„Това е изключително грозно.“ – възкликва Ким Стори, един от главните проектанти на площада „Йондж-Дъндас“ в Торонто, Канада, като вижда огромните дигитални реклами по фасадите на сградите.

Площадът е изграден в началото на нашия век, но проектантите Ким Стори и Джеймс Браун избягват да посещават това място. От проект, достоен за гордост, той се е превърнал в нещо срамно, особено след като градската управа наскоро е поставила още седем дигитални реклами.

„Трябва да има място, където не сме бомбардирани от реклами.“

Стори смята, че поставянето на табели и екрани стеснява пространството. С проектирането на площада, архитектите са си го представяли като място, в което демократичното общество да се събира, дискутира и демонстрира и преди всичко да бъде общност. Сега тя го описва доста крайно.

„Смърт на публичното пространство.“

Според градската управа, табелите помагат на площада, защото без цветните светлини той изчезва от погледа на жителите на Торонто. Новите седем заменят четири по-малки, като това е се е случило след двугодишен процес на обсъждане. Според генералния управител на площада Тейлор Ратс, така площадът става фокус на централната зона и обществото печели от него. Самата Стори е била част от този процес като консултант, но се е оттеглила, след като е разбрала, че управата го разглежда повече като пространство за отдаване под наем, а не като публично такова.

Пространството през деня | Photo: Evan Goldenberg

Актуалната визия на площада обаче е приета от предишен управителен борд и не може да бъде лесно променяна. Миналата година градът е сключил 10-годишен договор с медийна компания, която е отговорна за инсталациите и разходите. Милионните приходи от реклама за този период ще се използват за организирането на повече развлекателни събития.

Робърт Райт, директор на Центъра за ландшафтно проучване на университета на Торонто смята, че площадът се приватизира за сметка на публичното ползване. Маргарет Кон, професор по политически науки в същия университет казва, че характера на публичните пространства отразява ценностите на обществото.

Паралели с България

У нас все още се радваме на не толкова големи интереси в тази насока. Огромните екрани са рядко срещано явление, но множеството малки и големи билбордове, реклами, табели, всяка от които „крещи“ със собствен цвят и шрифт, са нещото, което ежедневно ни съпътства.

НДК преди – с корона от реклама. Днес рекламите се поставят по-дискретно по големите вертикали на фасадата. | Снимка: БГНЕС

Разполагаме и с положителни примери в тази насока – особено в София. Огромната реклама „Mtel“, която гордо стоеше на входната фасада на НДК, бе премахната. Имахме възможността повече от година да се любуваме на задните части на Ники Минаж върху фасадата на бившия хотел „П

лиска“, тогава нефункциониращ и превърнал се в сграда – билборд. След основен ремонт това бе премахнато и сега сградата действа като централа на банка. Свидетели сме на редуциране броя на билбордовете, които преди бяха превзели града.

Входът на пешеходната зона на бул. „Витоша“, фланкиран с две огромни реклами на добре познати компании. | Снимка: ceb.bg

Сега е ред на всички тези шарени табели, „аквариуми“ на кафенета и електриково оцветени будки, които визуално замърсяват средата ни и оформят едно безлично и откровено грозно пространство. В него архитектурата е отстъпила на рекламата и е станала анонимна, невидима. А чули ли сте някой да казва, че обича реклами?

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Поглед отблизо: независимото архитектурно образование
INCM Витоша 2018: Паралели и публичен ден

Наскоро ви припомнихме за ЕАСА, най-мащабната независима образователна мрежа в Европа. Съз…