Потърсих Димитър Караниколов, защото той е един от най-успешните български фотографи на световната сцена. Освен, че кадрите му са били публикувани в световни платформи като National Geographic, Lonely Planet, Fubiz и Designboom, те биват ежедневно наблюдавани и от над 30 000 последователи в инстаграм, които се наслаждават на внушителни картини от целия свят.

Същевременно с това той е архитект и основател на студио MESHROOM за архитектурни визуализации, работи и върху създаването на видео игри. Интересният му начин на живот и погледът му към архитектурата през разчупената призма на фотографията и визуалните изкуства истински предизвикаха нашия интерес да научим нещо повече за него…

  • Какво е общото между архитектурата и фотографията?

Всички визуални изкуства си приличат.

Основните принципи за композиция, светлина и цвят са приложими навсякъде. Освен с фотография, аз се занимавам и с архитектурни визуализации, които често наричам „снимки на бъдещи сгради”. За мен това е един вид виртуална фотография, в която се използват техники от класическата такава, така че общото е между двете е много.

В практиката си често се опитвам да заснемам минималистични архитектурни гледни точки. Например topdown кадри на природа и сгради „в план“, тоест от птичи поглед. Фото филтрите и прийомите за ретуш пък ми помагат във визуализациите. Тези примери само доказват колко взаимосвързани са архитектурата и фотографията.

  • Как хобито се превръща в професия?

Опитвам усилено фотографското ми хоби да НЕ се превръща в професия!

Тогава ще стане задължение и ще трябва да си търся ново хоби, чрез което да бягам от рутината на професионалните си задължения. Снимам само когато съм в настроение и за удоволствие. Напоследък наистина голяма част от времето си отделям и за комерсиални фотографски проекти, но темите и сюжети си избирам сам. Отказвам да снимам по поръчка!

  • Как намирате баланса между пътуванията и професионалния живот?

Аз съм „escape artist“ – хаха!

Живеем във време, в което технологиите позволяват лесна комуникация и невероятен обмен на информация. Нашите клиенти са предимно във Великобритания. Проектите, по които работим са в Китай, Катар, Америка, т.н. Нашето студио пък е в София.

Не мисля, че вече има значение кой къде е – часовата разлика е даже предимство понякога. Светът е пълен с дигитални номади, които намират начин да работят отвсякъде. Предполагам, че и аз се вписвам в тези характеристики.

  • Как изкуството провокира обществения диалог?

Вярвам, че най-добрият начин да изразиш позиция по даден проблем е като направиш нещо красиво, интересно, позитивно и дори шеговито по темата. Ivan Vazov Open бе спонтанна акция, която направихме с приятели в тази посока. Краткото видео и кадри, които заснехме, се разпространиха органично и достигнаха до хиляди хора.

Без критика и без негативизъм ние просто благодарихме на общината за предоставената възможност да поиграем тенис на „червена” настилка в центъра на София. Това впоследствие се превърна в катализатор на закъснелия ремонт на улицата, така че той  да може да приключи по-бързо.

  • Как въображаемият свят на видеоигрите ни позволява да разберем по-добре реалния такъв?

Според една теория, която напоследък доби популярност – всички ние живеем в компютърна симулация. В бъдеще границата между реално и виртуално ще бъде все по-размита. Човешкото зрение е с резолюция 576 мегапиксела. В момента вече съществуват очила за виртуална реалност с резолюция до 50 мегапиксела.

Можете ли да си представите какво ще се случи само след няколко години, когато технологиите достигнат и надминат нашите биологични предели? Игрите са чудесно средство за изследване на пространството – има конкурси за на най-добра сграда в игра, а и real -time интерактивните начини за презентиране на архитектура стават все популярни и достъпни.

  • Какво означава да бъдеш пътешественик?

Можеш да си пътешественик и без да пътуваш много.

Това е въпрос на избор за взаимодействие със света. Някои хора обичат познатото и сигурното и в това няма нищо лошо. Други, когато отидат до кварталния магазин, предпочитат да се върнат по друг път, защото харесват промяната дори и на микрониво.

Вече е все по-трудно да си пътешественик. Времето на Великите географски открия е отдавна отминало и всички сме просто туристи! Ето защо най-интересните места за мен са най-малко популярните – там стават и най-добрите кадри. Един съвет от мен – купете си „Lonely Planet Guide” за дадена държава и избягвайте всички места, които са изброени там! Успех!

Работата на Димитър Караниколов можете да следите на линовете:

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Архитектура за кучета
Стархитектите за най-добрия приятел на човека

Още през 2012 година японският дизайнер, куратор и арт директор Кеня Хара кани едни от най…