Екопътеките – дестинации за бягство от града

В условията на социална изолация силата на технологиите, що се отнася до способността им да свързват хората, бе наново оценена. Професионални срещи, конференции, семинари, разговори с роднини и приятели – всичко това се пренесе от реалния свят в онлайн пространството. Паралелно с това стана ясно, че колкото и бърза, лесна и ефикасна да бъде комуникацията в мрежата, тя не може да замени личната среща. Същото важи и за безбройните забавления, които можем да открием онлайн, но някак не ни карат да се чувстваме напълно пълноценни и живи.
Поради това не е изненадващ и факта, че изключително голям брой хора се насочиха към нов тип бягство от града – вълнуваща разходка сред природата, или иначе казано – посещение на екопътека.

Кадър от екопътека “Боров камък” край Враца. Пътеката е една от най-живописните и популярни у нас, а по нейния маршрут има разнообразна инфраструктура за посетителите от естествен дървен материал | Източник: www.vr-balkan.net/

Бягството от града – преди и сега

Анализирайки туризма у нас в последните години се забелязват определени тенденции, които сякаш все по-ясно отстъпват пред новия тренд на планинския туризъм.
У нас настъпи експанзия на строителство на съоръжения, които имат основната цел да подпомогнат и развият две основни туристически направления у нас – селския туризъм и планинския туризъм. Чрез финансиране на европроекти или публично-частни партньорства бяха възстановени редица морално и материално остарели съоръжения в планинските региони. Паралелно с това се наблюдаваше настъпателно строителство на нов тип природни атракциони – така наречените екопътеки.

Кадър от екопътека “Бели Искър”, намираща се край Самоков | Източник: popytia.blogspot.com/

Въпреки това прогресивно строителство в последните две десетиления, едва през последните 3-4 години посещението на подобни обекти започна да набира все по-голяма популярност. Все повече хора твърдят, че

тишината и природата са новия лукс.

Именно поради това експерти коментират, че дори и след премахването на ограничителните мерки за работата на затворени обществени обекти, тенденцията за нарастване на посещаемостта на природни забележителности и екопътеки ще се съхрани.

Кадър от Крушунската екопътека, водеща до едни от най-известните и живописни водопади у нас – Крушунските водопади в област Ловеч | Източник: bestplacesinbulgaria.com

Какво всъщност са екопътеките?

Този привидно лесен въпрос всъщност се оказва с повишена трудност. Терминът е често пъти неправилно употребяван, като често пъти той бива асоцииран с всяка една туристическа пътека, която можем да открием в планинските местности у нас. Всъщност екопътеката представлява специално съоръжение, което отговаря на редица спецификации.

Дървени мостове, част от екопътека “Бели Искър”

За да притежава един туристически маршрут статута на екопътека, то той трябва да отговаря на няколко изключително важни условия, сред които най-съществените са интерактивността и интерпретативността. Това ще рече, че съответният маршрут има необходимата инфраструктура, за да предостави на туриста възможност за анализ на местната флора и фауна, както и на местните природни дадености и обекти. Примери за инфраструктурните и паркови елементи, необходими за задоволяването на това основно търсене, са съоръжения за наблюдаване на различни животински видове – кули, речни кейове, мостове, въжени пътеки, далекогледи, информационни табели и други.

Дяволската пътека, намираща се край Девин, е известна с големите си денивелационни амплитуди. Често пъти е описвана като една от най-екстремните у нас.

Що се отнася до нивото на трудност на преходите, които екопътеките предлагат, то най-често е ниско до средно натоварващо.

Екопътеките често са кръгови и биват изминавани за 2-3 часа.

Характерна особеност на екопътеките е обособяването на паркинг, кът с тоалетни или малко заведение, както и добре дефиниран главен вход. Туристът тръгва от една точка и се завръща на същата локация в края на обиколката си.

На какво се дължи популярността им?

Екопътеките притежават няколко основни предимства пред класическите планински маршрути и преходи.  Сред тях са подсигурения почти целогодишен достъп, добрата инфраструктура в околностите, липсата на опасност от изгубване. Основен фактор е лесната достъпност за хора от различни възрасти, както и липсата на необходимост от специална екипировка и малката дължина на изминатия път.

Кадър на дървено съоръжение, прикрепено към скалните образования на Дяволската пътека край Девин

Какво е бъдещето на този вид туризъм у нас?

Макар и опитните планинари да ги приемат като лека разходка, то за масовия прохождащ турист и работещият градски жител екопътеките са истински ценна възможност за бягство от градския шум и урбанизирания пейзаж на забързаното ежедневие. Търсенето на по-отдалечени, но достъпни места за отдих и рекреация, се забелязва не само при екопътеките, но и при селския туризъм и къмпингуването по българското Черноморие.

Пътеката “Искър-Панега” е развита по течението на река Златна панега. Близостта й до София, както и до редица други забележителности, я прави предпочитана дестинация за почивните дни на столичани.

Тенденцията е да нараства както интереса към тези места от страна на туристите, така и инвестиционния интерес към тях. Паралелно с това основната идея зад тях е да предоставят достъп до автентични и съхранени природни местности без да се засяга, замърсява и разрушава тяхното естествено състояние и растителен и животински свят.

Голяма част от екопътеките у нас се намират под опеката на природните паркове, националните паркове или резерватите, на чиято територия се намират.

Ще успеем ли да се справим с трудната  задача за съхраняването на тези красиви и непокътнати кътчета в условията на популяризиране на интереса към екопътеките у нас?