Един човек на мястото на мавзолея

Българското европредседателство отмина, а с него и всички обществени спомени за скоростно почистване на столицата като за дипломатически корпус. 2019-та засега се оформя като годината, в която ще видим ремонтираните софийски улици и градини в целия им „блясък“, което вероятно отново ще събуди народните страсти из социалните мрежи. Очаква ни и изненада – 12-метрова инсталация, наречена “Един човек“, ще застане на мястото на закъснялата и вече демонтирана Бронзова къща.

Това стана ясно миналата седмица, когато за победител в конкурса на програма “Навън” бе избрано предложението на доц. д-р Венелин Шурелов. То представлява модулна стоманена конструкция с височина 12 метра. На нея двустранно ще бъдат разположени 56 броя LED екрани. На тях ще се излъчват кадри от ежедневието на площад „Александър Батенберг“ и информация за столицата.

Инсталацията ще бъде своеобразно „отражение“ на града в реално време.

Програмата „Навън“ към Столична община ще отпусне за проекта 81 100 лв., а авторът ще предостави екраните. Очаква се съгласуване на проекта с Министерството на Културата, НИНКН и направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община, преди да бъде одобрено от Общинския съвет.

Кой е Венелин Шурелов?

Справка за автора ни показва, че той е не само съосновател и преподавател в магистърската програма „Дигитални изкуства“ в Националната художествена академия, а и автор на множество подобни инсталации. Определя се като сценограф. Съосновател е и на различни художествени фестивали и фондации, а една от по-скорошните му творби е пърформанс инсталацията “Post-Everything”, като гост-лектор в университета Таусън, САЩ. Разбираме, че за разлика от автора на предишната инсталация, Шурелов живее и работи в България, което ни харесва.

Искаме ли още инсталации?

Идеята на Бронзовата къща бе да даде началото на временни инсталации, които да провокират публичното пространство на противоречивото наследство. Празната площадка доскоро служеше от време на време за почетно място за снимки на Железния трон от култов популярен сериал, както и за пространство за излагане на автомобили.

Там допреди 20 години стоеше мавзолей.

Споменът за него се изтрива все повече с всяко отминало поколение. Не бива да забравяме, че той е бил парадният балкон за „избраните“ на социалистическия режим по време на манифестации, както и че е бил архитектурното проявление на култа към личността, оказал се така пагубен за източния блок. Паметта за несвободата се изтрива лесно и точно от това трябва да се страхуваме.

Именно чрез художествената провокация можем да запазим спомена за близкото минало. За да не звучим наивно, ще подкрепим твърдението си с опита на професионалист. В докторския си труд „Опазване на архитектурното наследство на България от втората половина на ХХ век“ д-р арх. Емилия Кълева предлага насоки за неговото опазване. Откриваме част от предложените от нея алтернативните модели – „неюридически механизми, инструменти и дейности“, които да провокират опазване на паметта от това време. Сякаш виждаме това в противопоставянето на един човек срещу култа, човека-държава, дори без визуалните препратки към премахнатата сграда. Най-силно се откроява идеята за „десакрализация“ на пространството на бившия мавзолей – „процеса, при който тези места се „освобождават“ от идеологически заряд и постепенно придобиват нов смисъл“. Така на мястото на мавзолея поставяме инсталация в крак с новите технологии и отговаряща на съвремието.

Не знаем до каква степен доц. Шурелов е запознат с похватите за третиране на наследството от близкото минало. Надяваме се, че предложената от него инсталация цели да провокира не само разбиранията ни за съвременно изкуство, а и така необходимия дебат за оставеното ни от миналия век наследство.

Разбира се, съществуват и други гледни точки. В последните години има и други предложения за преработката на централното столично пространство като възстановяване на градината към бившия дворец, прокарване на булеварда под земята или ново устройство на градската градина. Все още не е открита общовалидна формула за опазване на „противоречивото“ наследство. Важно е обаче да не забравим този исторически пласт.