Skip to main content
search

Писмеността е крайъгълният камък, който ни дава възможност да съхраним българското слово и култура. Днес честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност,  които са ключът към развитието на едно по-образовано общество.

Четете тук: Живите средища на българската култура и просвета

По този повод се срещаме с две прекрасни дами, които са се посветили на това да променят училищната среда и българската реалност за децата – арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова от Lusio Architects. Тяхната история започва с един конкурс за пространство за обучения, който те печелят и впоследствие реализират в своя проект “Лаборатория за млади иноватори” към 1. ОУ “Никола Вапцаров” в град Берковица. Днес вече имат богат опит и портфолио от едни от най-успешните проекти, свързани с образователната среда у нас.

Лаборатория за малки иноватори 1. ОУ “Никола Вапцаров”, Берковица | източник: Lusio Architects

  • Защо децата и защо училищната среда? 

Мария: Преди да започнем да се занимаваме с проектиране за училища, аз работех за студио в Амстердам, където проектирахме стадиони – мечтата на архитекта. Но там усетих как влагаш всичко от себе си, за да направиш нещо хубаво, а крайният ползвател е някой привилегирован, който гледа любимия си отбор от луксозна лоджия. Не усещах това удовлетворение, което мога да кажа, че получавам, когато работим за децата. Именно то е това, което ме зарежда и ме стимулира да продължавам да правя това, да се да се интересувам и развивам в тази сфера.

Лети: Паралелно преди време практикувахме като инструктори и лектори по дизайн мислене и развихме друг интересен поглед, който беше този на преподаватели и как те взаимодействат със средата. Много ни вълнуваше как пространството се отразява върху начина, по който човек иска да преподава вътре. Сблъскахме се с това как стандартната класна стая се опъва на учителя и му пречи да преподава по по различен и динамичен начин.

Лаборатория за малки иноватори 1. ОУ “Никола Вапцаров”, Берковица

Мария: Това ни накара да осъзнаем, че имаме суперсили и поглед в сфера, в която не сме и мечтали да имаме влияние. С архитектурни очи виждаме конкретни проблеми и знаем, че можем да помогнем.

  • Богатият ви опит с проектирането на STEM центрове започва рано в кариерата ви. Извървели сте дълъг път оттогава насам. Кое е най-ценното, което научихте?

Мария: STEM центърът е крачка към по-голямата картина, която би означавала цялото училище да е гъвкаво пространство за всякакви дейности.

Имам една голяма мечта, която е този термин да спре да съществува, а всички класни стаи и пространства да подпомогнат за такъв тип учене.

Лети: Хората са различни и това е проблемът на нашето училище – то не отразява различията между децата и техните дарби. STEM също носи този стереотип в себе си и трябва да се разчупва. Друг проблем на центровете е начинът по който масово се правят в момента, а именно посредством инжинеринг се ремонтират стаи и кабинети. Най-добре е в МОН да има архитектурно звено което да задава единна посока какво да се случва с преустройствата.

Математически кошер в 10 СУ “Теодор Траянов”, София | източник: Lusio Architects

Мария: Най-опасното в момента е, че така се инвестира в старото и се удължава неговия живот, вместо да се променя по нов и иновативен начин.

Четете тук:Образование, материална база и архитектура

  • В този ред на мисли кои са основните принципи, които използвате, за да направите едно пространство смислено?

Мария: Има много принципи да направиш пространството смислено. Например,  съществуват повече от един режим на учене и класните стаи трябва да са пригодни за това. Друг важен елемент са пространствата за социализация. В 90-то училище в Люлин създадохме едно вестибюлно пространство към STEM центъра, което се оказа много успешно, защото там се срещат всички ученици и класове.

Впоследствие получихме обратна връзка от преподавателите и учителите, че агресията сред децата е намаляла, защото просто са се опознали.

Лети: Нашите училища нямат общо пространство вътре и това много се усеща. Във всяко училище на запад това е едно от основните места за социализация – още с влизането си да попаднеш в едно пространство, което е събирателно за цялото училище и се борим и ние да имаме такива.

90. СУ “Ген. Хосе де Сан Мартин” | източник: Lusio Architects

  • Говорейки си за социализиране, възможно ли е училищата да бъдат достъпни за хората след 17 ч., през уикендите и дори през лятото и до какво ще доведе това?

Мария: Както събарянето на стените в училището създава общности сред децата, така и отварянето на вратите на училищата за квартала може да създава общности в града. Един от проблемите е, че от нормативна гледна училищата нямат право на стопанска дейност. Това не е единствената пречка, но често се дава като причина да спрем да мислим в тази посока.

Лети: Отварянето трябва да започне да се прави смислено и с малки стъпки – планирано с правила. Интересното е, че дори дворът е място за което се води страхотна битка поради въпроси свързани с вандализацията и експлоатацията на съоръженията. Когато в 90-то училище отвориха своя STEM център, учениците заедно с учителите създадоха свои правила за това как да се ползва. Те бяха плод на творчество на децата.

Да Винчи STEАM център към СУ “Христо Ботев” гр. Карнобат | източник: Lusio Architects

Когато си имал участие и си създал свое собствено правило, разбира се, че ще го спазваш. Това може да е добро начало за училищните дворове и самите училища. 

  • Мислите ли че имаме предпоставки за цялостно преосмисляне на училищната функционална схема у нас и какви позитиви ще донесе тя?

Лети:  Ние сега проектираме реконструкции, които са малки по обем засягат едва 15% от общата площ на училището. Със сигурност би било хубаво да видим ново училище проектирано и построено по обновената наредба за образователни сгради като пространствено разпределение, което да служи за модел как трябва да се проектират и строят съвременни училища. 

Да Винчи STEАM център към СУ “Христо Ботев” гр. Карнобат | източник: Lusio Architects

Мария: Като експериментален шоурум, където да отидат учителите на място, за да проведат няколко урока да да видят каква е разликата и защо е по-добре. Сградата трябва да насърчава децата да работят в екип, да се социализират и да се изяват.

Лети: Очаква се от новите сгради да учениците да влизат в голямо пространство и после да бъдат разделени на малки общности, всяка от които със свои пространства и част от голямата система на училището. Но не можем да разрушим всички стари сгради. Училищата, при които конструкцията позволява, трябва да бъдат трансформирани и преустроени, за да се използват по нов начин продиктуван от нуждите на новата образователна система.

Четете тук:За училищата, които са много повече от училища

Антония Косева

Вярва, че архитектурата отразява взаимоотношения между хора, пространства, идеи, и се стреми да я изследва през призмите на философията, критиката, историческия контекст. Обича да пие чай, докато навън вали, и прекарва свободното си време сред природата.

Остави коментар

Close Menu