През 2001 г. се взема решение за създаването на най-големия археологически музей в света. Държавата е Египет, а локацията – пустинното плато, разположено между Великите пирамиди в Гиза и новия град на Кайро. 17 години след началото на амбициозния проект дълго мечтаната реализация е в действие. До края на тази година се очаква музеят да започне частично да изпълнява своята функция. Част от главните изложбени зали ще станат достъпни за обществото и туристите, а официалното откриване на целия комплекс се очаква да бъде през 2022 г.

Процесът на строителство – края на 2017 г. Снимка: www.lornaofarabia.com

Конкурс

Началото на дългия път започва с обявяването на конкурс за „Великият египетски музей” през 2001 г. След разглеждането на 1557 кандидатури от 82 държави, дизайнът на архитектурното бюро Heneghan Peng от Ирландия има честта да се превърне в дом на новия музей. Изборът на най-подходящия проект продължава две години, поради огромния брой кандидатури, които правят архитектурния конкурс втория най-мащабен в историята. Изборът на този проект се описва от критиците с думите:

„Чрез изследване на геометрията, светлината и тъмнината, те съумяват да достигнат до идеята за силата на простотата и да я използват по най-умелия начин”

Локация

Изборът на локация за новия музей не е случаен. Платото е разположено на 50 м над околността и има поглед както към древната Гиза, така и към най-новите постройки в Кайро. То играе ролята на пресечна точка между античността и модерния свят. Интересното е, че самият музей е превъплъщение на същата метафора – изцяло съвременна сцена, служеща за възхвала на атичността.

Разположението на музея спрямо пирамидите и града. Снимка: www.hparc.com

Музейна част

Една от основните амбиции на проекта е превръщането му в световен център на египтологията. Там ще бъде новата точка, където учените ще могат да продължат проучванията си по разкриването на тайните на една от най-мистериозните цивилизации. Самият музеят ще притежава най-голямата колекция от египетски артефакти в света. Част от тях ще бъдат предметите, открити в гробницата на Тутанкамон, които досега не са били достояние на широката публика. Сграда ще бъде с разгъната застроена площ от 95 хил.кв.м. Ще бъде оборудвана с 20 хил.кв.м. изложбена площ, детски музей, център за консервация и реставрация, библиотека, аудиториум, мултимедийни и конферентни зали.

Преместването на статуята на Рамзес II. Снимка: www.voanews.com

В началото на тази година 3 200-годишната статуя на Рамзес II беше преместена в музея, за да се превърне в централна фигура в атриумното пространство. Богатата петхилядна история на Египетската цивилизация ще бъде поднесена и благодарение на най-съвременните технологии. Това ще се превърне в едно приятно, забавно, образователно и културно преживяване за всички посетители.

Архитектура

Музеят се развива между нивото на Нилската долина и платото, като не се изкачва над височината му, за да не наруши природния силует. Сградата всъщност стъпва в долината, обемно изкачвайки се до нивото, формирано от географската характеристика на местоположението. Новата структура утилизира височинната разлика, превръщайки се в новия „ръб” на платото. Така постройката частично потъва в пустинята. Фасадата на музея прави лек наклон, образуван от прозрачна каменна стена. Използваният материал е алабастър, който се възприема различно през деня и през нощта, благодарение на светлинните ефекти.

Новият „ръб“ на платото – макет. Снимка: www.archi.ru

В общия си вид стената е образувана от геометрични форми, които се отварят и затврят, наподобявайки на пролуки в пустинния пейзаж. Мащабът,  формата и цветовете ѝ препращат към пирамидите, въпреки че е изцяло изпълнена чрез съвременни методи.

Тук древното и модерното се преплитат още веднъж.

Входът към музея се характеризира от различни „нива”, през които трябва да премине посетителят. Първоначално той попада в монументален преден двор, засенчено входно пространство и тържествено основно стълбище, което го изкачва до нивото на платото. Там за първи път се разкрива величествена гледка към пирамидите от интериора на музея. Приветстването на посетителя чрез преминаване през различни по вид пространтсва, препраща към древната египетска архитектура. При традиционните храмове се наблюдава подобна поредица от разнообразни по големина и въздействие помещения, които съпровождат посетителя до достигането му до най-значимото място от комплекса.

Светлина

Светлината играе важна роля при оформянето на възприятието на помещенията и цялостния вид на музейния комплекс. В традиционната египетска архитектура светлината е била линейна, преминавайки като лъч през поредицата от пространства. И тази характеристика е частично заимствана от архитектите. Светлината се проявява при три основни части от музея: силно осветеното стълбище, прозрачната стена и светлинните улеи, които се формират като кухини, които пресичат платото. Те могат да бъдат възприети в далечина от пирамидите или Кайро и придават отличителен вид на структурата.

Светлинните улеи пресичащи платото. Снимка: www.hparc.com

Огромното забавяне на строежа се дължи на промяната на политическата ситуация в страната както и на големи финансови проблеми, но амбицията за достигане на крайните цели е все още налице. Краят е дългоочакван от египетската и световната общност. Завършването на грандиозния проект за „ядрото на египтологията” е на път да се случи. Въпреки многобройните пречки, днес строежът продължава.

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

МЕТРОСТАНЦИЯТА – ФОРМА НА ИЗКУСТВО
Как Стокхолмското метро се превърна в арт галерия?

© Conor MacNeill Какви са първите асоциации, които правите, когато чуете думата „метростан…