Статутът на националното ни участие във Венецианското биенале за архитектура бе утвърдено със заповед на министъра на културата Боил Банов. Чрез нея се регламентират и необходимите процедури за участие. Идеята е участието на българската архитектура на биеналето да се превърне в трайна практика.

България е участвала само веднъж досега – през 2008 г.

Досега България е участвало официално само един път на едно от най-големите архитектурни събития в света. Това беше през 2008 г. с националния павилион „Bulgaria: The Young Architects“. Тогава той бе разположен на остров Гуидека.

По-сериозните намерения за повторно българско участие на събитието започнаха още миналата година, като от Министерството на културата предложиха да бъдат заделени 500 000 лв., от които 150 000 за наем и 350 000 лв. – за реализацията на проекта, транспортни разходи, застраховки, за рекламни материали и прочие. Тазгодишното провеждане на Венецианското биенале бе отложено за 2021 г. заради избухването на пандемията от коронавирус.

Биеналето е едно от най-големите световни архитектурни събития. | Снимка: www.metalocus.es

Обявен бе и регламентът за национално участие

В процеса са въвлечени различни участници. Координаторът и организаторът – държавен културен институт или друга публичноправна организация, ще бъдат определи от Министерския съвет. На тях ще бъдат делегирани права, свързани с цялата подготовка. От страна на организатора съответно ще бъде предложен комисар, който трябва да бъде одобрен и от министъра на културата. Организаторът ще разпределя средствата за финансиране и ще управлява процеса в конкурса за избор на кураторски проект.

Комисарят ще се определя за всяко отделно издание на Биеналето, като той ще ръководи организационния процес, подготовката и осъществяването на националното участие. Също така, ще контролира изпълнението на кураторския проект и, при необходимост, ще го съгласува с организаторите на Биеналето. Той организира рекламата, отговаря за архивирането на проекта и, ако се налага, ръководи процеса по набиране на средства. Комисарят ще бъде подпомаган и от консултативен съвет, в който могат да участват представители на различни институции и организации, както и на КАБ и САБ.  Той ще участва и в журито на конкурса за кураторски проект, като ще има съвещателен глас.

В журито ще бъдат включени различни експерти

В състава му ще участват представител на Министерството на културата и шестима експерти с доказан професионален опит в областта на архитектурата. Ще има и трима резервни членове, като то ще се назначава за всяко национално участие.

Прочетете още: ACQUA ALTA: високата вода на Венеция

Оценяването на предложенията ще се извършва на два етапа

В първата част конкурсните проекти ще бъдат класирани по седем критерия: яснота и съвременна актуалност на темата; визуален потенциал на концепцията; кураторски и пространствен потенциал; способност на екипа да подхожда към съвременната архитектурна материя по ясен и иновативен начин; интегриране на концепцията в пространството на българския павилион; комуникация, разбираемост и способност за обръщане към международна аудитория; съответствие с бюджета, изпълнението, визуалната и комуникативната част.

Във втория етап петте най-високо оценени проекта ще бъдат обсъдени от журито, а в края на обсъждането всеки от членовете ще класира три конкурсни проекта на първо, второ и трето място. С избрания на първо място участник ще бъде сключен договор за участието ни.

Биеналето се провежда ежегодно, като се редуват темите изкуство – архитектура за съответната година. | Снимка: www.widewalls.ch

Кой може да участва в конкурса?

Могат да участват български и чуждестранни физически и юридически лица, самостоятелно или като обединения. Кандидатите трябва да притежават професионална квалификация, позиция и познания по спецификата на съвременната българска архитектура. Участието в конкурса е възможно само с един проект, като едно физическо или юридическо лице може да участва само в едно обединение.

Защо е важно да участваме и какво би било хубаво да видим?

Необходимо е българската архитектура отново да се покаже на световната сцена. Макар и да правим единични плахи опити за качествено строителство, такива има. А съизмерявайки се с европейския опит, по-ясно ще осъзнаем мястото си в архитектурния живот и ще се опитаме да го подобрим. Биеналето за архитектура е манифест на идеи, но и диалог. То отразява социо-културната обстановка, поставя въпроси и проблеми на преден план. Архитектурата е тяхно пряко отражение, а може да бъде и решение. Представянето на съвременните архитектурни тенденции в подобен форум служи и за вдъхновение на множество млади архитекти за това, че архитектурата у нас не е професия без перспектива и без посока.

Какво би било хубаво да видим? Нека това не бъде една захаросана, експортна архитектура. Нека видим какво е отношението на обществото към архитектурата у нас, към наследството (а защо не и към противоречивото такова), за истинската проблематика и истинските иновации. Нека бъде реално.

Повече информация за регламента можете да прочетете на страницата на Министерството на културата.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Защо да си купиш къща-паметник на културата?
Частната собственост над архитектурното наследство не е страшна. При определени условия.

Новината за продажбата на две емблематични къщи – недвижими културни ценности в Малко Търн…