Кевин Рош – архитектът, който искаше да е поет

На 1-ви март 2019г. на 96-годишна възраст си отиде Кевин Рош, така нареченият „тих архитект“, както го определя Марк Нуунан в едноименния си филм (Kevin Roch: The quiet architect). Тишината в работата му не се свързва с нейната значимост, а по-скоро с неговата чисто човешка скромност. Според самия Рош създаването на архитектура би следвало да се ръководи от потребностите на хората, а не от тези на творческото его. Тези негови размишления го опазват от блясъка на прожекторите през годините и оставят работата му да говори сама за себе си, без да бъде облечена в лъскавата тога на успешния маркетинг. Кевин Рош не е „звезден архитект“, макар да е носител на наградата Прицкер, както и на годишния златен медал, връчван от Американския институт на архитектите.  Колегите му го описват като скромен мислител, неповторим в разрешаването на проблеми, неуморен и отдаден изцяло на работата си, но същевременно винаги с усмивка на уста и с някоя забавна фраза, казана на място.  До последния си дъх той твърди, че няма никакви намерения да се пенсионира.

Източник: https://www.tumblr.com

Американският архитект с ирландски произход е роден в Дъблин, където завършва архитектура през 1945г. Житейският му път го отвежда в Чикаго, където учи в Техническия институт на Илинойс, а по-късно се озовава в офиса на Ееро Сааринен в Детройт. Според журито на Прицкер обаче, собствената му практика като архитект надхвърля концептуално тази на ментора му и сякаш не прилича на никоя друга. В една еклектична и размирна среда, в която върлува както футуризъм, така и носталгия, и модата е лесно изменяема и субективна, Рош, като че ли създава своя собствена мода.

Източник: https://www.pritzkerprize.com

Архитектът твори през втората половина на 20-ти век, оставяйки след себе си огромно материално наследство от над 300 наградени с отличия сгради из цял свят, както и иновативни концепции, за които започва да се говори в глобален мащаб чак сега. Рош проектира „зелени“ сгради много преди това да се превърне в мода. Проектира покривите като градски паркове, мисли за климата, за индивидуалното и груповото преживяване на пространствата. Той осмисля архитектурата като създател на общност в модерното индивидуалистично общество. Модернистичните му творби са провокативни в контекста на следвоенна Америка, но винаги в умерена доза и с подчертана елегантност и стил.

Източник: https://archpaper.com

Рош създава компанията „Рош Дънкало и партньори“ съвместно със своя колега Джон Дънкало, като двамата продължават работата на Сааринен. Сред най-отличителните им творби са Конгресният център в Дъблин, сградата „Рицарите на Колумб“, наречена на едноименната организация, която я помещава, Фондацията „Форд“ в Ню Йорк, Музеят Оакланд в Калифорния, Централният музей за изкуство в Ню Йорк, Пирамидите „Индианаполис“, площадът на ООН в Ню Йорк и много други.

Източник: http://www.krjda.com

„Понякога ми се иска да бях поет, заради голямата ми любов към поезията, а и е по-лесно, тъй като нямаш клиенти.“

С тези думи Рош поставя въпроса за чистотата на творческата мисъл и притискащите рамки на реалността. Поезията на архитектурата често се губи измежду тесните коридори на структурата, наречена действителност.

Филмът, проследяващ живота и творчеството на прословутия архитект „Kevin Roch: The quiet architect“ ще имате възможността да гледате на 4-тото издание на кино фестивала „Master of art”, посветено на документалните филми за изкуството, който ще се проведе от 5-ти до 25-ти април в София, Пловдив и Варна.

Основни източници: archdaily.com