“Архитектурата не ме интересува. Предпочитам да я правя.“, така се изразява скромният Карола, който смята работата си за равна по важност на всяка друга. За разлика от повечето „звездни“ архитекти на нашето време, които намират чрез архитектурата форма за себеизява, Карола твърди, че той просто прави това, което може, като всеки друг човек във всяка сфера. Подходът му към живота проличава ясно в работата му. Той избира да твори в Африка, когато това още съвсем не е толкова популярно. Вместо да се опита да внедри западната мода в архитектурата на „третия свят“, той избира да изследва местното строителство и позабравените базови форми и материали. Според него архитектурата се ражда като решение на технически и организационни проблеми, най-вече съотнесени към климата на дадено място и наличните материали.

image: https://dome.mit.edu

Фабрицио Карола, или както още го наричат „земният архитект“, е роден в Неапол през 1931 г., а само няколко дни след настъпването на 2019 г. светът се сбогува с него. За дългия си архитектурен път той оставя в наследство множество публикации, теоретични разработки, архитектурни шедьоври, вдъхновени от местната африканска архитектура и тази на Средиземноморието. Създава експериментално селище за тестване и строително обучение, наречено NEAGORA’ 7 piazze, както и училище за конструкции и теоретично изследване на облите форми, арките, сводовете и куполите. Сред най-значимите му творби са Болницата Каеди в Мавритания, пазарите в Мопти и в Бамако, джамията Гао и медицинският център Бандиагара в Мали, както и замъкът на крал Дахомей за филма „Зелена кобра“ в Гана.

image: https://twitter.com

Куполът, като основна форма, използвана в проектите му, произлиза като начин на изпълнение от Нубийския купол. Старата технология за строене на куполи е посредством инструмент наречен  „компас“. Изпълнението е без цимент и без дървен кофраж. Целта е да се сведе до минимум използването на изчерпаеми материали и опростяване на строителния процес, така че работната ръка да не се налага да бъде квалифицирана. Компасът се състои от прикрепен статив към земята в центъра на кръга, върху който ще се изгражда покритие. От статива излиза прът, който може да се движи във вертилакна посока. В свободната му страна се поставя дървено кубче, перпендикулярно на пръта. С него се измерва точното разстояние, на което трябва да поставят тухлите. Карола използва античната технология, но по нов начин. Той поставя компаса на количка и така получава повече възможности за формообразуване.

image: http://www.duosegno.it

Чрез удължаване на вътрешния диаметър на купола се подобрява циркулацията на въздуха в него. По този начин също се намалява наклона на поставяните тухли. Архитектът работи също върху многото възможности за пресичане на куполите един с друг. За него облата структурна форма не е само естетична, тя отлично се вписва в африканския пейзаж, но по-важното й качество е социалната й роля.  Тя е икономична, лесна за изпълнение и ефективна, затова и архитектът нарича купола „социален модел“. Това е форма, която покорно служи на обществото си.

image: pinterest.com

Най-репрезентативна за работата на неаполитанския архитект остава болницата Каеди. Тя му носи и наградата Aga Khan Award през 1995г. Каеди е на практика по средата на пустинята, на много километри от близките градове. Земята и камъните са единственият наличен материал. Това е и първият проблем, с който се сблъсква Карола при проектирането на сградата. Той решава да построи фурна, в която да пече тухли с помощтта на обелките от ориз като гориво.  Така строителният материал се създава на място без разходи за транспорт. Местни хора без никакъв опит в строителството биват обучени в лесната методика на Карола за строене, така се избягват и допълнителните усложнения за търсене на професионалисти.

image: https://en.biennale-orleans.fr

Композиционно болницата представлява експеримент от комбинацията на куполи и сводове, които включват прости куполи, сложни куполи, конвенционални полукуполи, такива във формата на шушулки и арки, които формират коридорите. Светлината навлиза през отворите между арките и през стъклени отвори межди тухлите. Планът на постройката прилича на типичния за африканската архитектура фрактален модел. Лекари, пациенти и местни жители припознават болницата като свое пространство, сякаш винаги си е била там.

image: https://bhutandiploma.files.wordpress.com

Творчеството на Фабрицио Карола ще остане една от най-значимите италиански следи в архитектурата на Африка, както и в хуманитарната дейност изобщо. Най-важният принцип на работа, който знаменития архитект ни завещава като съвет е да имаме уважение.

„Уважението към природата, към страните и обитателите им е част от мен. Уважението е онова, което ми пречи да се възползвам от свободата си.“

Основен източник: https://www.habitante.it

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Михаела Икономова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Апетитни интериори
Привлекателният дизайн на заведенията за хранене

В световния ден на храната ще си поговорим за онези пространства, които правят блюдата ни …