Skip to main content
search

Историята на Националната библиотека датира от 1878г., когато Градският съвет на столицата взема решение да се учреди “публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение” – Българска народна библиотека. Няколко години по-късно, през 1900г., за нуждите на библиотеката бива откупен Гражданският клуб на ул. “Г. С. Раковски” №131 и той се превръща в нейно седалище. Поради нарастващите потребности за съхранение на книжния фонд и обслужването на все повече читатели, през 1939 г. започват строителните дейности по новата самостоятелна сграда на библиотеката на мястото на Царския манеж. Вследствие на бомбардировките над София от 1944 г. и двете сгради (старата и новата) биват разрушени. Това налага изпълнението на нов проект за здание на Народната библиотека, който е нейно седалище и до днес.

Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”

Автори на проекта за сградата са арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов. Изучавайки характерни примери за организацията на библиотечните здания от Европа, реализирани в периода от средата на XIX в. и началото на ХХ в., архитектурният тандем успява да създаде балансирано обемно-пространствено решение и перфектна функционална организация.

Архивен кадър от средата на XX в., показващ две от фасадите на сградата на Библиотеката, заснет от ул. “Шипка” | Източник: списание “Архитектура”

Сградата се намира в идеалния център на град София в близост до Ректората на Софийски университет. Градоустройственото планиране на тази част на града се характеризира с големи парцели, притежаващи богато озеленяване и големи междусградни отстояния. Именно поради благоприятните градоустройствени предпоставки в района се наблюдава голямо струпване на административни и обществени сгради от национално значение, седалища на държавни институции и исторически паметници.

Поглед над източната фасада на Националната Библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Отляво на кадъра се вижда част от Софийски университет. | Източник: nationallibrary.bg

Главните подходи на сградата са обвързани с развитата около нея паркова алейна мрежа, свързваща я с парк “Докторска градина”, а главният вход и лицето на сградата са обърнати към бул. „Васил Левски“.

Архитектурният облик на библиотеката внушава изконно усещане за непреходност.

Обемът на сградата доминира над околните постройки и ландшафтни ансамбли. Тя е поставена в центъра на градоустройствената рамка, създадена от обграждащите я улици. Чрез отдръпването на постройката от нивото на уличната линия се създава чувство за тържественост и парадност, продължено от естетическото оформление на главната фасада.

Третирането на фасадите е монументално и лаконично.

Главната фасада е маркирана от колонада, състояща се от 12 колони в дорийски стил, маркиращи главния вход на сградата към бул. „Васил Левски“. На противоположната фасада, гледаща към Докторската градина, е обособен вертикален растер от ортогонални пиластри. За външния завършващ слой на фасадите е използван естествен камък – завършващ елемент, характерен за работата на Васильов и Цолов.

Въздушен кадър, показващ гладната фасада с маркиращата я дорийска колонада (към бул. “Васил Левски”) и една от страничните фасади (към ул. “Шипка”). | Източник: literatours.bg

Очевидно е присъствието на класически архитектурни елементи и похвати при проектирането на сградата. Въпреки това е налице опростяване на някои от детайлите и отклонения от характерните модули колонните капители. Това е ясен знак за пречупването на утвърдените архитектурни канони през призмата на новаторските естетически търсения на проектантите.

Архивен кадър от средата на XX в., показващ главната фасада на сградата, заснет от пресечката на бул. “Васил Левски” и ул. “Шипка” | Източник: списание “Архитектура”

Вътрешната организация на пространствата следва ясна логика.

Създаването на добро функционално решение за Библиотеката е основно предизвикателство, пред което се изправят архитектите. Функционалната схема следва утвърдени принципи при проектирането на библиотечни сгради. Същевременно цялостното оформление на вътрешните пространства е подведено под ясна композиционна последователност.

Архитектурен чертеж – разпределение на Националната библиотека, илюстриращ добрите комуникационни връзки и ясната посоченост на главната ос. Главният (и единствен) вход се намира с долната част на изображението. Той е маркиран от фасадната колонада. | Източник:  Източник: списание “Архитектура”

Централната композиционна ос на вътрешното пространство е белязана от главния вход на сградата. Непосредствено след него е оформено вестибюлно пространство, което маркира началото на различните ходови линии за движение вътре в сградата. В дълбочина на централната ос са ситуирани едни от основните посетителски зали – каталожната и заемната. В ляво и дясно от тях са развити читалните и помещенията за научна работа, а депото за книги е в директна връзка със заемната.

Кадър на каталожна зала в Библиотеката, показващ елегантните интериорни решения и функционалното горно осветление в сградата. | Източник: nationallibrary.bg

Чрез добре планираното решение на помещенията и комуникационните връзки между тях е решено основното функционално предизвикателство. Създадени са ясни линии за движение на посетителите съобразно техните нужди и потребности, което е предпоставка за безпроблемната работа на библиотечната институция. Същевременно с това помещенията са степенувани според предназначението и важността си чрез приложението на различни пропорции при дефинирането на обемите и декоративно-естетическите им елементи, мебелировката и материалите.

Националната библиотека впечатлява с мащабите си.

Застроената площ, на която е развито зданието, се равнява на близо 3800 кв.м. Това я прави най-голямата обществена библиотека в България, като библиотечният й фонд наброява близо 8 000 000 книжни единици. Тя притежава един от най-големите документални архиви у нас.

Една от читалните на Националната библиотека. | Източник: nationallibrary.bg

Ролята на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в историята на страната често се асоциира с осъществяване на своеобразна културната революция. Заедно с многобройните новооткрити театри, кина, читалища и домове за изкуство от началото и средата на XX в, тя затвърждава позицията на образованието и изкуството в ежедневието на българина и се превръща в храм на знанието.

Ежегодно пред паметника на Кирил и Методий се организира тържествено честване на 24-ти май

През 1972г. пред входа на библиотеката е поставен паметник на братята Кирил и Методий – създателите на глаголицата и патрони на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, честван на 24-ти май.

Биляна Апостолова

Студент по архитектура в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Обича да пътува, да изследва нови места и да изучава нови култури, да анализира влиянието на архитектурната среда над обществените процеси. Споделя убеждението, че архитектурата е философия и синтез между наука и изкуство.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu