България открива изложбата си на Венецианското биенале през май

Откриването на 58-то Биенале за изкуство във Венеция наближава, а с това и погледите ни отново се фокусират върху българското участие в него. На 8-ми май артистите Рада Букова и Лазар Лютаков и кураторът Вера Млечевска ще представят официално проекта „Как живеем”. Изложбата ще може да бъде разгледана от широката публика между 11 май и 24 ноември 2019 г. Българският павилион ще бъде поместен на последния етаж от Палацо Джустиниан Лолин. Участието ни в 58-то издание на La Biennale di Venezia е официално подкрепено от Министерство на културата и продуцирано от Националната Художествена Галерия, с комисар Яра Бубнова и директор на павилиона Катя Ангелова.

Как всъщност живеем?

Тазгодишното биенале поставя темата „Да живееш в интересни времена“. Артистите я интерпретират, търсейки отговор на въпроса „Как живеем“ чрез визуален диалог между две произведения. Лазар Лютаков и Рада Букова изследват представата за вековните традиции на занаятите, изправени срещу масовата индустриална продукция на еднотипни и достъпни изделия. С изострени сетива към материалната култура от днешния ден, авторите вземат предвид историческия и културен контекст на глобално и локално ниво. Материалността „излиза“ от пространството на изложбата, за да  насочи вниманието не само към проблемите на изкуството, а и към света, който обитаваме.

По мнението на Рада Букова „След индустриализацията, окончателна в живота ни, се появява една повтаряемост, при която като че ли всичко подлежи на принципа на модулното изграждане, т. нар. нормализация. Трябва да си купиш едно нещо, към което трябва после и второ и трето, които са направени така, че да си пасват. Самият труд, чрез който можеш да придобиваш, е панелен, сериен, без цялостна гледна точка“.

Лазар Лютаков, изследващ глобалните процеси на производство и потребление, създава серия от скулптури от плексигласови конструкции, които се съчетават с масовите, но в същото време напълно индивидуални предмети от бита. В процеса на изработване на конструкциите авторът цели да овладее прецизността на счупването. „Стъклото идва под формата на грубо изработени чаши, пълни с дребни недостатъци, разкриващи не само ръчен труд, но и използването на рециклирано стъкло. Пазарът, за който са направени, изисква да са достъпни, което оказва влияние върху времето, инвестирано за изработката. Това води до момента на случайност и на несъвършенство, отключващ за мен едно скулптурно усещане за нещата, тъй като те стават уникални по този начин”.

Търсене по границата между тиражното и уникално артистичното

Употребата на индустриални синтетични материали в инсталацията разколебава възприятието между безлично тиражното и уникално артистичното, между устойчивост и бързото, евтино, но безперспективно решение. Плексигласът и рециклираното стъкло са в основата на българската инсталация в контрапункт на традиционното стъклопроизводство на Венеция. Продукт на модерната епоха, те показват друг тип стойност посредством друг тип производство.

Мястото на България в културния календар

Последното участие на България в Биенале за изкуство във Венеция е било през 2011 г. Рядкото появяване на страната ни води до големи очаквания от страна на обществото. Особеностите на пространството и ниската височина на последния етаж от Палацо Джустиниан Лолин предизвикаха диалог през последните месеци. Артистите уверяват, че българската изложба е създадена съобразно неговите специфики и залага върху смислова и визуална опозиция с архитектурно-историческия контекст на сградата и самата Венеция.

Междувременно се питаме кога България ще участва на Венецианското архитектурно биенале.

През 2018 г. разгледахме увеличаващия се брой изложби, сред които бяха павилионите на Косово, Македония, Латвия, Албания, Чили и т.н. Наскоро Камарата на архитектите в България сподели за успешна и обнадеждаваща среща относно Венецианското архитектурно биенале 2020 с представители на Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие. Очаква се организиране на конкурс за български павилион.

А какво е Aqua alta и как високите води поглъщат Венеция прочетете тук.