Живот в Колелиба

Христина Христова е архитект и любопитен изследовател на съвременния човек, потребностите му и обитавания от него свят. Професионалният й път започва още от първата година на обучението й, когато тя става част от студио „ASD“ и „Детска архитектурна работилница“. Следват 3 години стаж в Лондон, а след това и във водещата интериорна фирма у нас DontDIY. Отскоро е архитект на свободна практика и развива собствен бизнес с колоритния си проект за къща на колела, наречен „Колелиба“. Проектът печели разпознаваемост от архитектурни списания като ArchDaily, Dezeen. Houzz и др. Кое е вдъхновило Христина да създаде прототип на подвижна къща и какво е бъдещето на номадската архитектура, ще разберем от самата нея.

Разкажи ни какво е „Колелиба“. Как ти хрумна идеята за нея?

Всичко стана като на шега. Проектът за „колелибата“ създадох за мен и семейството ми, не съм имала бизнес план в началото. Когато заминах за Лондон с една малка чанта ръчен багаж и се озовах в миниатюрна квартира, в която неочаквано прекарах три години, мисленето ми коренно се промени.

арх. Христина Христова

Осъзнах от колко малко всъщност имаме нужда, за да живеем добре, що се отнася до вещи, средства и пространство.

Започнах да се интересувам от минималистичното живеене и обитаване. Докато се задълбочавах в изследванията си и все повече се разочаровах от уседналия начин на живот и дългогодишните перипетии, с които хората се сблъскват, за да се сдобият с недвижимо имущество, изведнъж ми хрумна идеята за малка подвижна къща.

С мъжа ми искахме да си имаме дом на колела, който да е достатъчно компактен, за да има всичко необходимо, да бъде лесно преносим и същевременно да създава домашен уют. Искахме да избягаме от бетоновия туризъм, залял иначе красивото ни Черноморие. Така се роди проекта за „Колелибата“. Аз скицирах денонощно и обяснявах по телефона на мъжа ми кое как трябва да бъде изпълнено, а той със своята изключителна сръчност и с помощ от приятели успя да построи „колелибата”. Когато се завърнах, довършихме всичко заедно и отпътувахме с нашата “колелиба” за къмпинг „Градина“, където неочаквано номадският ни дом се зарадва на огромен интерес от всички случайни минувачи, а по-късно и от световни медии.

С какво е по-различна „Колелибата“ от всяка една каравана?

На първо място, разликата е в материалите. Ние използваме само естествени материали и сме редуцирали пластмасата до минимум.

Използваме българска иглолистна дървесина, която освен устойчива, лека и екологична, е и ароматна. Къщичките имат дъх на бор, което е едно от нещата, които им придават усещането, че си си вкъщи. Това е и другата голяма разлика с обикновените каравани – дизайнерската домашна обстановка и персоналното усещане, което всеки има в своята „колелиба”. Нашата идея е да сведем всички мебели и атрибути до най-необходимото.

Колелибата има възпитателен характер, точно както имаше за мен стаята ми с площ 6 кв. м в Лондон.

Първата “колелиба” за австрийски клиенти

Дори клиентите ни споделят, че са усетили промяна в себе си, откакто имат нашия прототип. Австрийските ни клиенти, които имат апартамент с площ 200 кв. м и всякакви екстри, признаха, че с нетърпение чакат да дойдат дните, които могат да прекарат в „колелибата” със значително по-малко удобства. Тя ни задава въпроса от какво всъщност имаме нужда.

От какво тогава имаме нужда? С какво разполага една „колелиба”?

Имаме три прототипа на „Колелиба” в момента – семейна, мини и оригинална. Първият прототип е с размери 2х4,3м, предвидена е за двама до трима души и разполага с вътрешна тоалетна, бойлер, външен душ, кухня с хладилник, мивка, фурна, разтегателен диван, детско легло и множество мебели за съхранение. Най-ценените й придобивки се оказаха верандата и пейката, която може да се монтира и демонтира, тъй като прекарването на летните дни е по- често покрай „колелибата”, а не в нея.

Как се придвижва „колелибата” и къде имаме право да я поставяме?

Обикновено се транспортират натоварени върху камион, а гумите се използват за улеснено товарене, разтоварване и позициониране в парцела като се избягва необходимостта от кран. В някои по-специфични слуваи могат да бъдат изработени и с разрешителни да бъдат теглени от превозно средство на собствените си гуми.

Какъв тип хора си поръчват „Колелиба” и имате ли нови прототипи за специфични клиенти?

За момента сме направили 4 колелиби. Предимно заинтересовани са чуждестранни семейства с мечта за номадски начин на живот и по-екологична и спокойна почивка. Интересното е, че получаваме все по-нови и креативни предложения за функционалност. На прага сме на разработването на съвсем нова „колелиба”, която ще служи за офис. Идеята е тя да бъде използвана за мобилно пространство за споделена работа, а още по-хубавото е, че ще бъде в България. Тази нова „колелиба” ще бъде оборудвана с кафене, работни места и две кабинки за телефонни разговори, които ще се превръщат в детски кътове при необходимост. Освен проекта за подвижната работилничка, сме разработвали и други прототипи, като дизайна на „колелиба” за винен туризъм, например.

Идеята на проекта е, че винарската изба ще има централно ядро, а колелибите за дегустация ще бъдат разхвърляни из лозята. Всеки ентусиаст, който е решил да се разходи до лозето с колело например, ще може да се наслади на студена чаша вино и гледката на живописна местност, както и на процеса на бране на гроздето.

Друго предизвикателство, с което се захванахме, бяха също два експериментални модела за къмпинг в Германия. Също така, съвсем скоро ще започнем и проектирането на нова дегустаторска „колелиба”, която ще наподобява бъчва, но за нея дори самите ние още знаем съвсем малко.

Особено интересен е начинът, по който клиентите ни ни намират понякога. Фирмата, която ни възложи винарските „колелиби”, беше видяла прототипа на къщата, докато я изнасяхме за клиентите ни в Австрия. Някой я е мернал от автомобила си и си е записал сайта ни. Много ми допадна тази случка, оказва се, че дори рекламата ни се случва по номадски.

Мислиш ли, че все повече хора в България ще избират номадския начин на живот в бъдеще?

В последните години има много голямо развитие в това отношение. Хората все повече се интересуват от алтернативен туризъм.

Съвсем скоро ще бъде прескочен етапът на бетоновите хотели.

Хората все повече се интересуват от така наречения “hospitality” туризъм, или търсенето на емоция и преживяване при престоя на ново място и на атмосфера, различна от хотелиерската.

Работенето от вкъщи също добива популярност дори в българските фирми. Все повече хора избират свободната практика. Съвсем възможно е скоро да имаме система от мобилни споделени пространства за работа, в които да можем да се чекираме с карта и да работим в различни офиси в зависимост от местоположението ни в момента.

Определено имаме потенциал за подобен начин на живот. Редовно следя рубриката „Да хванеш гората“, в която хората споделят избора си да загърбят града и офиса и да се върнат към природата. Нищо чудно да заварите и мен след няколко години да садя чушки и домати в някой селски двор.