Курортен комплекс Русалка – миражът на българския държавен туризъм

Около края на 60-те години френската туристическа компания “Медитеран” решава да инвестира в създаването на затворен туристически комплекс по нашето черноморие. Тази инвестиция резултира във вече достъпния за всички комплекс “Русалка”, който до днес може да се определи като една от холистичните архитектурни намеси, осъществени някога по крайбрежието ни.

Източник: сп. “Архитектура”

Комплексът е създаден контрастно на бързо развиващите се градоустройствени проекти като Слънчев бряг и Златни пясъци и за времето си се превръща в един от най-луксозните курорти по родния бряг. В днешната статия ще ви запознаем с историята на комплекса и ще разгледаме архитектурния подход, който успява да впише близо 350 вили в природния контекст в местността “Птичи залив”.

Курорт “Русалка” 1977 – 1979, автор : М. Кожухаров

Най-доброто за …

Първоначално за френската инвестицията се отрежда парцел зад добре познатия хотел “Кубан” в Слънчев бряг. Впоследствие се взима решението комплексът да се премести на нова, по-уединена локация, далеч от шума и погледите на ‘обикновения’ държавен турист.

Новоизбраната локация се намира на 80 км североизточно от Варна в непосредствена близост до “Птичия залив”, познат също под името “Таук Лиман”. Местността е защитена зона с разнообразен скалист пейзаж и богата флора и фауна. До 1968 г. тя е била напълно дива и незастроена, а курортът е бил първата архитектурна намеса в защитената местност.

Източник: Bulgarian Visual Archive / Milena Nikolova, Фотограф: Панайот Бърнев

В контраст с типичния морски курортен град, ясно планираните градоустройствени схеми и големи хотелски здания, “Русалка” се явява като противоположност на тогавашния масов туризъм. Комплексът предлага уединение, а достъпът до него със сигурност може да се определи като елитарен.

Изхождайки от това, че комплексът главно е френска инвестиция, можем да предположим, че голяма част от летуващите там са били западноевропейци. А единствените българи, имали възможност да посещават комплекса, са били тези, които могат да платят за почивка в долари.

Източник: архив В-А.С. Боровика-Романова

Затвореният комплекс като самодостатъчен организъм

По неофициални сведения за около 11 долара на ден гостите са имали достъп до единствения “ол инклузив” в страната, включващ всички услуги и забавления, предлагани в комплекса. От плажни забавления, спортни дейности и културни програми, до неограничена консумация на храни и напитки.

Ляво: Пощенска Картичка – Курорт ” РУСАЛКА”, Среда: Курорт “Русалка” 1970 – 1972, автор Ир. Недева, Дясно : Swimmers’ bay near Rusalka on the Black Sea, 1985 -1986, Euro Guide 86/87 (Page 54)

Голямата част от свободните площи в комплекса са били заети от растителност, а множество други пространства са се обособили за спорт и активно разпускане. Концептуално комплексът е трябвало да предостави всичко нужно на гостите си, дотолкова, че да не е нужно да го напускат, като за това се грижи и централната обществена част.

Тя се разполага на самия бряг и помества администрация, търговски център, ресторанти и сцена за културни събития, както и казино. Също така може да се определи като основен визуален репер в композицията на целия комплекс и предлага близостта до градската динамика на тези, които биха имали нужда от нея.

Източник: архив В-А.С. Боровика-Романова

Как трябва да изглежда архитектурата, когато се подхожда с внимание към околната среда?

Селището е ситуирано в защитена зона и овладяването на архитектурата с респект към природните дадености е с най-висок приоритет.

Постройките са решени като модернистични обеми със строго изчистена естетика – подход, който у нас се среща по-рядко от други прояви на регионализма в следвоенна България. След Освобождението множеството български архитекти се обучават в западни школи, изцяло отдадени на модерното движение, то обаче се проявява най-силно в България в следвоенния период и създава най-голямата част от сградния фонд у нас.

Източник: архив В-А.С. Боровика-Романова

В множество образци на модернизма у нас наблюдаваме и как чрез възприемане на контекста и локалната архитектура той се превръща в регионализъм, като вернакуларната архитектура е забележима в детайлите на модернистичните постройки у нас. В случая на “Русалка” по-скоро се развива архитектура, която отговаря на изискването на модернизма чрез липса на всякакви орнаменти и способността на постройките да се впишат незабележимо в природния контекст.

Източник: Bulgarian Visual Archive / Milena Nikolova, Фотограф: Панайот Бърнев

Жилищните образувания в “Русалка” се състоят от констелации от бунгала, едно или две, обединени като унифицирана типологична единица, която се повтаря из пейзажа. Отделните модули са групирани в по-големи ‘букети’ от терасирани жилища, които варират спрямо терена. Модулите са били развити изключително прецизно и универсално, за да могат да се напаснат на скалната локация, а и същевременно с това да излъчват нужната завършеност в композицията.

Източник: сп. “Архитектура”

Не архитектурата дефинира структурата на комплекса, а природата.

В готовия си вид комплексът е осигурявал повече от хиляда спални места, поместени в цели 528 жилищни клетки. Самата цифра е доста голяма, но разположението на бунгалата е разнообразно и големината на жилищните групи варира спрямо изискванията на локацията. Бунгалата са разпръснати из цялата площ на комплекса, като в никакъв случай не доминират в пространството.

Източник: сп. “Архитектура”

Чрез дори аскетична изчистеност в композицията те сякаш принадлежат точно на тези склонове, като множество чайки, обърнати към брега. Това усещане се създава чрез наслагване терасиране на обемите. Някои от тях са разположени централно и образуват големи групи на преден план, други са скрити умело из дървесната растителност, а трети се показват бегло и белеят мъждиво из пейзажа. Комплексът хармонизира толкова силно с природата именно заради децентрализираното разположение на бунгалата.

Източник: Bulgarian Visual Archive / Milena Nikolova, Фотограф: Панайот Бърнев

Какво се случва с “Русалка” след падането на режима?

Както вече споменахме курорт “Русалка” е замислен като затворен комплекс за чужденци и определени българи. Семплият лукс, който се е предлагал там, е плод на множество проучвания на комплекси по Средиземноморието и резултатът холистично отговаря на нуждите на туриста в симбиоза с природната среда.

Последващите години след 10-ти ноември комплекса се отваря за повечето заможни българи, което все още го поддържа като непосилна туристическа местност за масовия турист. През 1999 г. едно от първите частни дружества в България “АКБ Корпорация” – собственост на познатия публично бизнесмен Николай Банев, купува комплекса за само 2 милиона долара и от 2002 г. насам той е отворен за всички.

Източник: welcome.bg/cities/русалка/

Както повечето обекти и дружества, придобити от Банев, “Русалка” също бива обречена на процеси на стагнация. При множество следвоенни курорти по черноморието ни може да се наблюдава неглижирането на материалната база, въпреки, че на пръв поглед екстериорния облик на постройките е значително запазен. Често духът на миналото с невидима носталгия се преплита с настоящето, като качеството на пространствата по своеобразен начин все още е осезаемо.

Източник: https://www.bgspomen.com/2016/05/3.html

“Русалка” може да се разглежда като антоним на бетонизирания ни бряг и културата на кичозния лукс. Обратно на познатите модерни хотелски комплекси, изградени след 90-те години на миналия век, “Русалка” е замислен като недоминиращ по характер, а подчертаващ природните дадености на северното ни черноморие.

Архитектурата на комплекса може да се разглежда като инструмент, респектиращ материята, върху която е използван.

А този респект е продуктът и подходът на времето, в което е построен комплекса. Важно е да си припомняме добрите архитектурни практики, които издържат под тежестта на времето. Особено в контекста на съвременните ни туристически курорти – масово плод на времето от 90-те до днес – когато архитектурата отказва да работи с контекста на средата, а създава нов контекст във всяко едно свое проявление.