Монументалното изкуство – минало, бъдеще и потенциал като културна ценност

Архитектурното проектиране обхваща множество различни сфери. Те работят една за друга, допълват се. Понякога наред с архитектурата и строителството се нарежда и изкуството. В този ред на мисли монументалният синтез между архитектурата и изкуство в близкото минало е бил неизменна част от публичните пространства и сгради, и не само. 

Фреска във фоайето на Университета по хранителни технологии, гр. Пловдив, източник: Ново Архитектурно Наследство

През годините обаче той постепенно се превръща в поредния пренебрегван слой от градския облик, страдайки лесно от предприемането на необмислени ремонтни дейности и трайни интервенции. 

Днес монументалният синтез е един от най-уязвимите към загуба на автентичност или дори цялостно заличаване елементи в изградената среда, защото се възприема само като орнаментална част от архитектурата или пък ценността му като обект на изкуството изобщо не се отчита.

Останки от мозайката на бившия ЦУМ, гр. Горна Оряховица, източник: @theforgottencivilization

Необходимостта от обновяване на множество сгради и публични пространства е налице. Често обаче промените у нас се случват недообмислено и без възприемане на достойнствата на съществуващия архитектурен контекст. Всеки път, когато се допусне подобна интервенция изгубваме къс недвижимо културно наследство. В отговор на тази практика нека да обърнем внимание върху качествата на синтеза на архитектурата с изкуствата. Какво място заема той в изградената среда и защо е спешно необходимо художествената му стойност да бъде разпозната и съхранена.

Многопластието на художествения синтез

Голяма част от монументалното изкуство, което откриваме в публичните пространства и сгради у нас е плод на друго време и идеи. Тоталитарният режим в България, и не само, превръща монументалния синтез между изкуство и архитектура в неизменна част от оформянето на пространствата, както в града, така и в интериорите на сградите. 

Сграфито “Септември” в Културния дом, гр. Мъглиж, източник: @theforgottencivilization

Изкуството често е било идеологически инструмент, които работи на емоционално ниво в обществото. Наличието на изкуството в публичната среда е било търсен похват, който говори за изтънченост и се опитва да подобрява самооценката на режима и неговото възприятие от обществото. 

Освен тези неща обаче монументалното изкуство по това време е и алтернативното поле за изява на безброй артисти, които пречупват заданието през своята призма и тази на времето.

Монументалният синтез като идеологически подход 

През 1932 г. в московската резиденция на Максим Горки, Сталин определя писателите като “инженерите на човешката душа”. С това изказване не се визират само писатели, но и всички артисти, боравещи с изкуството и художествената материя. 

Мозайка в училище “Иван П. Бардин”, източник : @theforgottencivilization

Изкуството има способността да предизвиква емоционален отклик в човешкото съзнание, който по-рядко от обикновено би могъл да бъде подложен на съмнение. Заради първичността на емоционалната реакция изкуството, придружено от нужната символика и мащаб се превръща в един изключително мощен двигател за възпитаване на обществени ценности.

Монументалният синтез в архитектурните произведения от своя страна борави на първо място с размера си, който често внушава патосно усещане за величие и героизъм.

Но дори и по-малък по мащаб, чрез символизъм синтезът не губи своята идеологическа функция.

Бившата академия за социални науки и мениджмънт на БКП – днес сграда на НБУ, източник: @theforgottencivilization

През последните години у нас Димо Иванов е бил единственият, който посвещава изследване изцяло на монументалното сграфито в България в рамите на докторската си дисертация към Великотърновския университет. В интервю към “Труд” той споделя, че най-много монументални творби у нас са били създадени именно около периода на честването 1300 години от създаването на Първата българска държава. След това най-често се срещат сцените, ориентирани към бъдещето и технологичния напредък.

Сграфито на булевард “Юрий Гагарин”, гр. Перник, източник: @theforgottencivilization

Монументалният синтез и творческия порив

Художественият синтез обаче невинаги е бил плод на политическо желание. Едни от другите често срещани мотиви са битовите, изобразяващи сцени от живота на трудещия се българин – в предприятията, полето или града, в зависимост поминъка на мястото, за което са направени. Творбите невинаги са били символно натоварени, въпреки че може заданието да е имало по-конкретен замисъл.

Често можем да намерим абстрактни експресии и геометрични композиции, особено във фасадите от 80-те години на миналия век. По стойност творбите у нас не отстъпват на световните примери, по актуалност в тенденциите на изкуството – също.

Мозайка пред бившия завод за обработка на варовик, гр. Мездра, източник : @theforgottencivilization

Синтезът, бивайки интегрална част от изградената среда е бил систематичен начин за предоставяне на творчески възможности.

Платформи като конкурс е повече от желателно да се случват много по-често днес, защото има маса от практикуващи артисти, чието изкуство е многопластово и способно да облагороди облика на градовете ни. Неоспоримо е, че държавата е финансирала този тип изкуство и то масово, правейки прехраната на творците възможна. 

Керамично пано в завода за преработка на полиестерна коприна, Димитровград, източник : Ново Архитектурно Наследство

Изгубените синтези и липсващото разбиране за художествена стойност

Чрез проявите на художествения синтез в архитектурата, режимът понякога е възпитавал ценности, величаел е история, герои, но в общия и всеки случай е ангажирал сетивата на хората с изкуство. Това по себе си може и да се определи и като холистичен подход към изграждането на обитаемата среда, независимо дали творбите се срещат в общината, на площада, пощата или някое кафе.

Стойността им е възприемана по различен начин, дори и хората невинаги да са разчитали смислово символизма в изображенията. 

В последните години сме свидетели на пагубни практики за “реновации” на ценни сгради и примери на следвоенната ни архитектура, за които думата “ремонт” подхожда по-добре.

Скорошен пример за застрашен художествен синтез намираме в бившата трапезария на УМБАЛ Пловдив. По план за преустройство пространството трябва да се превърне в спешен приемен център. Служител в заведението се свързва със семейството на Йоан Левиев, алармирайки, че творбата, обхващаща цяла стена на помещението ще бъде заличена с цел да се пробият прозорци в стената.

Източник: plovdivtime.bg

Впоследствие се установява истинският автор на творбата – проф. Емил Николов, преподавател в НХА. От снимките се вижда как директно върху стенописа с червен акрилен спрей варварски са набелязани приблизителните отвори на прозорците. От репортаж на БНТ се дава публичност на случая.

Проектантите съобщават, че до момента на репортажа не са били наясно с факта, че е имало подобна творба, защото по време на заснемането на пространството стената е била закрита от мебели. Въпреки това е чудно как някой би одобрил идеята, вече наясно със наличието на стенописа, върху него да се отбележат толкова инвазивно ‘необходимите’ червени черти. Засега ремонтните дейности са спрени, докато се вземе решение за следващи действия. 

Стенописът по време на архитектурното заснемане, източник: plovdivtime.bg

За други произведения в Пловдив е прекалено късно за действие, какъвто бе и случаят с фреската на Йоан Левиев в бившия Синдикален дом през 2014 г. По думите на зам.-кмета по културата Стефан Стоянов става ясно: „Стената на която се е намирала фреската е била съборена и вероятно изхвърлена като строителен отпадък“. 

Проект за вече унищоженото фреско, източник : digital.libplovdiv.com

Активизация на обществото по казуси с опазването на недвижимо наследство

За жалост други “реновации” също придобиват невъобразими измерения, какъвто бе и случаят с проекта за подобряване на енергийната ефективност на “Театър София” през 2021 г. Планът включваше подменянето на запазената автентичната фасада и прилежащите художествени релефи на Емилия Николова-Байер с изцяло нова каменна облицовка. 

Повече за случая Театър София в наша статия

Театър “София”, юли 2022, автор на снимката: Анета Василева

На база проучвателския труд на Софияплан и фондация “Ново архитектурно наследство” (НАН), които през 2020 г. проучват следвоенното наследство на София, където попада и сградата на театъра, и благодарение на активността на “Спаси София” – тогава гражданска организация, публичното внимание беше насочено към казуса. Тогава станахме свидетели на активизация на гражданското общество, относно проблемите с отношението ни към архитектурното наследство и липсващата му институционална защита.

Това по себе си не беше достатъчно, за да наложи легален архитектурен критерий, по който да бъде изпълнен проекта, но е факт, че обществото реагира.

Интериорът на фоайето на театър “София” – преди(ляво) и по време(дясно) на ремонт, източник : Ново Архитектурно Наследство

Въпреки, че ще се запазят релефите на фасадата останалият облицовъчен камък ще бъде подменен с различен от този, с който са направени релефите. Самата фасада ще промени своята повърхнина и симбиозата между архитектура и синтез ще промени своята цялост. В отклик на публичността по казуса в Националната галерия “Квадрат 500” може се види изложба посветена на работата на Емилия Николова-Байер и фокусът е върху изследването на синтеза между изкуство и архитектура.

Повече за изложбата в “Квадрат 500”

Вместо действащи институции – действащи организации

През годините са се появявали различни организации и инициативи, имащи за цел да документират и насочват публичното внимание към забравените примери на монументалното изкуство и техните ценностни качества, но за истинското им опазване са нужни систематични подходи и легално-административни мерки, които регулират процесите за реконструкция.

Фреско “Плодородна България”, гр. Елена, източник : @theforgottencivilization

Една от инициативите е проектът Тhe Forgotten Civilization (Забравената Цивилизация) на Стефан Спасов, който документира примерите за монументално изкуство из страната и събира информация за техните автори и датировка, като акцентира и на проблема с честото заличаване на подобни творби. 

Към страницата на The Forgotten Civilization

Неправителствена организация, работеща в сферата на културното опазване е и Balkan Heritage Foundation, която изследва 100 обекта в градовете Бургас, Велико Търново, Пловдив и София. Целта на изследването е “да се изготвят оценки и предписания за бъдещото им опазване”. Проучването ще бъде интегрирано и в базата данни на онлайн регистър за стенното монументално изкуство в България, който ще бъде създаден по проекта до есента на 2023 г. като ключов инструмент за подпомагане на местните власти при изпълнение на политиките за култура, опазване и утилизация на монументалното изкуство в градска среда.” 

Монументална стенопис (сграфито), „Балкантон“, източник: registersofia.bg

През последните години изследователската работа на фондация “Ново архитектурно наследство” също играе роля в популяризирането и създаването на отношение от страна на обществото към проблемите с опазване на недвижимото наследство от следвоенния период в България в това число и на монументалния синтез. 

Проектът Димитровград

Един от проектите, над които НАН работи през тази година е локализиран в Димитровград – най-младият град в България, а темата е именно монументалния синтез на архитектурата с изкуствата. Неслучайно Димитровград е смятан за най-големия строителен проект на българския държавен социализъм. Да си представим, че трябвало да се напише сценарии за построяването на нов град. Архитектите са сценографи, а сценарист е политическият режим.

Снимачната площадка е Димитровград, който се превръща във “витрина” за прехода на българското общество от аграрно такова към модерно.

Градската среда е специално курирана чрез архитектурата и присъствието на художествени синтези, които продължават да заемат ключово място в облика на града и неговата идентичност, дори след процесите на десталинизация.

Булевард „Георги Раковски”, Димитровград, източник : Ново Архитектурно Наследство

По инициатива на Община Димитровград НАН заедно с историка на изкуствата – Светлана Куюмджиева, изследват монументалния синтез на изкуствата в града като своеобразна система. Целта на проучването е творбите да бъдат анализирани, като след това бъдат предложени за статут на недвижимо културно наследство. 

Монументален синтез “Благоденствие”, Димитровград, източник: Ново Ахитектурно Наследство

Това е първият град на територията на България, чиято система от архитектурно-художествени синтези е дълбоко и систематично проучена. Фактът, че проектът е възложен от самата Община говори за това, че е възможно културното наследство да се приоритизира на административно ниво. Силно се надяваме проектът в Димитровград да бъде само началото и подобни инициативи да се прокарат и в други градове из страната.

Част от монументалните творби в проучването за Димитровград, източник: Ново Архитектурно Наследство

Повече за проекта на “Ново архитектурно наследство”в Димитровград

Насочване на публичното внимание 

Опазването на монументалните синтези е ключово за запазване на спомена за миналото, както и за историческия и естетически облик на градовете ни. Крайно недопустимо е историческата наслоеност на българския град да бъде безследно заличена под неосъзнати инвестиционни интереси и неглижирането на материалната база. Монументалният синтез е значителна част от недвижимия културен капитал на държавата и отношението към него не би следвало да е различно от това към артефакт в музей или галерия. 

Следвоенният град може да се възприема като своеобразен открит музей. За съжаление, днес този потенциал до голяма степен е неосъзнат, а са налице невъзвратими процеси на заличаване. Това означава, че са нужни както административна защита, така и популяризиране на това наследство като културна и туристическа ценност на местно, и национално ниво.