Нов живот за къщата на Фингов

Домът на пионера на българския сецесион – арх. Георги Фингов, ще бъде реставриран и ще възвърне първоначалния си блясък. Обширното разпространение на новината в медийните среди само свидетелства за факта колко тя е важна за столицата и архитектурната ни история. „Къщата на Фингов”, както е известна сградата, привидно изглежда по-различна от всички останали здания, които сме свикнали да виждаме в центъра на София. Със загадъчния си вид, белите фасади и тайнствената скулптура на главния вход, тя се е запечатала в съзнанието на множество софиянци и посетители на града.

Освен с различния си облик, тя предизвиква интереса на всички и с тъжната си, преплетена в множество перипетии история.

Тя е определена от лични трагедии и последствията на няколко политически режима. Тези фактори предначертават съдбата ѝ такава, каквато е днес, и я довеждат до тъжното състояние, в което се намира през последните няколко десетилетия.

Великолепната постройка се издига на кръстовището на улиците „Шипка” и „Васил Априлов” в центъра на София. Тя е проектирана за личен дом на архитектра и строежът ѝ започва през далечната 1906 г. Фингов учи архитектура във Виена и там бива повлиян от идеите на ставащия все по-популярен стил сецесион и със завръщането си го донася и на българска територия. В дома си той успява да превъплъти своите виждания за архитектура, повлияни от европейското му образование.

Главната порта. Снимка: www.nashdom-bg.com

При проектирането ѝ той планира цялостния облик на къщата в пълна симбиоза – от фасадното решение до всички елементи на интериора. Проектира функцията ѝ, така че да пасва на начина на живот на семейството му и планира тяхното щастливо бъдеще в нея. В личния си дневник той споделя:

„В тази къща вложих всичкото си изкуство… Работих с жарта на младежката си фантазия, с желанието да покажа какво би могло да се направи в това време, с желанието да имам една скромна, но уютна и удобна къща.”

Изчистената от декорация бяла фасада е подчертана от лоджия над главния вход. Тя е обрамчена от дървена конструкция, напомняща на българските архитектурни традиции. Използването на фолклорни мотиви и вдъхновението от местните обичаи е един от белезите на сецесиона, който Фингов превъплъщава в сградата. Входът е подчертан и от емблематичната портална колона, превърнала се във вековен неин символ. В нея скулпторът Андрей Николов е изваял масивно женско лице със сурови, груби черти. Предполага се, че тя носи масонската символика на София, заради евентуалната, но недоказана принадлежност на архитекта към ордена.

Интериорът на къщата се е отличавал с вносни материали от цяла Европа.

Помещенията са проектирани така, че лесно да се преобразуват и организират в общо пространство чрез плъзгащи се врати. Стените са били облицовани с махагон и копринени тапети, орнаментирана дъбова ламперия и пана от австрийска круша. Паркетът бил от словенски дъб, а таванът бил поддържан от масивни дървени колони.

Текущото състояние на интериора. Снимка: www.nashdom-bg.com

В дома се помещавали и камини, вградена библиотека, инкрустирани мебели и кристални полилеи. За съжаление, от елегантното обзавеждане на сградата нищо не е запазено до наши дни, а за тях свидетелстват само гости на дома в периода на неговото величие.

Домът на Фингов не успява да изживее предначертания от създателя му път.

Съдбата на сградата тръгва в неочаквана посока още през 1914 г. Скоро след смъртта на едно от децата на архитекта, той е притиснат и от огромни финансови затруднения и бива принуден да я продаде. Така тя попада в ръцете на Петко Теодоров, известен индустриалец и кмет на София. След политическите промени в България, през 1944 г. сградата е национализирана и превърната в детска градина, а след това в нея се помещава и тогавашния Национален институт за паметници на културата (днес НИНКН). Само горният етаж успява да бъде запазен като частен от наследниците на Теодоров.

Снимка: Historical Routes Sofia

След 1989 г. наследниците завещават имота на сина на Симеон Сакскобургготски – Кубрат, на фондация “България” и други лица, с условието къщата да бъде реставрирана като паметник на културата, за каквато тя е обявена още през 1978 г. През 2007 обаче следващата наследница – Надежда Теодорова, оспорва завещанието и печели делото. Впоследствие тя продава къщата на фирмата “Бългериън кънстракшън хаус” за близо 4 млн. лв. Тогава следват най-тъжните времена за сградата като се планира застрояването и до пететажна сграда с луксозни жилища.

За промяната на тези намерения общественото мнение изиграва огромна роля.

Граждански инициативи настояват Общината и Министерството на културата да вземат мерки срещу накърняването на историческото наследство. Благодарение на тях, Столичната община опитва да наложи глоби за безстопанственост на собствениците, които възлизат на 100 000 лева, които впоследствие биват обжалвани. Въпреки това, активната гражданската позиция успява да бъде достатъчна да мотивира собствениците да променят вижданията си за бъдещето на сградата.

Проектът за надстрояване. Снимка: www.capital.bg

Поемането по пътя на реставрацията може да се смята за една от големите победи на обществото по посока наболялата тема за опазване на архитектурното ни наследство. През миналата година е представен план за реставрация, който е съгласуван с НИНКН. Тази година в сила е влязло и разрешението за строеж, а вече тече процедурата по избор на изпълнител за обекта. Подобни щастливи развръзки ни мотивират да продължаваме да запознаваме обществото с проблемите на архитектурното наследство, неговото място в нашата история и ценностите, които то завещава на идните поколения.