10 въпроса към 10 жени в българската архитектура

В деня на жената екипът на stroiinfo покани 10 жени в съвременната българска архитектура, които вдъхновяват с дейността си. Те променят изградената среда, допринасят за повишаване нивото на визуалната култура и дизайна и се ангажират с развитието на архитектурното образование, както и на архитектурата, дизайна и градската среда у нас изобщо. Кой и какво ги вдъхновява, кои са любимите им книги и какви са посланията им за бъдещите архитекти? Прочетете в следващите редове.

Анeта Василева – НАН, WhATA

• Oпишете се с три думи.
  Град. Ирония. История.
• Най-големият Ви успех?
  Дълбоко съм скептична, че живеем във времена, в които успехът е дело на един герой. В този смисъл никой успех никога не е само мой и винаги е свързан с група хора, с които в някакъв момент споделяме общи принципи и гледаме заедно в определена посока. В моя случай през последните години това са няколко абревиатури: WhATA, КИТА, НАН.
  
• Защо архитектура?
  Защото архитектурата е много неща, окей, може да бъде много неща, а архитектът има лукса да избира. Той може да бъде едновременно създател на пространства и политик, градостроител и сценограф, дизайнер и утопичен мечтател, рационален техничар, писател, общественик, а понякога, може би – и публична личност, която влияе на хората.
• Ако не беше архитектура, щеше да бъде?
  Всичко, което не е чиста професия. Скучно е да нямаш възможност да избираш между различни (професионални) роли.
• Книга за архитектура?
  Труден въпрос. Но ако трябва да бъде една, нека бъде: “S, M, L, XL”, Rem Koolhaas, Bruce Mau. Защото е книгата, която промени архитектурните книги завинаги.
• Книга за (не)архитектура?
  Още по-труден въпрос. Една възможна селекция би била:
  “Доброжелателните”, Джонатан Лител – защото е един от най-добрите, физически въздействащи разкази за баналността на злото.
  “След войната. История на Европа след 1945”, Тони Джуд – защото е пример как се пише история на близкото минало.
  “Невидимите градове”, Итало Калвино – заради постмодерния калейдоскоп.
  “Пътят”, Кормак Маккарти – защото имам слабост към силните антиутопии.
• Детайлът или голямата картина?
  Аз съм историк, който цени микроисторията – че малките неща, малките хора и малките държави са важни и могат да очертават алтернативни големи картини.
• Ако не в България, тогава къде?
  Където и да е в една обединена Европа, от която България продължава да е неделима и смислена част.
• Личност, която Ви вдъхновява?
  Липсват ми хората, които подлагаха на съмнение крайностите в света и които някак успяваха да съшиват разделеното ни общество.
• Послание за бъдещите архитекти?
  Че историята е многопластова, а без контекст не може. Че архитектурата и политическа, и социална, а не само естетическа дейност и трябва да се прави с мисъл за хората и да не говори само на себе си. Че добрата архитектура може да направи света малко по-добър, а хората – малко по-щастливи. Че в същото време едно от най-опасните неща е да искаш да промениш света. Защото бъдещето винаги ни изненадва.

 Прочетете тук интервю с Анета Василева за Баухаус

Антонина Илиева – PONY architects

• Oпишете се с три думи.
  Любопитствам, мисля, общувам.
• Най-големият Ви успех?
  Че в повечето случаи намирам път към разбирателство с хората, с които общувам.
• Защо архитектура?
  Защото обичам голямата картина, а тя е важна част от нея и важен инструмент за вникването в нея.
• Ако не беше архитектура, щеше да бъде?
  Живопис, езикознание, служител в природен резерват някъде по света.
• Книга за архитектура?
  Много често препрочитам: “Tarzans in the Media Forest” – сборник с есета на Тойо Ито, и винаги намирам нещо ново. В момента чета: Записки и писма на бразилския архитект Паулу Мендес да Роша – подарък, който получих наскоро и представлява вълнуващ и жизнеутвърждаващ поглед към архитектурната професия.
• Книга за (не)архитектура?
  „Моят последен дъх“ – автобиография на режисьора Луис Бунюел.
• Детайлът или голямата картина?
  Както казах по-горе, по природа съм човек на голямата картина, но ценя детайла и съм се научила да обичам да мисля за него и да го разработвам.
• Ако не в България, тогава къде?
  Португалия или Япония.
• Личност, която Ви вдъхновява?
  В личен план: семейството ми и най-близките ми приятели и сътрудници. В професионално и творческо отношение:  Кадзуйо Седжима и Рюе Нишизава.
• Послание за бъдещите архитекти?
  Архитектура е добре мотивирана и непрестанно развиваща се лична гледна точка, споделена с емпатия. Развивайте и личния си глас, и умението да общувате. Отърсете се от страх от провал и от срам от незнание – най-големият приятел по този път е чисто и просто любопитството.

Вяра Желязкова –  I/O аrchitects

• Oпишете се с три думи.
  Неспокойна възпитана бунтарка.
• Най-големият Ви успех?
  I/O и  Марко, моят син; по едно и също време романтично създадени  в Токио и динамично отгледани в София.
• Защо архитектура?
  Заради съчетанието на прагматичност и поетичност.
• Ако не беше архитектура, щеше да бъде?
  Имам диплома също и за инженер-конструктор, но иначе най-вероятно щях да съм хирург като баща ми, той беше вдъхновяващ.
• Книга за архитектура?
  Във и извън контекста, I/O архитекти.
• Книга за (не)архитектура?
  Чайката, на Ричард Бах.
• Детайлът или голямата картина?
  Детайлът на голямата картина.
• Ако не в България, тогава къде?
  В Бразилия.
• Личност, която Ви вдъхновява?
  Георги Кътов, ежедневно.
• Послание за бъдещите архитекти?
  Освен всичко останало, добрата архитектура е удоволствие, с което може да се забавляваме, без да знаят клиентите.

 Прочетете тук за един от проектите на Вяра Желязкова – DOT

Галина Милкова – Think Forward

• Oпишете се с три думи.
  Интуитивна, решителна, естет.
• Най-големият Ви успех?
  Привилегията да живея според правилата, които създавам.
• Защо архитектура?
  Защото е многопластова, мащабна, социална и с добрите си примери, възпитаваща духа.
• Ако не беше архитектура, щеше да бъде?
  Не бих искала професията на архитект да ме определя, защото усещането ми за пълноценност е свързано с творчество в най-широкия смисъл на тази дума – композиране, поезия, създаване на инсталации, фотография. 
• Книга за архитектура?
  „Архитектурната метафора“ на проф. д.н. арх. Благовест Вълков.
• Книга за (не)архитектура?
  „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес – настолна книга за силата на изконната женска природа.
• Детайлът или голямата картина?
  Голямата картина, обмислената концепция, стройният архитектурен разказ, от които логично произлизат детайлите. 
• Ако не в България, тогава къде?
  Не мисля, че някога е имало причина да си задам този въпрос – личностно или професионално. С годините в България срещам все повече свободолюбиви, различно мислещи хора и усещането ми за българска принадлежност става още по-силно. Също така обичам да пътувам и Испания със своите природни дадености и архитектура е още едно място, което мога да нарека свое.
• Личност, която Ви вдъхновява?
  Не спират да ме вдъхновяват хората със стойностна мисия, които с постоянство, вяра и съвестни дела постигат общозначими успехи. Мисля, че и в друго интервю съм давала подобен отговор, но това е самата истина.   
• Послание за бъдещите архитекти?
  Да съхраняват идеализма и способността си да мечтаят, защото светът на архитектурата има нужда от визионери, не само от практици.

 Прочетете тук за един от проектите на Галина Милкова – училище в Св.Влас

Гичка Кутова – ректор на УАСГ 

• Oпишете се с три думи.
  Упоритост, всеотдайност, справедливост.
• Най-големият Ви успех?
  Преподаването в УАСГ и възможността като ректор да допринеса за бъдещото развитие на архитектурното и строително образование.
• Защо архитектура?
  Защото архитектурата формира светоусещането за заобикалящата ни среда.
• Ако не беше архитектура, щеше да бъде?
  Ако не беше архитектура щеше да бъде музика….
• Книга за архитектура?
  Витрувий – За архитектурата. 
• Книга за (не)архитектура?
  История на изкуството – допълващо знание за всеки архитект.
• Детайлът или голямата картина?
  Детайлът е тази малка на пръв поглед част, която прави съвършена голямата картина. 
• Ако не в България, тогава къде?
  Навсякъде, където човек се чувства добре, за да твори.
• Личност, която Ви вдъхновява?
  Неповторимата Заха Хадид.
• Послание за бъдещите архитекти?
  Дерзайте, творете, бъдете себе си.

Доника Георгиева – Ателие 3 архитекти

• Oпишете се с три думи.
  Вбесяващо организирана, но пък симпатична. 
• Най-големият Ви успех?
  Професионално – че имам възможност да практикувам и да преподавам това, в което вярвам. 
• Защо архитектура?
  Защото предлага необичайни предизвикателства, защото е и конкретна и абстрактна в измеренията си, защото всеки проект е различен и дава нещо ново, а и защото е шанс да направиш добро. 
• Ако не беше архитектура, щеше да бъде?
  Медицина? 
• Книга за архитектура?
  Narrative Theory in Conservation. Change and Living Buildings на Nigel Walter: един отрезвяващ поглед към връзките между архитекта, наследството и уви неизбежната промяна – критично ретроспективно и оптимистично перспективно.   
• Книга за (не)архитектура?
  Любопитни умове. Как детето става учен под редакцията на Джон Бронкман: есета различни автори и с различни гледни точки. Но с едно послание – не приспивай любопитството си към онова, което правиш. И с едно предупреждение – не се взимай твърде насериозно. 
• Детайлът или голямата картина?
  Задължително и двете, при това в пълен синхрон – няма как. 
• Ако не в България, тогава къде?
  Австралия.
• Личност, която Ви вдъхновява?
  Детето. За него всичко е едновременно вълшебно и практично, относително и точно, въображаемо и реално. Невероятно вдъхновяващ поглед към света, в който няма невъзможни неща.
• Послание за бъдещите архитекти?
  Не спирайте да разширявате кръгозора си.  

 Прочетете тук за един от проектите на Доника Георгиева – нова експозиция в РИМ Враца

Мария Стайнова – Lusio

• Oпишете се с три думи.
  Енергична, любопитна, рошава.
  
• Най-големият Ви успех?
  Определено бих казала, че това е Лусио – страхотният и вдъхновяващ екип, който сме се събрали, чувството за смисъл, което работата ни носи и разбира се всеки един реализиран проект. Най-голям празник за мен е 15-ти септември, когато виждаме реакциите на учениците, когато влязат в новото си пространство.
• Защо архитектура?
  Истината е, че нямах никаква представа с какво искам да се занимавам след гимназията. Архитектурата беше “дискретна” идея на майка ми – в крайна сметка се оказа, че не е лоша.
• Ако не беше архитектура, щеше да бъде?
  Биология – от много малка имам голям интерес към животни, растения и химия.
• Книга за архитектура?
  Blueprint for tomorrow на Prakash Nair и Make Space на Scott Doorley & Scott Witthoft са книгите, които положиха основите на философията ни и много често се връщаме към тях.
• Книга за (не)архитектура?
  Тук е много трудно да се огранича само с една – наскоро започнах да си препрочитам Sapiens, затова избирам нея.
• Детайлът или голямата картина?
  И двете заедно.
• Ако не в България, тогава къде?
  Нидерландия или Мексико.
• Личност, която Ви вдъхновява?
  Rosan Bosch.
• Послание за бъдещите архитекти?
  Не се притеснявайте, че трябва да измислите всичко в един проект – много често отговорът на проектантското главоболие се крие в хората, които използват пространството – говорете с тях, слушайте ги, залейте ги с въпроси. Когато влезете в обувките им, дизайн решенията идват много по-лесно и сте убедени в правотата им.

 Прочетете тук интервю с екипа на Lusio за училищните пространства

Мартина Денева – изложбен дизайнер

• Oпишете се с три думи.
  Работа, работа, работа! (шегувам се) 
  Оптимизъм, кауза, непримиримост.
• Най-големият Ви успех?
  В личен план – семейство ми, в професионален – новата постоянна експозиция в Исторически музей Попово.
• Защо експозиционен дизайн?
  Защото специалността е синтез на десетки креативни дисциплини, обединени от идеята не просто да илюстрират дадено съдържание, а да образоват, провокират и вдъхновяват публиката.
• Ако не беше експозиционен дизайн, щеше да бъде?
  Дизайн на училища или пространства за социални услуги. А може би просто ателие по рисуване за деца. 
• Книга за дизайн?
  100 Things Every Designer Needs to Know About People – Susan Weinschenk.
• Книга за (не)дизайн?
  Властелинът на пръстените.
• Детайлът или голямата картина?
  Според Марсел Бройер – и двете. Според мен първо е нужно отлично разбиране на задачата и контекста, а после голямата картина с добър детайл идва естествено.
• Ако не в България, тогава къде?
  Пожелавам си и в бъдеще да ми е все толкова трудно да отговоря на този въпрос. 
• Личност, която Ви вдъхновява?
  От миналото – Гае Ауленти. От настоящето – арх. Галина Милкова.
• Послание за бъдещите архитекти?
  Визуалната култура възпитава. Бъдете учители.

 Прочетете тук интервю с Мартина Денева за музейните експозиции

Росица Браткова – Aedes Studio

• Oпишете се с три думи.
  Любопитна, упорита, чувствителна.
• Най-големият Ви успех?
  Ако трябва да посоча единичен професионален успех на студиото, това е попадането на сградата Жаклин в селекцията на фондация Мийс ван дер Рое, където и досега е единственият български проект. Но по-голяма радост носи удовлетворението от това да виждаш проектираното от теб на живо и след години да продължаваш да го харесваш. В личен план имам прекрасно семейство, заобиколена съм с фини и интелигентни хора, обичам работата си, и вярвам, че този успех е по-истински.  
• Защо архитектура?
  Защото ми  харесва.
• Ако не беше архитектура, щеше да бъде?
  Ами… пак архитектура.
• Книга за архитектура?
  The Good Life на Инаки Абалос.
• Книга за (не)архитектура?
  Напоследък Времеубежище на Георги Господинов.
• Детайлът или голямата картина?
  Осцилирам между двете.
• Ако не в България, тогава къде?
  За мен този избор е направен. Обичам да пътувам и да виждам различни места, но въпреки всичко, тук се чувствам най-добре.
• Личност, която Ви вдъхновява?
  Разтърси ме смъртта на Алексей Навални и неговата саможертва. Мисля, че той е бил наясно с този изход и го е приел още преди три години, когато се върна в Русия.
• Послание за бъдещите архитекти?
  Да не се пестят в работата си.

 Прочетете тук интервю с Росица Браткова

Силвия Чакърова – place.make

• Oпишете се с три думи.
  Целеустремена, позитивна и разсеяна.
• Най-големият Ви успех?
  Не е мой личен, но се надявам, че имам своята частица принос към общността ни от урбанисти и други колеги, с които заедно правим градовете (и селата) ни по-добри места за живот.
• Защо урбанизъм?
  Всъщност съвсем случайно, но съм щастлива от избора на съдбата (и своя собствен). Ако отговарям от днешната гледна точка бих казала, защото е много интересна, динамична, отговорна и удовлетворяваща професия. Професия, която има много директна връзка с нашия собствен живот и със средата, в която живеем.
• Ако не беше урбанизъм, щеше да бъде?
  Стопанско управление, международни отношения или нещо подобно. А това къде щеше да ме отведе, ще си остане житейска загадка.
• Книга за урбанизъм?
  Градове за хората от Ян Геел.
• Книга за (не)урбанизъм?
  Пипи Дългото чорапче – заради невинността и силата на въображението и възможните невъзможности.
• Детайлът или голямата картина?
  Качественият и обмислен детайл, който допринася голямата картина да функционира и да изглежда добре (йезуитски отговор, знам, но и двете са важни).
• Ако не в България, тогава къде?
  Ако е Европа – Португалия или Испания от гледна точка на съчетаване на усет към дизайн и планиране на градската среда и социален живот, климат и култура. От професионална гледна точка, може би Копенхаген – иновативност и дизайн ведно. Ако ще се прекосяват океани, с удоволствие бих поживяла отново в Мелбърн, Австралия, където прекарах година за специализация.
• Личност, която Ви вдъхновява?
  Трудно е да се спомене едно име. Вдъхновяват ме хора, които успяват, особено в силно предизвикателната професионална среда в България, да открият своята страст и ниша, да бъдат иновативни, креативни и отдадени на каузата, която са избрали, и които се опитват да допринесат за едно по-добро днес и утре. Вдъхновяват ме и всички иновативни практики и подходи, за които четем и виждаме в чужди градове и се надяваме и се опитваме да приложим и у нас.
• Послание за бъдещите урбанисти?
  Да дерзаят, да бъдат любознателни, критични и отговорни към себе си и другите хора, защото действията и работата им могат да окажат влияние върху живота на хората.

 Прочетете тук за значими жени в българската архитектурна история

По темата работиха Даниела Солуева, Назмие Мустафа, Вяра Илиева, Венцислав Кърцелин, Зекие Емин, Георги Мърхов.