Арх. Доника Георгиева и арх. Мирослав Велков от Ателие 3 ни разказват на по чаша кафе за проекта за реабилитация на Триъгълната кула на Сердика, който бе награден със специално отличие в първото издание на конкурса „Български архитектурни награди“. Археологическата структура е разкрита през 50-те години на XX в. при изкопните работи за строежа на сградата, в която се намира днес. През 70-те и 80-те години е експонирана в спортната секция на емблематичния магазин “София”. Преустройство на партерното ниво на сградата в най-близкото минало добавя към сутерена укрепваща стоманена конструкция, която премоства руините на кулата. Като добавим към това и следите от основи на сгради от първата половина на миналия век, получаваме интересно наслояване на историческите пластове на София в рамките само на един подземен етаж. През 2016-2017 г. екипът на Ателие 3 и АДМ Студио поема сложната задача да социализира подземното пространство с археологически структури като място за изложби, концерти и събития с финансиране чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

  • Какво даде началото на този комплексен проект, свързан с недвижимото културно наследство, който Вашият екип разработи?

Арх. Д. Георгиева: Началото беше желанието на Столична община и на Регионалния исторически музей София да съживят едно забравено място. Всъщност изпълнението на социализацията на Триъгълната кула е част от един по-голям проект „Античната история на София, културно-историческо наследство достъпно за всички“, по който се реализираха също и консервацията и социализацията на Западната порта на Сердика, както и конструктивно укрепване срещу сеизмични въздействия на базиликата „Св. София“. Конкретно към Ателие 3 се обърнаха колегите от АДМ Студио във връзка с работата с културно наследство и реално попаднахме в ситуация на инженеринг (проектиране и изпълнение).

Снимка: Ателие 3
  • Какви бяха препятствията в процеса на проектиране и реализация?

Арх. Д. Георгиева: По-скоро бихме ги нарекли предизвикателства и то от съвсем стандартните. Инженерингът ни изненада с определен бюджет въз основа на първоначални груби идеи на музея. Трябва да споделим, че и изпълнителят, и музеят подкрепиха нашите нови предложения за преустройство на цялото пространство. С известни напасвания, проектът успя да се впише в бюджета. Не ни подминаха обаче и обичайните неизвестни по време на реализацията – изненади дебнеха под старите мазилки и облицовки, в тавана, в отвори в пода около самите руини. Преодоляхме ги с пълното разбиране на изпълнителя и с почти ежедневно присъствие на място.

Преди и след намесата. | Снимка: Ателие 3

Арх. М. Велков: Съвсем наскоро посетихме и една много интересна изложба-инсталация там – „Пулсът на хартията“, част от София Хартиен Арт Фест 2018, която ни убеди, че макар и не много популярно, мястото съвсем успешно се използва за различни събития. Въпреки че нашата работа (на архитектите) има своя край, резултатите от нея продължават да живеят, но ние за добро или лошо нямаме влияние върху това, което се случва с нашия продукт. Затова бихме искали да обърнем внимание на едно друго предизвикателство, нещо извън нас – това на доброто управление на културното наследство. Защото освен че тази наша разходка до Триъгълната кула много ни зарадва и вдъхнови, останахме и малко разочаровани. Установихме, че в приемното пространство са се появили мебели, които не са съвсем в духа на нашето предложение за дизайн и въобще за облика му. За съжаление, все още при подобни обществени обекти обзавеждането и други елементи на дизайна се третират като нещо отделно, просто като поръчка за доставка на мебели.

Архитектурата е във всеки детайл, особено в малките неща, до които хората се докосват. Управлението на културното наследство – също.

Изложбата „Пулсът на хартията“| Снимка: Ателие 3
  • Какви съвременни принципи на опазването на архитектурното наследство заложихте в проекта?

Арх. М. Велков: Уважение към идентичността на мястото във всички нейни проявления и пластове. Създаване на преживяване. Когато слязохме за първи път в сутерена на Триъгълната кула, се озовахме в едно откровено подземно, скрито и мистериозно място, в което една-единствена крушка осветяваше парче от античния град. Усетихме, че именно това трябва да запазим такова, каквото е – подземно пространство. Искахме да подчертаем смисъла на археологическите структури като нещо, което по своята същност е подземно.

Искахме да въвлечем хората в едно приключение на слизане под земята и откриване на скрито място.

Арх. Д. Георгиева: Надяваме се да сме успели да предоставим вълнуващо преживяване, което дава възможност на посетителите да открият нещо неочаквано – само на една стълба разстояние от забързаната ежедневна улица. Едно спонтанно, детско откровение ни дава усещането, че сме се справили. Обектът беше почти завършен, когато едно любопитно момче беше успяло да влезе заедно с работниците.

Застанало на последното стъпало, момчето каза, че сякаш слиза в миналото.

Снимка: Ателие 3
  • Какво бихте желали да видите от античния град Сердика в бъдещето – например след 20 години?

Арх. Д. Георгиева: Нека това остане изненада и за мен. Имам мечта за това как искам да видя следите на антична Сердика след 20 години. Обживени, но въпреки това оставени скрити. Разказани, но въпреки това съхранили своята мистериозност. Истинни, но заедно с това и реална част от живота на града. София е прекрасна именно заради натрупването на история. Заради това, че в разреза на едно парче земя можеш буквално да видиш тази история. Какво по-вълнуващо от това да я откриваш, да се натъкваш на различни следи навсякъде, дори на най-неочаквани места – в „дупка“ в площада, през който минаваш всеки ден, в бара, от който си купуваш всяка сутрин кафе, в части от сградата, в която работиш…

Разкритията в зоната на Ларгото са най-видимите обекти от антична Сердика, но градът крие и своите потайности като триъгълната кула.

Арх. М. Велков: Градовете са интересни точно заради различните си пластове и най-голямата грешка би била да предпочетем един пласт пред друг. Защо например разкриването на амфитеатъра на Сердика да налага събарянето на цял ансамбъл сгради? Няма ли е да е по-интересно и дори по-информативно всички пластове да бъдат съхранени и допълвани? Градовете-музеи не са интересни за живеене, липсва им спонтанността и случайността. Интересни са само за туриста, за два часа, но трябва ли да сме туристи в града, в който живеем?

Да откриваш части от античния град е нещо интересно, особено, когато е свързано с изненада.

  • Освен доказани специалисти в архитектурната практика, вие сте и преподаватели в УАСГ. Какво послание бихте отправили към младите професионалисти, които искат да се занимават с недвижимото културно наследство?

Арх. Д. Георгиева: Да мечтаят. Да любопитстват. Да имат търпение. Всяко място е различно и вдъхновението със сигурност е скрито някъде там – остава само да съумеят да го видят. Затова да не следват сляпо рецепти – такива няма. А да имат куража да експериментират. Да работят по съвест, но винаги да търсят алтернативи отвъд очевидното. Вярвам, че с такъв подход културното наследство ще бъде наистина активен и неразделен елемент на нашето ежедневие, а не спорадично и изолирано явление.

Триъгълната кула на Сердика можете да откриете и вие на адрес: бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16, всеки ден от 10 до 18 часа.

 

Снимки: Ателие 3

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Работилница „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведена в УАСГ
Винербергер и Ховал показват как да изградим качествена среда на обитаване

Практически Workshop на тема „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведен на…