Историята на Националната библиотека датира от 1878г., когато Градският съвет на столицата взема решение да се учреди “публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение” – Българска народна библиотека. Няколко години по-късно, през 1900г., за нуждите на библиотеката бива откупен Гражданският клуб на ул. “Г. С. Раковски” №131 и той се превръща в нейно седалище. Поради нарастващите потребности за съхранение на книжния фонд и обслужването на все повече читатели, през 1939 г. започват строителните дейности по новата самостоятелна сграда на библиотеката на мястото на Царския манеж. Вследствие на бомбардировките над София от 1944 г. и двете сгради (старата и новата) биват разрушени. Това налага изпълнението на нов проект за здание на Народната библиотека, който е нейно седалище и до днес.
Автори на проекта за сградата са арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов. Изучавайки характерни примери за организацията на библиотечните здания от Европа, реализирани в периода от средата на XIX в. и началото на ХХ в., архитектурният тандем успява да създаде балансирано обемно-пространствено решение и перфектна функционална организация.
Сградата се намира в идеалния център на град София в близост до Ректората на Софийски университет. Градоустройственото планиране на тази част на града се характеризира с големи парцели, притежаващи богато озеленяване и големи междусградни отстояния. Именно поради благоприятните градоустройствени предпоставки в района се наблюдава голямо струпване на административни и обществени сгради от национално значение, седалища на държавни институции и исторически паметници.
Главните подходи на сградата са обвързани с развитата около нея паркова алейна мрежа, свързваща я с парк “Докторска градина”, а главният вход и лицето на сградата са обърнати към бул. „Васил Левски“.
Архитектурният облик на библиотеката внушава изконно усещане за непреходност.
Обемът на сградата доминира над околните постройки и ландшафтни ансамбли. Тя е поставена в центъра на градоустройствената рамка, създадена от обграждащите я улици. Чрез отдръпването на постройката от нивото на уличната линия се създава чувство за тържественост и парадност, продължено от естетическото оформление на главната фасада.
Третирането на фасадите е монументално и лаконично.
Главната фасада е маркирана от колонада, състояща се от 12 колони в дорийски стил, маркиращи главния вход на сградата към бул. „Васил Левски“. На противоположната фасада, гледаща към Докторската градина, е обособен вертикален растер от ортогонални пиластри. За външния завършващ слой на фасадите е използван естествен камък – завършващ елемент, характерен за работата на Васильов и Цолов.
Очевидно е присъствието на класически архитектурни елементи и похвати при проектирането на сградата. Въпреки това е налице опростяване на някои от детайлите и отклонения от характерните модули колонните капители. Това е ясен знак за пречупването на утвърдените архитектурни канони през призмата на новаторските естетически търсения на проектантите.
Вътрешната организация на пространствата следва ясна логика.
Създаването на добро функционално решение за Библиотеката е основно предизвикателство, пред което се изправят архитектите. Функционалната схема следва утвърдени принципи при проектирането на библиотечни сгради. Същевременно цялостното оформление на вътрешните пространства е подведено под ясна композиционна последователност.
Централната композиционна ос на вътрешното пространство е белязана от главния вход на сградата. Непосредствено след него е оформено вестибюлно пространство, което маркира началото на различните ходови линии за движение вътре в сградата. В дълбочина на централната ос са ситуирани едни от основните посетителски зали – каталожната и заемната. В ляво и дясно от тях са развити читалните и помещенията за научна работа, а депото за книги е в директна връзка със заемната.
Чрез добре планираното решение на помещенията и комуникационните връзки между тях е решено основното функционално предизвикателство. Създадени са ясни линии за движение на посетителите съобразно техните нужди и потребности, което е предпоставка за безпроблемната работа на библиотечната институция. Същевременно с това помещенията са степенувани според предназначението и важността си чрез приложението на различни пропорции при дефинирането на обемите и декоративно-естетическите им елементи, мебелировката и материалите.
Националната библиотека впечатлява с мащабите си.
Застроената площ, на която е развито зданието, се равнява на близо 3800 кв.м. Това я прави най-голямата обществена библиотека в България, като библиотечният й фонд наброява близо 8 000 000 книжни единици. Тя притежава един от най-големите документални архиви у нас.
Ролята на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в историята на страната често се асоциира с осъществяване на своеобразна културната революция. Заедно с многобройните новооткрити театри, кина, читалища и домове за изкуство от началото и средата на XX в, тя затвърждава позицията на образованието и изкуството в ежедневието на българина и се превръща в храм на знанието.
През 1972г. пред входа на библиотеката е поставен паметник на братята Кирил и Методий – създателите на глаголицата и патрони на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, честван на 24-ти май.
1 коментар