Image: thehighline.org

Множеството ремонти на пешеходни и публични пространства в София напоследък хвърлиха столичаните пешеходци в дълбоки размисли. Вече не е достатъчно да излезеш и да поемеш по пътя си към работа или мястото за среща. Трябва предварително да прецениш добре маршрута си, иначе ще се окажеш блокиран между затворени подходи, бутончета на пешеходни пътеки или хора, вървящи бавно по така или иначе тесния тротоар-паркинг. За пешеходците извън столицата чакането по светофари и пешеходни пътеки на натоварени улици не е много по-различно.

Ситуация, която ще срещнете на няколко места в столицата в момента. | Снимка: webcafe.bg

В днешно време автомобилите сякаш имат превес в градската среда. Въпреки че са чудесно постижение на техниката, улесняващи индивидуалната свобода на движение, те са и източник на множество проблеми. Замърсяването, превръщането на площадите в паркинги и на зелените площи в кални локви, задръстванията и шумът са вече добре проучвани и широко дискутирани теми. Може би това, което се отразява най-лошо на пешеходците, е вече очевидното предимство на автомобилите.

Сякаш най-голямата несправедливост е въвеждането на гореспоменатите бутони. Светофарите имат определен цикъл, който решава кога и кому е разрешено да продължи пътя си в определена посока. С тази новост обаче цикълът не е еднакъв за всички. Автомобилите имат привилегията всеки път, но това не се отнася за пешеходците, които често изчакват не следващия, а по-следващия цикъл зелена светлина. Вероятно логиката е автомобилистите да маневрират необезпокоявани, ако няма пешеходци. Обратната опция не съществува, поне ако не нарушаваме правилата. Тези злободневни, но и касаещи всички въпроси ни карат да се замислим:

Можем ли да създадем магистрали за пешеходци?

Магистралата е път, предвиден за по-безопасно високоскоростно движение на моторни превозни средства чрез премахването на преки кръстовища. Най-често те позволяват смяна на посоката само чрез десни завои, което прави възможностите за конфликтни ситуации много по-малко. Тяхното строителство се разширява от миналия век до днес, за да могат да преодолеят увеличаващия се трафик.

Една от най-драматичните градски трансформации. След проекта Big Dig („големия изкоп“) в Бостън, част от трафика е отведен под земята. | Image: businessinsider.in

Като пешеходци в града често се сблъскваме с подобни логистични проблеми като тези на автомобилите по магистралата. Някой се движи бавно пред нас, друг ни „засича“, трети е спрял, където не трябва, а ние нямаме откъде да минем. Разсеяни хора и забързани доставчици се движат между отварящите се навън врати на магазини и входове, пресичайки пътя ни перпендикулярно. Всички тези пречки ни карат да искаме да има магистрали за движещите се бързо и обратното – когато се разхождаме, искаме никой да не нарушава спокойното ни темпо.

На теория това не е невъзможно. Още през 1915 г. Льо Корбюзие дава предложение за град, повдигнат на височина от около пет метра, така че под нивото за пешеходци да има място за автомобили и инсталации1. Последните 100 години обаче са ни доказали, че това е практически непостижимо в историческите градове. За сметка на това се реализират множество градски магистрали на по-високо понякога дори и от сградите ниво. Тогава следва идеята за тротоари на няколко нива да е съвсем възможна. Пешеходните надлези са признак за такава посока на развитие. Другата би била съответно създаването на пешеходни магистрали под земята. Сякаш най-балансирани са решенията, които показват приемственост.

Скица на град върху подпори според Льо Корбюзие | Image: Le Corbusier – „Towards a new architecture“, Dover Publications, Inc., Reprint, p. 59

Трансформирани магистрали

Паркът „Хай Лайн“ в Ню Йорк е пример за успешна трансформация. Въпреки че става въпрос за релсов, а не автомобилен прелез, от 2009 г. насам той е част от зелената система на града. Изоставеният през 80-те години на миналия век виадукт бива превърнат в публично пространство от студиата James Corner Field Operations и Diller Scofidio + Renfro, and Piet Oudolf. Проектът се оказва толкова успешен, че дори повишава стойността на недвижими имоти в непосредствена близост2. Към септември 2014 г. паркът има около 5 милиона посетители годишно.

Image: nycgo.com

Друг такъв пример е Seoullo 7017 или Skygarden (небесна градина), за който вече сме ви разказвали, Той се намира в сърцето на Сеул, столицата на Южна Корея.

В последните години все повече магистрали в САЩ, държава, известна с големите си задръствания, се премахват или трансформират3. Може би градовете са тръгнали по пътя към това да бъдат по-дружелюбни към хората. Все пак със сигурност ще мине доста време, докато можем да се движим без препятствия. Дотогава трябва да изберем – да изчакаме или да изградим своите магистрали и да утежним градската среда? Или да сринем автомобилните прелези и да направим пространствата споделени, като помолим автомобилите да отстъпят или да трансформираме съществуващата инфраструктура в нещо ново…

 

Източници:

1.Le Corbusier – „Towards a new architecture“, Dover Publications, Inc., Reprint

2.As a Park Runs Above, Deals Stir Below“ – www.nytimes.com

3.„American highways are so expensive that cities are tearing them down“ – www.businessinsider.com

4.MVRDV – www.mvrdv.nl

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Инфраструктура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Работилница „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведена в УАСГ
Винербергер и Ховал показват как да изградим качествена среда на обитаване

Практически Workshop на тема „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведен на…