Срещам се с Ирина и Камелия, за да ми разкажат за последната образователна програма на „Мещра“, която приключи преди броени дни. Имам удоволствието да ги познавам не откъде да е, а от тяхна лятна работилница по опазване на архитектурното наследство, провела се в с. Долен през 2016 г. Пазейки топли спомени от преживяното и наученото, се радвам, че и до момента проследявам успешната дейност на сдружението. Започваме разговора, връщайки се към самото начало…

  • Откъде води началото си сдружение „Мещра“?

Ирина: Започнахме през 2015 г. в с. Долен – архитектурен резерват в западните Родопи, близо до Гоце Делчев. Тогава все още бяхме неформална организация от група приятели с афинитет към опазване на културното наследство. По покана на наши познати решихме да организираме първата ни лятна работилница именно там. Привлякохме студенти по архитектура и реставрация и се събра група с обща цел. Тя беше да помогнем за направата на инфраструктура към един фестивал, който се случи през август 2015 г. – Transfiguration. В с. Долен се запознахме с местни майстори и същевременно, благодарение на нашите приятели – Веселин Митев, Стефан Парисов, арх. Николай Маринов, видяхме колко е приятно и колко е важно ние, като архитекти, да работим с естествени материали – дърво, камък, глина. Правеше се калдъръм, изграждаше се сцена с дървена конструкция и това беше много ценно за нас. След това участвахме в самия фестивал в Долен, като вече бяхме проучили мястото по-обстойно. Направихме архитектурни разходки в резервата, за да потопим гостите в атмосферата му. Видяхме, че работата с по-широка публика се получава много успешно.

Снимка: © Иван Колев

Тогава усетихме необходимостта от такива инициативи както за по-специализирана, така и за неспециализирана аудитория.

Камелия: Тъй като фестивалът се провеждаше в селище, което е архитектурен резерват, за организаторите на фестивала беше важно акцента на събитието да не е само и единствено музиката, а и самото място, което е ценно със своята архитектура и история. Затова те се обърнаха към нас, като архитекти, занимаващи се с опазване на наследството.

Ирина: В това време забелязахме, че е работено в резервата доста отдавна – през 80-те години. Информацията за него беше доста фрагментирана, неактуална. Решихме, че би било полезно да работим и в тази посока – да актуализираме, да анализираме състоянието на материалното културно наследство, а в същото време интервюирахме и местното население. Така съчетахме изследвания върху двата типа културно наследство – материално и нематериално. След това направихме и есенна работилница и видяхме, че пак има интерес. Така решихме да основем официално и сдружението.

В края на 2015 г. с много плам и ентусиазъм създадохме „Мещра – Традиционни знания и занаяти“.

  • Какво се случи на образователната ви програма „В света на старопланинската архитектура“, която се проведе преди броени дни?

Камелия: Тя се провежда за трета поредна година и става все по-успешна. Започнахме да я организираме първоначално с ЕМО Етър, а през миналата година като организатори се присъединиха и КАБ. Тази година програмата продължи три дни. Имахме 31 участника, които не бяха само архитекти – имаше строителни инженери, етнографи и хора, които се занимават с музика и кино, студенти, хора от чужбина… и от всякакви възрасти. Ние много се радваме за това, защото показва, че успяваме да достигнем до по-широка публика. През тези три дни имахме лекции преди обед и работилници следобед. Имаше лекции за материално наследство на Възраждането, за възрожденската архитектура, както и за нематериалното наследство. Имахме и лекция, посветена на дървените конструкции.

Ирина: Програмата даде възможност на всички участници да споделят своето мнение и проблеми, свързани с темата за опазването. Имаше хора с доста опит и беше ценно да обменим впечатления и идеи с тях.

  • Прави впечатление, че залагате в голяма степен на работата с естествени материали. С какво са важни практическите обучения?

Ирина: Според нас точно практическата част липсва много в нашето образование като архитекти – да се докоснеш до материала, да знаеш неговите качества и предимства, как едно време са се правили и какви са видовете сглобки. Още при основаването на сдружението започнахме да проучваме темата за възрожденската архитектура. За всеки един период е изключително важно да познаваш материалите, техниките и уменията, с които са боравели. На нашите работилници силно наблягаме на практическата част. В последната образователна програма имахме работа с леска, глина, дърво и камък.

Камелия: За пръв път на Етъра тази година участниците имаха възможност да участват в работилница за направа на суха зидария. Също така, те направиха и една дървена конструкция с пълнеж от кирпичени тухли, леска, глина и слама.

Освен че тези материали са били основни в строителните методи на Възраждането,  те могат да се използват и днес.

Могат да се строят къщи от дърво и глина и те са много приятни за обитаване, създават по-здравословна среда и микроклимат.

Ирина: Тепърва хората ще се убеждават в качествата на естествените материали. Неслучайно тези възрожденски къщи, които достигат до нас, толкова години са устояли на времето. В същото време всеки, който е успял да нощува в една такава къща известно време, усеща благоприятния ефект от естествените материали.

  • Има ли приемствеността между поколенията? Има ли на кой да бъдат предадени тези знания?

Ирина: Точно по време на работилниците ние свързваме старите майстори и хората. При последната ни работилница пък работихме с млади майстори, което също много ни радва. Читателите скоро ще се запознаят с историите им. Ще публикуваме кратки интервюта с тях и ще се разбере как при някои това е наследствен занаят, а други просто са се вдъхновили и са го научили. Точно това е и една от целите на нашето сдружение – да правим връзка между майсторите и новото поколение, за да може тези знания и умения да се предадат, да има тъй наречената трансмисия.  Ако това не се осъществи, те просто ще се изгубят и забравят.

Камелия: Може би е въпрос на време повече хора да започнат да се интересуват.

  • Наблюдава се постепенна промяна в отношението към опазването на архитектурното наследство. Какво е бъдещето на възрожденските къщи?

Ирина: Нашето желание е чрез дейността на сдружението да повишим цялостния интерес по темата. Както собствениците на тези къщи, така и специалистите и неспециалистите, които са радетели за опазването на културното наследство, трябва първо да съумеят да го оценят, за да бъде съхранено. То не трябва да бъде статично. Тази среда е редно да се обживява, за да се съхрани духът на мястото, както например през 2015 г. Долен се съживи с фестивала с културна насоченост. Освен музика, трябва да се набляга на знанията за архитектура, занаяти…

Снимка: © Сдружение „Мещра“

Много бихме искали това да се случва на повече места и вярваме, че с такива инициативи правим важна крачка за това.

Преди около месец проведохме теренно проучване по проект „Строителните занаяти на Стара планина“. Тогава бяхме свидетели, че има млади хора, които предпочитат да живеят в тези възрожденски къщи в близост до града. Там намерихме и един майстор-каменар. Друго, което ми направи впечатление, беше, че има чужденци, които оценяват високо нашата възрожденска архитектура.

Ирина: Въпрос на време е повече хора да оценят какво културно наследство имаме – материално и нематериално. Много се надяваме да съумеем да го опазим заедно. Дано повече хора ни подкрепят в тази идея.

  • Как разширявате обхвата и избирате локациите, които изследвате?

Ирина: Честно казано, нещата до момента са се получили в голяма степен заради инициативи на местното население. Участвали сме в много доброволчески инициативи с повечето хора от сдружението. Първо започнахме в Долен, а след това се замислихме колко е интересна странджанската къща. Решихме да отидем до там, да видим това място, то пък много ни хареса. След това през 2016 г. написахме проект към Национален фонд „Култура“. Получихме частична финансова подкрепа, а ние доброволно вложихме много, за да открием новата дестинация. В Странджа имахме теренно проучване, работилница, бяхме в търсене на майстори. Неслучайно нарекохме проекта „Добър ден, майсторе. Как я построи?“, като фокусът беше нематериално културно наследство и бяхме в търсене на майстори и традиционни строителни практики.

Снимка: © Ирина Аргирова

Намерихме такива, съвместно направихме работилници, имаше и много силна изложба, която обиколи цяла България – беше в Етъра, Варна, както и на няколко места в София. Правим всичко това с цел популяризиране и достигане до повече хора.

Камелия: Наследството е общо на всички ни. Ако пазим информацията само за нас, няма да има никакво развитие. Искаме и други хора се вдъхновяват.

Ирина: Продължаваме да развиваме всички дестинации и да развиваме темите и проучванията. Всяка година се опитваме да надграждаме с действия и знание. Тази година новата ни дестинация беше с. Лозен в източните Родопи. Оттам ни намериха с цел да се създаде един музей.

Снимка: © Сдружение „Мещра“

Камелия: В с. Лозен работата ни не беше само демонстрация и обучение за работа с естествени материали. Там реставрирахме глинените мазилки на къща, на която отново да ѝ бъде вдъхнат живот и да и се придаде нова обществена функция.

Ирина: Това е наше много голямо желание – да работим върху реални обекти.

  • Какви са следващите предизвикателства пред екипа на „Мещра“?

Ирина: Продължаваме работа по проекта „Строителните занаяти на Стара планина“, който осъществяваме в партньорство с Етнографски музей на открито „Етър“, подкрепен от Национален фонд „Култура“, НГПИ „Тревненската школа“ и Национален етнографски музей. През октомври предстои второ теренно проучване. През юли обиколихме 30 селища, махали и села. Сега анализираме информацията, която събрахме, и ще се върнем да изследваме материално и нематериално наследство.

Ще сме много радостни да имаме повече доброволци – който има желание да се включи и да помогне.

Теренното проучване ще се проведе за един уикенд през октомври. Ще презентираме самия проект в началото на октомври в тревненската школа, за да привлечем и учениците на местно ниво. А за следващата година бихме искали да продължим работа по местата, където сме започнали, включително в с. Долен.

Още информация за сдружение „Мещра“ можете да откриете тук.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

КЪСО КИНО вечер: Архитектурата в/на киното
Кино вечери и Кинематограф.BG Ви канят на специална селекция от филми

„Когато нямаш време за губене“ е време да гледаш късо кино. Новото събитие на Кино вечери …