Skip to main content
search

Потенциалът за развитието на София и това как един град се превръща в Град на бъдещето – това бяха част от водещите теми по време на провелата се на 19 февруари в столицата конференция „Knowledge City 2020 – Градове на бъдещето“. По време на форума бяха дадени добри примери и стратегии за взаимодействието между бизнеса и местната власт, както и препоръки за подобрение на връзката с институциите и частния сектор. Според експерти при правилни стратегическо развитие София може да се превърне в международен център за иновации. За понижаване на цените на жилищата у нас би допринесло създаването на система за издаване на електронни разрешителни за строеж, коментираха още от бранша.

Заместник-министър Николова по време на конференцията

Събитието протече под патронажа на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която откри конференцията и постави акцент върху необходимостта от комплексно решение на глобалните проблеми на градската среда. Тя постави и твърдението, че е необходима синергия между институциите – в това лице и икономическите оператори и общините. По думите й бъдещето на регионалната и градската политика в България е основано на подход „отдолу-нагоре“, чрез който ще се постигне партньорство, координация и съгласуваност на всички заинтересовани страни в процеса.

„В рамките на предложения нов интегриран териториален подход се предвижда всички населени места да бъдат с осигурен достъп до ресурси. В това число попадат и малките населени места, като стремежът е намаляване на дисбалансите, които съществуват в момента.“, коментира зам.-министърът. Тя съобщи, че освен по ОПРР, в периода 2021-2027 година шест района ще получат допълнително финансово стимулиране и подкрепа за развитието на бъдещи устойчиви стратегии.

За преобразяването на градската среда съществена роля играе дигитализацията на местната администрация.

Според Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи, електронното разрешително за строеж би могло да доведе до намаляване на цените на имотите. Това би се дължало на факта, че ще се предлагат повече сгради с по-добро качество при спазване на законовите срокове и норми. Този подход, според Шопов, може да се приложи най-лесно в жилищния сегмент от строителния сектор.

Георги Шопов – председател на Националната асоциация на строителните предприемачи

Именно дигитализирането на процесите в столичната администрация, така че да отговаря ефективно на нуждите на гражданите, е основна задача на Столична община. Това изтъкна по време на конференцията зам.-кметът на София с ресор „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ Владимир Данаилов. По думите му София може да се превърне в международен център за иновации, като все по-често столицата ще започне да привлича повече инвеститори чрез ефикасното развитие на местни стратегии и иновативни нововъведения в града.

Владимир Данаилов

Ключова роля за облагородяване на градовете има и енергийната трансформация.

„Трябва да има енергиен национален план за направлението Климат – енергетика в зависимост от специфичните особености.“, посочи Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell Bulgaria, и допълни, че вече има предложение от страна на компанията за изграждане на пътна карта. В него се набляга на това, че трябва да бъде завишена ролята на природния газ, особено с амбициите на правителството да открие нови икономически и инвеститорски възможности чрез създаването на газов хъб.

Камелия Славейкова –  изпълнителен директор на Shell Bulgaria

По отношение на развитието в посока зелена икономика, Елена Крумова, член на Съвета на директорите на Сиском Инженеринг, заяви, че общините разполагат с ограничен административен ресурс, но въпреки това има перспективни примери и тепърва предстои да се работи в това направление.

„В 39 общини са инвестирани 31 млн. евро в различни хардуерни инструменти, за да станат градовете по-умни. Софтуерните продукти за умен град са от гледна точка на общини, граждани и бизнес за създаване, поддържане и развитие на база от точни реални данни.“, допълни Крумова.

Част от експертите, взели участие в KNOWLEDGE CITY 2020

Форумът „Knowledge City 2020 – Градове на бъдещето“ обърна поглед и към добрите практики извън България. Специален гост на събитието бе Георг Памър, управляващ директор на Aspern Smart City Research от Виена, който разказа за технологичния квартал Aspern в австрийската столица. От изоставено летище в края на 50-те години на миналия век, благодарение на джойнт венчър между Siemens, местни електроразпределителни мрежи и други организации, се ражда проектът за нов и модерен квартал във Виена. С перспектива да живеят в него са 25 хиляди жители, за които има осигурени нови 20 хиляди работни места, сподели още Памър. Идеята за енергийно ефективния „Aspern – град край езерото“, е пример за това как големите населени места могат да се борят с климатичните промени и да предоставят добра среда за живот на местните.

Георг Памър – управляващ директор на Aspern Smart City Research

По отношение на устойчивите архитектурно-строителни и инженерни решения и развитието на градската среда в България експертите настояха за повече експертиза. Николай Стефанов, експерт бизнес развитие Системи за управление на сгради в Шнайдер Електрик, заяви, че „преминаването към либерализиран енергиен пазар в България, започнало през 2012 г., постави въпроса за разхищение, затова все повече сгради се проектират с енергийни възобновяеми източници“.

Архитектът Ангел Захариев пък изрази мнение, че за да има устойчиви „зелени решения“ за града, трябва да има хора със „зелени убеждения“. По отношение на столицата той препоръча да се погледне към индустриалните зони и хилядите декари покрай изоставени и подценени от държавата железопътни линии. По думите му те са огромен потенциал за развитие на града в далечна перспектива – 2050 година.

Част от експертите, взели участие в KNOWLEDGE CITY 2020

Конференцията „Knowledge City 2020 – Градове на бъдещето“ обхвана актулните теми в областта на планирането, създаването и управлението на умни градове. Тя постави перспективи за бъдещите стратегии за развитие на това направление у нас и изтъкна добрите примери от Европа и света.

Биляна Апостолова

Студент по архитектура в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Обича да пътува, да изследва нови места и да изучава нови култури, да анализира влиянието на архитектурната среда над обществените процеси. Споделя убеждението, че архитектурата е философия и синтез между наука и изкуство.

Остави коментар

Close Menu