ДОМ БЕЗ СТАИ

Съвременните архитекти все по-често търсят обединяване на пространствата в жилищните сгради, създавайки просторни мултифункционални зони. Противно на възприетото схващане от миналото за проектиране на множество малко стаички все по-често помещенията от група „Ден“ се обединяват. Дневна, трапезария и кухня допълват и развиват качествата си, работейки заедно.

Разделянето на помещенията може да се разглежда като целесъбразно от гледна точка на по-лесното отопляване на по-малка квадратура. Това е валидно при положение, че не цялото жилище се използва целодневно. Отделянето на стаите позволява тяхното диференциране и разграничаване, както и подчертаване на облика им, подчинен на функцията, която изпълняват.

Тази тенденция е напълно преосмислена от финландският архитект и еко-активист Марко Касагранде. Той проектира собствения си дом, следвайки съвсем нов модел – създава къща без стаи. Този цялостен „организъм“ не се нуждае от прегради и врати. Той прелива и трансформира функциите си в зависимост от времето и нуждите на архитекта, съпругата му и трите им деца.

“Apelle House” се намира на около 80 км западно от финландската столица Хелзинки. Еднофамилната къща е изградена изцяло от дърво. В конструкцията не присъстват никакви изкуствени материали. Сградата е разположена сред живописна борова гора и постига впечатляваща хармония с околната среда.

Марко Касагранде поставя природата на първо място, като твърди, че няма друга реалност, освен нея.

Архитектът е отраснал в Лапландия, където е прекарал по-голямата част от детството си сред природата. Споделя, че е имало периоди, в които се е прибирал вкъщи само за да спи и яде. Тъй като е въприемал природата почти като дом, когато е бил дете, той е имал сериозна причина да се опита да я интегрира в сегашното си жилище.

Резултатът е амбициозен и нестандартен проект, откъснат от градския шум и презастроеност. Къщата е разположена насред гора и е внимателно ситуирана за максимално запазване на дърветата и естествената среда. Вдъхновението за формата е дошло спонтанно – арх. Касагранде е въприел идеята за кораб, закотвен на пристанище. Сградата действително напомня плавателен съд, който се е промъкнал между дърветата и скалите, за да намери най-точното си място. Формата е издължена, а част от прозоците са кръгли. Интериорът и екстериорът са решени почти изцяло в бяло, с което напомнят за снежните финландски зими. Входът на сградата се „влива“ в гората чрез големи витрини и тераса. Обемите са изпълнени с естествена светлина, която идва и от покривно остъкляване. Макар и затворена между четири стени, сградата е в пряка връзка с околното пространство.

Колкото къщата е в гората, толкова и гората е в къщата.

Централното отопление се захранва от геотермална енергия, която прави сградата енергоефективна.

По-интересното в “Apelle House” обаче е друго. Сградата е проектирана като голямо единно пространство с отворен план, а не като комбинация от отделни стаи. Единствено банята се намира в централната част, затворена в самостоятелен обем. Всички останали функции преливат една в друга. Дори спалнята няма врата. Спане, хранене, работа и общуване се случват на едно и също място. Според Марко Касагранде това не означава липса на уединение. Всеки от неговото семейство разполага със собственото си време – той прекарва работния си ден, затворен в офис, децата му ходят на училище, а през това време съпругата му разполага с цялата къща. Денят „функционира“ по такъв начин – има моменти, в които семейството е заедно, и моменти, в които не е. Според Касагранде животът вътре не може да се опише като статичен.

Той твърди, че когато даваш специфична функция на всяка стая, не постигаш по-добро решение. Поради тази причина създава гъвкаво пространство, което може да се трансформира в зависимост от времето и нуждите на семейството.

Въпреки утопичната идея за откритост в отношенията и ежедневните дейности, природосъобразността като начин на живот, както и културните различия във възпитанието и образованието във Финландия, концепцията на проекта изглежда спорна. Човекът има нужда от уединение. Вратата е граница, дори можем да я приемем като защита. Припомнете си средностатистически спор с родителите ви от тийнейджърските ви години – как по-ясно можете да изразите негодуванието си, ако не чрез затваряне с трясък на вратата зад себе си?

Или може би… във Финландия хората не спорят?