Как си приличат архитектурата и продуктовият дизайн?

Архитектурното образование на всеки от нас обикновено започва със запознаването с три основни принципа – firmitas, utilitas, venustas. Те са заложени в енциклопедичния труд на Витрувий “За архитектурата” и до днес са водещите принципи в проектирането дори, когато не мислим за тях с латинските им имена. На български те се превеждат като “здравина, полезност и красота”. Независимо дали става въпрос за дизайна на сгради или предмети добрите примери със сигурност съчетават в себе си тези основни качества. Нека разгледаме по-подробно кои са характеристиките, които обединяват продуктовия дизайн и архитектурата.

Диаграма на взаимовръзките между принципите на Витрув, източник: Hayri Dortdivanlioglu

Дизайн с обща цел

Дали при дизайна на архитектура, пространства или предмети – попадаме на един и същ основен въпрос: Как ще бъде използван обекта? Нека сравним една сграда с лампите в нейното предверие, за да можем да направим изводи за различната отговорност, която архитектите и продуктовите дизайнери носят при проектирането на двата обекта.

Интериор на Rose Uniacke на PAD London 2023, източник: magazine.thebrunoeffect.com

Първосигнално бихме казали, че архитектурата изпреварва лампата по важност. Това е донякъде вярно, защото без нея нямаше да има къде да поставим лампата. От друга страна обаче зле подбрано осветление може да съсипе качествата на едно брилянтно проектирано пространство. Кое е по-важно? Сградата или лампата? Отговорът е нюансиран и не е категоричен, защото и двата обекта не могат един без друг. 

източник: dezeen.com

Сградата по себе си е един продукт със социален характер, като определя ясни зони за движение в пространството. За разлика от интериорните обекти поема много по-значителни физически товари и е предмет на безброй регулации, които ограничават свободата за експресия в дизайна. Независимо от това, принципите за баланс в композицията, формообразуване и материалност са идентични като концепция с дизайна на други по-малки обекти.

Продуктовия дизайн като свободна архитектура

Макар и до голяма степен свободен от физическите ограничения на архитектурата продуктовият дизайн все пак се опитва да приюти цялата функционалност на продукта под една обвивка. Tози принцип на problem solving (решаването на проблеми) е главен казус и в проектирането като процес. В каква обвивка ще се постави съдържанието? Със своите малки детайлни връзки и системи продуктовият дизайн се превръща в умалена архитектура. Това превръща интериора в своеобразен град от обекти, които си взаимодействат.

Рисунка за патент на столът LCW Eames, 1951, източник: jimcarrollsblog.com

От архитекти до мултидисциплинарни дизайнери

Като резултат от индустриалните революции след 19-ти век се случва демократизацията на интериорния дизайн. Производствените процеси се оптимизират и все повече хора могат да си позволят хубави мебели. Един от ранните примери за това е стол номер 14 от каталога на Тонет, който се доставя разглобен на крайния потребител. Кашон с големина един кубичен метър побира 36 броя от тези столове. Така масовия мебелен дизайн си проправя път като независима дизайн категория с нов пазар. Следователно търсенето нараства от потребителите, а мебелисти и архитекти реагират на него с повече дизайн.

Thonet nr. 14, източник : www.pamono.co.uk

Прочетете тук за историята на белия пластмасов стол

Немалко са били архитектите, които се впускат в изследване възможностите на различни материали и форми. Често това превръща работата им с пространствения дизайн в мултидисциплинарна и разнородна. Такъв е случаят на Чарлз и Рей Иймс и техния необикновен творчески път. Изначално архитекти, като дизайнери те успяват да създадат два от най-разпознаваемите дизайни до днес, креслото и столовете “Иймс”, които се срещат във всякакви материални вариации.

Чарлс и Рей Иймс в тяхната всекидневна, 1958, автор : Julius Shulman / J. Paul Getty Trust

Архитектурата е продукт и продукта е архитектура. Tова твърдение e ясно видимо в много от сградите с интериори, изцяло проектирани от архитекти. Познат пример е сградата на Спестовната каса във Виена, проектирана от Ото Вагнер. Наред с пространствата всеки архитектурен детайл, всички прилежащи интериорни елементи са били проектирани специално за това място от него. 

Приемно пространство, Postsparkasse Wien, източник: big.at

Детайли от интериора, Postsparkasse Wien, източник: vielfaltdermoderne.de

Шоурума Оливети на Карло Скарпа е пример за противоположната практика – самият Скарпа е мебелист, но в цялост се занимава с архитектурното проектиране и всеки интериорен детайл в сградите си.

Шоурум Оливети, Венеция, източник: archivibe.com

Тенденцията на архитектите да се заемат с дизайна на продукти от интериора или друг вид индустриален дизайн e често срещана практика през миналия век. Това може би се дължи на факта, че до голяма степен експериментацията и изследването на материалите са били фокус в дизайна на века, а архитектите имат ‘известно’ разбиране за материята.

Шоурум Оливети, Венеция, детайл на стълбище източник: atelierdehahn.com

Идентично е, разбира се, и в проектирането на сгради, но изискванията за функционалност между двете сфери се различават. Днес продуктовият дизайн е независимо професионално направление с широк пазар. А добрият баланс между изискванията за функционалност и естетически качества го прави все по-предпочитано направление в дизайна.

Тук прочетете повече за музеите за съвременно изкуство