Нови ъгли на интерпретация в Павилион “Барселона” – виртуална архитектурна обиколка

Немското участие на Международното изложение в Барселона през 1929 г. представя един от най-знаковите шедьоври в света на архитектурата. Емблематичният павилион “Барселона”, проектиран от Лудвиг Мис ван дер Рое е пример за интернационалния архитектурен стил поради чистотата на формата си, пространствената концепция и интелигентното използване на структури и материали.

Въпреки че Мис проектира своя Павилион “Барселона” преди повече от 90 години, дизайнът му оказва огромно влияние върху поколения архитекти и все още елементи и похвати от него продължават да се възпроизвеждат и интерпретират в съвременната архитектура.

Анализ на циркулацията в сградата – арх. Пол Рудолф

През годините са правени редица пространствени анализи и проучвания, разкриващи ценностите на проекта отвъд видимото. Нека направим и ние задълбочена „виртуална“ обиколка в павилиона, с която да се опитаме да разкрием принципите, похватите и методите използвани от Мис, погледнати през призмата на тазгодишното ми посещение в павилиона.

Четете тук: Компилация от основните символи в павилион “Барселона”

Прозрачността на архитектурния облик, олицетворяваща ценностите на Германия по това време

По това време Германия се издига от пораженията на Първата световна война и се опитва да създаде нов образ за себе си пред света. През 1920 г. Мис пише:

“Нашите предци са строили здраво и затворено, ние предпочитаме лекотата и откритостта… Отдихът и спокойствието са това, което нашите къщи трябва да ни дадат”. 

Павилионът от 1929 г. вероятно се стреми да символизира “модерната” германска къща. Въпреки че,  тогава се смята за ефимерна структура, павилионът се превръща в най-важната сграда на ХХ век.

Четете тук: Физическо превъплъщение на демокрацията, политическата прозрачност и идентичността на нова Германия 

Платформата и нейната роля

Как мислите, защо архитектите решават да издигнат павилион “Барселона” във височина, а не го позиционират директно на земята? 

Павилионът е разположен на хоризонтална платформа на повече от метър над земята.

Чрез повдигането на павилиона се постига визуалното възприятие на своеобразна “сцена”. В случая, Мис се стреми да разграничи сградата от заобикалящата я среда. С издигането на павилиона архитектите създават място, което ясно се отделя от земята. Похват, който дава усещане за нещо по-висше и по-важно. Изкачването по стъпалата на платформата отделно засилва чувството за монументалност при навлизане в пространството – не може да попаднеш в павилиона моментално, това е преход, който изисква време и осмисляне.

Отраженията като слоеве на действителността 

Вътрешните образи се смесват с външните си аналози; това, което се намира отзад, с това, което се намира отпред; близкото с далечното; светлините със сенките; отраженията с материала. 

Изображенията представят стъклените стени, участващи в композицията. Ако се вгледате в многобройните образи, които се отразяват по стъклото, ще видите различни слоеве на реалността, които се преплитат в прозрачните стени.  Както се забелязва, образите се наслагват един върху друг в многобройно, сложно цяло. По този начин отраженията се превръщат в още един материал, съставляващ павилиона, наред със стъклото, мрамора, стоманата и водата.

„Вратите“ и тяхното пространствено оформление

Диаграма на пространствата – арх. Пол Рудолф

В тази сграда няма прозорци, врати или коридори. Тук “вратите” са празни пространства между стените, а “прозорците” са прозрачни плоскости. 

Стените не са перфорирани, за да се създадат пролуки, както се прави по принцип, а вместо това те изглеждат като автономни, цялостни елементи, и сякаш се плъзгат между пода и тавана, между стъклените плоскости и металните рамки. Няма физическо разделение между различните пространства в павилиона, пространствата се преплитат, оформяйки непрекъсната среда. Съществува постоянна визуална връзка между различните зони и екстериора.

Конструкцията, осигуряваща флуидност

За пространството на павилиона се казва, че е флуидно, защото насърчава посетителите да се движат безкрайно.

Стъпките на посетителите трудно могат да бъдат спрени. В павилиона функциите на опора и ограждане са разделени. Покривът не се опира на стените, а на осем кръстосани стоманени колони. Тези колони позволяват стените да се разполагат свободно в пространството. Това е така нареченият “отворен план” в архитектурата. Можете ли да отгатнете причината за геометрията и покритието на колоните?

Колоните стават тънки, тъй като са покрити с фурнир от неръждаема стомана и променят външния си вид. Отраженията им се умножават и те са склонни да изчезват – едва се възприемат. 

Диалога между изкуство и архитектура

Забележете пространствения диалог между скулптурата и сградата. Това място не би било същото без скулптурата, точно както скулптурата се изразява повече и по-ясно благодарение на архитектурата. 

Скулптурата изглежда осветена зад сянката на покрива и потопена в среда от зелен и бял мрамор. 

Естествената светлина, която се хвърля върху материала, води до множество проблясъци и отражения. Тъй като е полиран, мраморът отразява също толкова, колкото и стъклото, създавайки ярки и сенчести ефекти с външната светлина. Образът на статуята се мултиплицира. Така, без да се движите, можете да я видите от различни гледни точки. 

Интериорно пространство

Един от основните подходи на модернизма представлява взаимното “проникване” на  вътрешното и външното пространство по различни начини. В павилиона зависимост от ориентацията – към входа, разположен тангенциално между равнините, към главното езеро; към градината, с продължението на пода и тавана, рамкиращи зеления бурен, който покрива всичко; и вдясно: интериорът прелива в екстериор, когато част от тавана изчезва, създавайки двор, който внася светлина дори в най-вътрешната част на галерията. Мраморът и стъклените стени се плъзгат между светъл таван и под, свързвайки две среди: градината и интериора.

Градината

Какво според вас отличава тази пространствена ситуация от останалите в павилиона? 

Това място е ключово за цялата концепция на сградата – то е изцяло ориентирано към задната градина. Преходът отвътре навън не е никак рязък – намира се в междинно пространство на сянка, което осигурява постепенно и последователно преминаване. Мястото позволява да сте защитени от покрива, но същевременно да сте в пълен контакт с околната природата на уединената градина. Лекият ѝ наклон изолира от улицата и предлага собствен пейзаж.

Материалите – качества, цветове и текстури

Краищата на двора са изградени от парчета зелен мрамор от Алпите, които са стриктно подредени в решетъчен модел. Стената от златист атласки оникс заема централното място. Отдясно тъмнозелена стена от мрамор от остров Тинос, Гърция, скрива входа. Подобно на земята отвън, подът вътре е направен от парчета римски травертинов мрамор.

Целият обект посредством материалите предлага алтернативен пейзаж на околната среда. Текстурите, отраженията и цветовете се променят непрекъснато с течение на часовете и промяната на светлината. 

Мраморните стени са изпълнени с ивици, текстури и цветове. Прозорците, прозрачни или оцветени, филтрират или рамкират фрагменти от гледки. Дори травертиновата настилка е постоянно променяща се със своите изменения и многобройни пукнатини. Естествената светлина и сенките придават на павилиона още един слой материалност. 

Колкото повече професионалисти в сферата на архитектурата и дизайна решават да анализират и да разкрият мистерията зад привидно изящната “простота” скрита зад павилиона на Мис ван дер Рое, толкова повече изплува образа на неговата многопластова мисъл и гениалност, криещи се зад минималистичния му дизайн.

Мис ван дер Рое постига изключително богата гама от ситуации с помощта на много малко елементи. Павилионът става ярък пример и за максимата му:

LESS IS MORE