “Как Габрово стана столица на хумора” в Музей “Дом на хумора и сатирата”, Габрово

  • Какво точно представлява работата на един изложбен дизайнер?

Досега не съм намерила кратка и ясна дефиниция на професията у нас. В чужбина тя е добре позната и най-често се описва като съвкупност от умения от интериорния дизайн, графичния дизайн и сценографията. Целта на изложбения проект е да илюстрира даден музеен разказ като създаде подходяща физическа среда, в която всеки експонат, снимка, документ или медия има своето логично място. 

Изразните средства в изложбения дизайн са неограничени и се увеличават все повече с развитието на новите технологии и начини за интерпретация на културно и историческо наследство. В този смисъл изложбеният дизайн е контрапункт на консервативното представяне на предмети във витрини, придружени с етикети и сложни научни текстове. Той предоставя палитра от подходи, адекватни на съвремието, чрез които  посланията в музеите да интригуват публиката и да оставят траен спомен. 

Кадър от изложбата “Пътят до трапезата”, Национален етнографски музей, София

Работният процес е много сходен с класическия интериорен дизайн – оформя се задание и се създава идеен проект, който след това се изработва технически и се изпълнява. Голямата разлика е, че в идейната фаза концепцията се изработва заедно с музейния екип върху основата на даден разказ или тема. Този разказ е отправната точка за дизайн посоките ни и за избора на конкретни форми, цветове, текстури и медии. 

Кадър от изложбата “Пътят до трапезата”, Национален етнографски музей, София

Много често в чужбина се експериментира и с интерпретиране на тази тема със средствата на сценографията. Друга важна разлика е работата с конкретни обекти (експонатите), за които се проектират мебелни компоненти, съобразени с техните размери. Работи се много и със светлина, графика и интерактивни или медийни решения.

  • Кой за теб е най-ключовият момент от създаването на една изложба или музейна експозиция?

Със сигурност това е оформянето на концепцията за изложбата и „изваждането“ на основен разказ и послания в нея.

Задълбочената и интелигентна работа с наличните материали предопределя съдържателната стойност на проекта, която на свой ред пък дава отправни посоки за работата на проектанта. В този процес със сигурност водещ е кураторският екип, който познава съдържанието, но дизайнерът също следва да участва в работата, защото още в началото може да анализира пространството и да даде идеи за оптималното му използване. 

Кадър от изложбата “Кристо и Жан Клод. Проекти.” в Музей “Дом на хумора и сатирата”, Габрово

От наблюденията ми досега, най-добри резултати има, когато куратори и проектанти работят заедно от самото начало. За жалост почти винаги този първи етап се деприоритизира у нас и не се оставя време за проучване, събиране на материали и оформяне на концепция. Причината е, че почти винаги финансирането за музейни експозиции идва от проекти с кратки срокове за подаване на информацията.

Друг важен момент, който се пропуска в България, е търсенето на обратна връзка от посетителите, които са всъщност потребителите на който и да е културен проект. За сравнение в Италия е стандартно да се правят прототипи на различни пространствени решения или да се показват примерни текстове на целеви групи. Ако те са неразбираеми или нечетими – те се коригират.

Кадър от изложбата “Кристо и Жан Клод. Проекти.” в Музей “Дом на хумора и сатирата”, Габрово

  • Имаш ли любим проект? Разкажи ми за него.

Любимият ми проект е новата експозиция в Исторически музей – Попово.

С него започна сериозната ми самостоятелна практика и до днес той остава най-голямото, отговорно и комплексно изложбено задание в нея. В рамките на 4 години успяхме да създадем напълно нова визия на музея, започвайки от входните пространства и завършвайки със същинската експозиция, открита в края на 2020 г.

Тя е различна от типичните музейни изложби в много отношения, но най-важното е, че е създадена с конкретна идея – да представим лицата на хората от града и да проследим развитието му в един от най-интересните исторически периоди – от Освобождението до 1944 г. 

Кадри от постоянната експозиция на Историческия музей в гр. Попово

Навсякъде в изложбата могат да се видят снимки и фигури на хора, благодарение на богатия снимков материал от фонда на музея. Посетителят може да се потопи в това време като седне на кметски стол, като вдигне слушалката на телефонна централа или като бие гаровата камбана. В залите има много чекмеджета, шкафове и папки за разгръщане, които пък провокират откривателския дух.

Преди дни отново се чухме с Директора на музея, който сподели, че са имали огромен интерес и опашки по време на вечерта на музеите, както и увеличен брой посетители в останалото време. За мен този проект е важен и любим именно защото успяхме да постигнем много със сравнително малко средства. Куратор на експозицията е гл. ас. д-р Иглика Мишкова, а сценографията е дело на Стела Стойнова и Елена Стумбова.

Кадри от постоянната експозиция на Историческия музей в гр. Попово

  • Мислиш ли, че музеите в България имат нужда да се отворят към нов дизайн, нови експозиции и подходи? 

Определено да. В последните тридесет години музейните институции в България се развиват, но с различни темпове и без ясна и целенасочена политика за подкрепа на това развитие от страна на Министерство на културата. Ако трябва да се изразя по-директно – всеки се спасява както може. 

Някои музеи разполагат с повече средства и екипи, но в други служителите са по-малко от 10 и там се налага един човек да съвместява няколко функции – например на фондохранител, екскурзовод, куратор и чистач. На някои места се работи консервативно, на други – се търсят нови подходи и се работи активно на проектен принцип.

Нещо, което ми прави впечатление почти навсякъде, е, че липсват дългосрочни планове за развитието на институциите, които да включват осъвременяване на идентичността им, ремонти на сградите, промяна на постоянните експозиции и преосмисляне на разказите в тях. 

Кадър от изложбата “Шарланджийската работилница”, РЕМО “Етъра”, Габрово

А дали това е нужно? Бих казала, че е задължително. Музеите в България са наследници на почти петдесет години идеологическа доктрина, която е наложила модели, видими и до днес. Те не са свързани само с консервативни представяния и с остарял външен вид на изложбите.

В много по-голяма степен те са свързани с ограничаване на това, което може да се „казва“ в музеите. Наблюдаваме добре утвърдени теми, които се повтарят в почти всеки град – археология, Възраждане, етнография, освободителни войни. Липсват обстойни представяния на историята ни в другите й периоди. Липсва и целенасочено представяне на местните отлики – с какво е уникален Пловдив и хората му? Какъв е духът на Стара Загора? С какво ще запомня историята на Харманли?

Кадър от изложбата “Фабрика за хумор и сатира” в Музей “Дом на хумора и сатирата”, Габрово

Добрата новина е, че все повече колеги започват да правят експерименти в тази посока и търсят помощ от специалисти. Важното обаче е, когато се прави нова постоянна експозиция, да не се работи на парче – зала по зала – а да се създаде обща визия за музея и мястото на експозицията в него. Всички елементи трябва да „говорят“ на един език и да служат на обща цел. Ако трябва да цитирам заглавието на една от любимите ми изложби от изминалата година – целта е да създадем музеен „тоталпроект“.

Повече за изложбата ТОТАЛПРОЕКТ, прочетете тук.

Снимки в статията: Росина Пенчева и Мартина Денева – Венкова.

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

2 коментара

Остави коментар

Close Menu