Площадът на книгите

Наскоро Ви разказахме за стартиралия преди около две седмици ремонт на „Графа“. Наред с припомняне на спечелилия проект от конкурса през 2015 г. и прогнозите за финалния резултат, се замислихме и за историята на ключови места по трасето на ул. „Граф Игнатиев“.

Най-мащабна се предвижда да е реконструкцията на площад „Славейков“.

Ще бъде подменена подземната инфраструктура – водопроводи и канализация, както и ел. инсталации и топлопроводи. Книжният пазар се мести пред хотел „Рила“. След ремонта той ще се върне с нова визия. Дружеството „Пазари Запад“ ще реши какви и дали да поставя условия каква точно литература да се продава.

Ако се върнем назад във времето…

От ХVІ до ХІХ-ти век днешният площад „Славейков“ е известен под друго име. „Кафене баши“ привлича посетители с голямо кафене, което е разрушено след 1878 г. Площадът бил важен кръстопът, на който имало „чешма с изобилна вода“. Повечето от сградите около „Славейков“ се появяват през 30-те и 40-те години.

Площад “Славейков” през 20-те години на ХХ-ти век | Снимка: http://stara-sofia.com

Сегашното наименование идва от разположената на един от ъглите на площада къща на семейство Славейкови, която Петко Славейков купува, когато се премества да живее в столицата през 1879 г. Ключов символ на мястото, познат на всички днес, е статуята на Петко и Пенчо Славейкови. Поставена през 1998 г., тя е дело на известния българския скулптор Георги Чапкънов. Той е автор на „Статуята на София“ и съавтор на герба на Република България.

Баща и син Славейкови ще бъдат прибрани в склад, докато трае ремонтът | Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Славейков“ и книгите

Пространствата и активностите, които градът органично създава, често стават най-устойчиви в бъдещето.

Макар площад „Славейков“ оригинално да не е замислен като локация за книжен пазар, спонтанно през 90-те на него се настаняват търговци на книги. Материалното свидетелство от прехода остава известно както с изобилието от стари издания, така и с най-новите, още не достигнали по книжарниците. Пазарът е бил ключово средище за любителите читатели. Самоорганизиращата се природа на градската среда съвсем уместно се е „сляла“ както с обкръжаващия контекст, така и със самото наименование на площада.

Снимка: economic.bg

Площадите като пространства за хората

Първото впечатление от затварянето на площад „Славейков“ за ремонт ни кара да почувстваме по-осезателно мащаба на пространството, с което сме свикнали в ежедневието си. Все по-агресивните строителни работи отнемат много от отворените пространства на столицата, но още по-сериозен е въпросът за качественото използване на наличните такива. Особено в центъра необходимостта от места за почивка тласка софиянци към няколко ключови зони, но има още, които не са разгърнали потенциала си. Площад „Славейков“ се е превърнал във фон на преминаващия град, докато по му познатата му функция като книжен пазар е по-ярка като спомен, отколкото като реална причина за запазването в сегашния му вид.

За кашоните от банани

Според „Капитал“ книжният пазар на площад „Славейков“ може да се приеме за „умален макет на цялото ни общество“.

„Еклектиката между култура, сергии и кашони от банани не е по-различна от тази в другите части на центъра, където архитектурата на старите софийски кооперации е „осъвременена“ с алуминиева дограма и решетки по прозорците.“

Културното послание е облечено в неугледна обвивка, която мнозина отказват да приемат за неподходяща за това място. Мястото носи своя дух, но го заслужава в нов съвременен вид. Макар и да са най-издръжливи (според книжарите), кашоните от банани едва ли са най-подходящото място за съхранение на книгите.

За кашоните от банани. | Снимка: provocad.com

Интелектуална атмосфера?

Темата за книжния пазар „Славейков“ е спорна от години. Неугледен или не, той бележи важна традиция, позната и по някакъв начин необходима на преминаващите. Функцията на сергиите като средище на оживена търговия отдавна не е същата. Множество любители на книги го заобикалят. Някогашната необходимост от открития книжен пазар е изместена от многобройни книжарници, често комбинирани с място за почивка и четене.

Новият проект предвижда да съхрани функцията на пространство за кнгите, като в добавка да създаде места за любителите на четенето чрез редуциране броя на сергиите. Оставаме в очакване да проследим как той ще промени облика на любимия Площад на книгите.