Едва ли знаете много за най-южно разположената държава в Европа, страната, нареждаща се на едно от първите места с най-благоприятен климат на планетата. А дори и знаете, ще Ви разкажа малко повече.

Малта е архипелаг в Средиземно море. Само три от островите в него са обитаеми, а именно Малта, Гозо и Комино. Географски те са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, но културно и исторически са част от Европа. В миналото е имало мост, свързващ Сицилия и Малта. Разстоянието между тях е около 90км.

eu-malta-svg

Климатът може да се опише като… впечатляващ. Гледайки статистиката за средногодишните температури, дори не подозирах, че въпросните се усещат по такъв начин. Лято. Почти през цялата година е лято.

Топлият средиземноморски климат привлича изобилие от туристи. Броят на посещаващите страната за една година е приблизително 2.5 пъти повече от постоянното население (за справка –малтийците са малко над 420 000). Малта се нарежда на осмо място по гъстота на населението в света.

Движението на автомобилите е в лявата част на платното, подобно на Великобритания. Уличките са тесни и вечно лъкатушещи. Никак не е лесно да си шофьор в Малта. А дори не можете да си представите какво се случва, когато се опитате да паркирате. Много хора, малко място.

Малтийският език е от семитската езикова група и представлява странна смесица от английски, италиански и арабски. По мое мнение, повече арабски (като звучене; въпреки това, те използват латинска азбука). Катедралите и църквите в Малта са буквално на всяка крачка. Броят им надхвърля 360.

Невероятно е как на такава малка територия има такова изобилие от природни забележителности, културно наследство и изумителна архитектура. Малтийците имат впечатляващо наследство, което съхраняват и популяризират изключително успешно.

Мегалитните храмове на Малта са по-стари от Стоунхендж.

В Малта има цели седем, които са добавени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Най-стар е Ggantija (Джгантия), който се намира в Гозо.

В южната част на главния остров, разположени на 500м един от друг, се намират Ħaġar Qim (Хаджар Им) и Mnajdra (Мнайдра) Temples. Намират се на възвишение на брега на Средиземно море. Мегалитните храмови комплекси датират от 3600-3200г.пр.н.е. Те са сред най-древните образци на религиозна архитектура на планетата. ЮНЕСКО ги описва като „уникални архитектурни шедьоври“.

Архитектурата на Хаджар Им е сходна на тази на Мнайдра. В планово отношение храмовете са изградени от поредица полукръгли помещения – апсидни камери. Останките  разкриват, че централно място заема зоната за мистични ритуали, предсказания и жертвоприношения на животни. По време на разкопките били открити кости, множество статуетки на божества и богато декорирани съдове.

img_20161117_0944362 img_20161117_0942092

Ħaġar Qim

img_20161117_1031232 img_20161117_103310

Mnajdra

Любопитно е как неолитните жители на острова са успели да построят такива сложни и впечаляващи по размер храмови комплекси. Използваните камъни са огромни. Някои от тях достигат височина от 5.2м и тегло 20т. Въпросът как са били повдигани не е напълно изяснен. В допълнение, строителите не разполагали с метални инструменти и каквито и да било сложни технологии. Каменните късове се добивали близо да мястото на строежа, като за разцепването им се използвал строежът на варовика и пукнатините по повърхността му.

В резултат били изградени тези изумителни структури – най-старите сгради от свободно стоящи камъни в света.

Мегалитните храмове са построени от един от трите вида местен варовик, същия материал, използван за преобладаващата част от сградите в страната. Хаджар Им и Мнайдра били заровени хиляди години, запечатани и почти непроменени с годините. По време на първите разкопки през 1839-1840г. условията на съществуването им коренно се променили. Въпреки че оцелели хидяли години, храмовете станали много крехки и варовикът бил податлив на компрометиране. След разкопките храмовете били подложени на рязко сменящи се атмосферни въздействия. Промени в температурата, наличие на влага, ветрове, соли и замърсяване довели до бързо ускоряващо се рушене на структурата на камъка и промени в цвета и текстурата му. Било причинено дори срутване на части от храмовете.

През 1910г. бил използван цимент за възстановяване на много от мегалитите. Сега знаем, че той спомага увреждането на варовика и е крайно неподходящ за използване в подобни случаи. Той дори не може да бъде премахнат, защото с него се отчупват парченца от древния камък.

С течение на времето специалистите в сферата развили методите за реставрация и консервация и в наши дни знанията по темата са обширни. Преди всичко е важно да се подхожда изключително внимателно и щадящо, ако искаме да запазим ценностите за бъдещите поколения.

През 2000г. е взето решение да се инсталират леки навеси, които да е възможно да се премахнат в бъдеще. Главната им цел е да спират директен дъжд и слънчево греене.

През 2009г. над Хаджар Им и Мнайдра са монтирани разтегливи мембранни структури, поддържани от две пространствено-прътови арки. Материалът пропуска светлина, но спира вредните UV-лъчи.

img_20161117_101712-copy1

img_20161117_094058-copy1

Защитните покрития са временно решение за предпазване от дъжд и директно слънчево греене. Продължава търсенето на по-подходяща структура или метод, като мембранната конструкция може да бъде премахната, без да навреди по никакъв начин. Покритията могат да издържат без проблем от 25 до 30г. През това време проучванията ще продължават, докато се намери не толкова напрапчиво визуално решение за предпазване на древните храмове.

Намесата е част от проект за съхраняване културното наследство на Малта, съфинасиран от структурни фондове на Европейската комисия.

В близост до Хаджар Им и Мнайдра е построен посетителски център, включващ аудиториум с 4D прожекция, представяща мегалитните комплекси, както и интересна изложба, показваща артефакти и репродукции от Археологическия музей. Информацията е поднесена достъпно и подробно.

Малта е изумителна не само с това, което има като даденост в исторически контекст, но и с начина, по който се отнася към него. Местните не могат да се похвалят с плодородни земи и голямо производство, но разумно използват най-ценните си ресурси и ги развиват.

Архитектурната намеса в храмовете, както и в други паметници на културата в Малта, е адекватна и съобразена с контекста. За да има възвръщаемост и интерес, трябва да се направи значителна инвестиция, но на първо място е необходимо да се вложи много мисъл.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

От Radisson Blu към InterContinental: един покрив над града
Предизвикателствата и тънкостите в изпълнението на плосък покрив

Срещнах се с инж. Валентин Василев, управител на „Изовал“, който ми разказа повече за изпъ…