Skip to main content
search

В новогодишната нощ над един милион души посетиха площада „Таймс скуеър“ в Ню Йорк, за да изживеят една 110-годишна традиция – спускането на светещото кълбо, което отброява времето до настъпването на новата година. Въпреки ниските температури хората пренебрегват личния си комфорт и решават да посетят събитието на място. То се излъчва и на живо.

Първото такова събитие се организира от Адолф Охс, собственика на вестник „Ню Йорк Таймс“, на 31.12.1907 г., за посрещането на 1908 г. То е наследник на шоу с фойерверки за новогодишната нощ и е целяло да изяви новата тогава сграда на вестника. А това е именно сградата на номер 1, която в момента се използва предимно като „платно“, на което се разполагат реклами. Кълбото е проектирано от Арткрафт Щраус. Събитието се провежда всяка година от тогава до днес, само с изключение на две години по време на Втората световна война. В продължение на 60 секунди от 11:59:00 вечерта Северноамериканско източно време кълбото се спуска по специално проектиран пилон, докато не стигне долния му край и спре, за да отбележи настъпването на новата година.

Техници, проверяващи кълбото през 1978 г. | Photo: Chester Higgins Jr.—The New York Times | Redux

Първоначално кълбото е било изградено от желязо и дърво и осветено от лампи (крушки) с нажежаеми жички, като е имало тегло 320 кг и диаметър 150 см. Второто е инсталирано през 1920 г., със същите размери, но с по-малко тегло. По времето на войната спускането не се е състояло, защото светлината би могла да ориентира вражески бомбардировачи. През 1955 г. кълбото бива заменено с алуминиево, но с тегло само 68 кг. През 1995 г. в него биват инсталирани халогенни и строб лампи, които се управляват от компютърна система, както и блестящи камъни. Точното спускане се контролира със специална система, която свързва кълбото с американския Национален институт за стандарти и технологии. През 1999 г. то бива заменено с кристална топка с по-голям размер и с повече светлини, конструирана от „Уатърфорд кристъл“, , а през 2007 с още по-нова. Днес сме свидетели на шестото кълбо, отново изработено от „Уатърфорд Кристъл“  с диаметър 370 см и тегло 5386 кг, което издържа и на по-тежки метеорологични условия, тъй като кълбото остава на пилона през по-голямата част от годината.

Защо толкова много усилия за едно кълбо?

Въпреки че е възникнало като обект с по-скоро рекламна цел, кълбото и спускането му са се превърнали в традиция, която е важна за Ню Йорк. Всяка година ще има човек, който отива за първи път и такъв, който е бил там всяка година от живота си. Всеки ще открие нещо специфично и нещо лично в този „ритуал“. Въпреки че е част от сграда, то се възприема като самостоятелен елемент, емблема. Затова и в него се влагат толкова скъпи материали, те целят да изразят допълнителна стойност и да покажат, че това е нещо значимо за обществото.

Тестване на кълбото за посрещане на 2018 г. | Image: Youtube | NJTechReviews

Кълбото се е използва и като обект, на който се поставят послания, свързани с различни по-големи събития, било то чрез текст или чрез промяна в цвета и фигурите на светлината, като например темата “Hope for Healing”, свързана със злополучните атаки на 11.09.2001. Въпреки че то се е променяло няколко пъти в историята си, идеята за него остава и тя е важна за американската култура. Спускането се излъчва и по телевизията и е част от посрещането на новогодишната нощ за мнозина, освидетелства се и в популярната култура. То се превръща в колективен спомен, който хората асоциират с новото начало и с надеждата.

А кои са вашите емблеми?

 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu